21 ное. 2026 г.

Любовта – Божията и нашата

I Йоан 4:7-21

Ние, вярващите, сме чули вестта, че Христос е дошъл в света и е водил решаващата битка, за да победи Сатана, смъртта, греха и ада. Апостол Йоан ни казва това в своето Първо послание. Войната скоро ще свърши и вече няма съмнение кой ще победи. Христос ще победи и ще освободи всички, които са положили надеждата си в Него.

Добрата новина не е, че няма болка, смърт, грях или ад. Има. Добрата новина е, че самият Цар е дошъл и тези врагове са победени; и ако се доверим на това, което е направил, и на това, което обещава, ще избегнем смъртната присъда, ще видим славата на нашия Освободител и ще живеем с Него завинаги. Тази новина ни изпълва с надежда и радост (Рим. 15:13).

С тази вест на надежда апостол Йоан сяда, за да напише писмото си до църквите в Мала Азия. Той иска да насърчи своите братя и сестри да не се оставят на човешки измислици и лъжи, които да им отнемат истината, че вече са Божии деца и че нищо не може да ги отдели от тази реалност. За да постигне това, Йоан прави нещо забележително и много просто. Той използва метода на повторението. Всеки знае, че когато нещо се повтори няколко пъти, то привлича вниманието на човека.

Целта на автора тук е с многото повторения на думата любов да ни предаде и да ни помогне да запомним основната му мисъл. А тя е събрана най-добре в 4:11: „Възлюбени, понеже Бог така ни възлюби, то и ние сме длъжни да се любим един другиго.“ Има две реалности, казва Йоан. Едната е, че сме възлюбени от Бога, а другата е, че тази Божия любов ни дава свободата и ни задължава да се обичаме един друг. Това са двете реалности, на които ние ще се спрем днес.

На първо място:
Бог ни е възлюбил
(7-10 стихове)

Апостолът обича да използва изрази, които описват същината на Божия характер. Такива изрази срещаме и на други места в Библията. Например в книгата Йов 36:5, където се казва, че Бог е могъщ. Или в Псалом 116:5, където псалмопевецът е записал, че Бог е състрадателен. Йоан също обрисува Бога, Когото познава. В неговото Евангелие (4:24), когато Господ Исус се среща със самарянката при кладенеца, са записани Неговите думи, че Бог е дух. В 1:5 на това Първо съборно послание се казва, че Бог е светлина. А сега тук се изтъква, че Бог е любов. Което означава, че Бог в дълбините на личността Си е любов. Дълбоко в Себе си Той е светлина, а това значи, че е напълно свят. Той по същността Си е Дух и т.н.

А какво значи Бог да е любов в Себе си? Какво си представяте, когато ви се каже, че Бог е любов? Или пък когато се говори за Божията любов по принцип? Смятам, че днешното разбиране на понятието любов се различава твърде много от онова по времето на написването на това Послание.

Днешният свят разбира любовта много странно. Представя си я като необвързана връзка, която носи ползи само на мен. Да дава само на мен приятни моменти. Да помага само на мен да изживявам нещата по-хубаво. Да чувствам любовта вътре в сърцето си, да я изпитвам всеки ден, всеки час. По тази причина много връзки между съвременните мъже и жени, младежи и девойки са нетрайни. Защото, когато греховният човек сбърка и не може да ти даде исканите и очаквани чувства, връзката се разпада. Любовта вече се е изчерпала, защото разбирането за нея е твърде плитко.

Лошото е, че такова разбиране за любовта се промъква и в съвременната църква. Ние обичаме децата си, затова не ги наказваме при възпитанието им. Оставяме ги сами да решават, за да не ги нараним и да не повлияем на чувствата им. Стига те да са спокойни и щастливи, можем да им позволим всичко – от дистанционното на телевизора до мобилния телефон.

