Човекът е тъй сътворен, с такива способности и нужди и поставен в такъв свят и такава обстановка, щото е заставен да води разни вида борба за подкрепата на живота си и осигуряване на напредъка и щастието си във всяко отношение. Животът му в същност е борба. Без някакъв вид борба няма живот.
Нуждите на човека са много и различни. Те се делят на три главни групи: телесни, умствени и душевни. За снабдяването на тези си нужди, човекът е заставен по необходимост да решава разни въпроси, не от еднаква важност. […] Някои въпроси са от частен интерес, а други от общ. Въпросите за прехраната, за правата и за много други са от общочовешки интерес, а въпросите за научаването на еди-кой си език, еди-кой си занаят, еди-кой си клон от науката не са от такъв общ интерес и от еднаква важност за всеки човек.
Има обаче един въпрос, който е по-важен от всичките въпроси, и то еднакво за всички човеци и всички народи. Този въпрос е: Кой е и какъв е Исус Христос? […] Това е въпросът на въпросите, въпросът на вековете. И това е така, дали аз или ти искаме или не. Това потвърждава историята на целия образован свят. Извадете из тази история всичко, което се докосва до Исуса Христа и учението Му, и тази история остава черупка без ядка.
Множества Го признават за божествен изкупител, просветител и преродител на човешкия род, а някои Го приемат само като философ или пророк. Той има и някои върли неприятели, които Го хулят. Но вярно е, че в света няма друга личност, с която образованото човечество да се занимава толкова много, от колкото с Исуса Христа. И колко вярно се изпълняват думите, изречени за Него преди около хиляда деветстотин години: „Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина… и белег на противоречие“ (Лука 2:34).
„Говорите за разни въпроси. Но има само един въпрос, този въпрос е Христос“, е казал веднъж бележитият и незабравим държавник и човеколюбец Уилям Гладстон.
От най-върховна важност за всеки човек е да узнае здраво и уверено, кой и какъв е Христос. Едничкият най-авторитетен източник, от който можем да черпим виделина за правото решение на този важен въпрос, е Новият завет, където Христос сам е казал какъв е и където апостолите тоже казват това. И понеже някои се силят чрез някаква си философия да изопачават учението на Свещеното писание досежно Христа, може би никога по-преди не е било толкова важно и за духовни пастири, и за обикновени християни и други люде да внимават най-сериозно на поучения и предосторожения като следното: „Братя, гледайте да ви не заплени някой с философия и с празна измама по предание човеческо, по стихиите на света, а не по Христа, защото в Него обитава телесно всичката пълнота на божеството“ (Кол. 2:8). Което значи, да се пазите от онези, които учат против божеството и изкупителното дело на Исуса Христа.
Зорница, Пловдив, Българско евангелско благотворително дружество
3 февруари 1921 г.