Лошото е, че така мислим и за Бога и за Неговата любов. Той е любов, значи трябва да е съгласен с всичко, което правим. А ако все пак стъпим накриво, Той е любов, значи е готов винаги да ни прости. Той не би наранил чувствата ни, защото е любов. Той не би позволил да страдаме, защото е любов. Не би допуснал последствията от греха в живота ни, защото е любов.

Но Божията любов се характеризира с отдаването на Него самия. И тя започва още в Троицата. Там вечно и винаги Бог Отец обича Сина и Му дава любовта Си. Бог Син обича Отец и винаги и вечно Му се покорява в любовта Си. Той обича Светия Дух и вечно Му се разкрива. Неговата любов е насочена навън – от едното лице на Троицата към другите – и така се излива и към творението. Неслучайно в една друга трета глава и в един друг 16 стих ни се казва, че „Бог толкова възлюби света, че отдаде Своя единороден Син, та да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Йоан пише, че Христовата любов се разпознава по две основни събития: по Неговото девствено зачеване и раждане и по Неговата кръстна смърт и възкресение. Тези два стълба – Рождество и Голгота – показват наяве Божията любов такава, каквато трябва да я разбираме. В 9-10 стихове от I Йоан 4 глава се казва: „В това се изяви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син [въплъщението и рождението], за да живеем чрез Него. В това се състои любовта – не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за нашите грехове [разпятието и възкресението].“

Какво би станало, ако сте в Рая и имате всичко, за което сте мечтали, имате до себе си всички роднини и приятели, за които сте се молили ден и нощ; имате децата, внуците и правнуците до вас – там, в Рая. Вече познавате Словото от кора до кора. Имате отговорите на всички трудни въпроси, на които не сте намерили отговор тук, на земята. Нямате никакви болки. У вас няма страх. Всяка сълза е избърсана от лицето ви. Нямате възможност да грешите. Има само едно нещо, което липсва – и това е Христос посред вас. Ще бъдете ли щастливи? Ще бъдете ли блажени? Как бихте се чувствали така – с всичко останало, но без Христос?

Ако я няма тази умилостивителна жертва на Христос, ако я няма Голгота, ако животът и смъртта на Господ Исус не са били истински, то тогава го няма и Благовестието. Тогава нищо не се е случило. Тогава ние сме още в греховете си. Ако я няма Божията любов в Христос, нищо от онова, което правим днес с вас, няма смисъл!

Тази любов цели само едно: да ни донесе свобода от греха и да ни помири отново с нашия Създател и Спасител. Неслучайно Господ Исус казва в Евангелието според Йоан 8:36: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ Когато изповядваме великите думи „Бог е любов“, никога не бива да го правим без мисълта, че Божията същност е обяснена и показана в живота и смъртта на Христос. Бог е любов и ни е възлюбил. Любовта Му се изразява във въплъщението на Христос и в умилостивението чрез Христос. Това е единствената основа на нашата истинска християнска любов към околните.

А какво да кажем за свободата – свободата от греха? Ако сме в Христос, ние сме свободни отново да избираме. В нашия Господ сме свободни – да вярваме или да не вярваме, да грешим или да не грешим, да обичаме или да не обичаме. Защото, както сме казвали и преди, при Сътворението Бог ни е създал по Своя образ и подобие. Тогава сме могли да съгрешаваме или да не съгрешаваме. След като сме послушали змията и сме избрали да съгрешим, сме станали роби на греха и като невярващи, сме имали вече възможност само да съгрешаваме – и нищо повече. След като Христос ни освобождава от робството на греха, сега можем пак да избираме – да съгрешаваме или да не съгрешаваме. А когато отидем в слава, тогава няма да можем да съгрешаваме, защото в бъдещия свят няма да има грях.

Така истинската любов има свободата да се превръща в действие. Защото тя е волево решение да обичаш, независимо какво или кой е срещу теб. Така, както Бог обиква Своето творение още при сътворяването му; така, както Той възлюбва света дори когато е грешен и воюващ срещу Него – така трябва да разбираме истинската любов. Тогава греховете на нашите братя и сестри, както и личностните недостатъци у нас или у близките ни, няма да бъдат толкова непоносими.

На второ място:
Ние следва да се обичаме един другиго
(11-21 стихове)

Още в старозаветни времена евреите се отличават от другите народи. Техните закони, правилата им, животът им, отношенията им едни с други са коренно различни в сравнение с езическите племена наоколо. Ако погледнете втората част от Десетте заповеди, която се отнася именно за отношенията сред народа, ще видите, че наистина – както казва нашият Господ – от тези заповеди струи любов и зачитане на другия до теб. Всички те могат да се обединят в едно изречение: „Да обичаш ближния си както себе си.“

Но с идването на Христос на земята това изречение се видоизменя. В Новия завет то вече не е „Да обичаш ближния както себе си“, а се превръща в „Да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих.“

Неслучайно апостол Йоан пише в 11 стих, че следва да се обичаме един другиго, защото осъзнаваме, че Бог ни е обикнал пръв – и то дотам, че да даде Сина Си за нас. Затова, казва апостолът, ние сме длъжни да се любим. Любовта, отправена към нас, е свързана с жертвата на нашия Спасител. А целта на тази саможертва е да възстанови отношенията си с Бога, нашия Баща. Това ни показва, че истинската християнска любов произлиза от ясно осъзнаване какво е станало с нас, какво ни се е случило. Онова, което ни се е случило, е коренна промяна в живота ни. От едни затънали до гуша в греховете си бунтовници и врагове на Бога сме станали Негови деца, а Той – наш Баща.

Като се обърна назад в живота си, не мога да не видя благата Му ръка, любовта Му и грижата Му на всяка крачка в ежедневието. А ако се загледам в бъдещето, дори не мога да си представя какво още има да ми се случи, при което ще продължавам да виждам как Той ме обича и ме държи здраво до Себе си. Йоан пише, че имаме дръзновение дори за Съдния ден – защото и дотам Бог ще бъде с нас. Няма да ни остави сами на подсъдимата скамейка. Ще бъде там до нас, за да ни защитава и да пледира от наше име. А после ще ни пресели в Своята вечност.

Но всичко започва тук и сега. От моята и твоята истинска връзка с Господ Исус Христос. От моето и твоето познаване на Господ Исус Христос. От което идва и това, че Бог живее в нас чрез Своя Дух. Направил ни е Свое обиталище, казва ни библейският текст.

Любовта между християните е най-добрият начин светът да признае реалността на християнството. И все пак такава любов е нещо повече от свидетелство за невярващите – тя е и уверение за вярващите. Уверение, което се простира чак до Съдния ден. Затова Йоан пише: „В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в Съдния ден. Защото както е Той, така сме и ние в този свят. В любовта няма страх, но съвършената любов изгонва страха, защото в страха има наказание, а който се страхува, не е станал съвършен в любовта.“

Тук апостолът не говори за страх от височина или от мечки в гората. Той има предвид най-големия страх на човека: какво ще стане с него, след като умре. Любовта, която произлиза от Бога, казва Йоан, прогонва този страх. Тя ни уверява, че няма да бъдем пратени в Ада. Няма страх, когато обичаме. Трябва да се страхуват само онези, които мразят. „Съвършената любов“ – Божията любов към нас, проявяваща се в нашата любов към другите – „прогонва“ страха от съда (I Йоан 4:18).

Казано просто и обобщено, християнската любов ни дава дръзновение. Ако обичаме братята и сестрите си, знаем кои сме и как стоим пред Бога.

Йоан ни казва в заключение, че Божията любов към нас и в нас влияе на всички наши духовни сетива. Тя оказва влияние на ума ни – знаем кой е Бог и какво е направил за нас. Тя влияе на душата ни, като ни прави съчувствителни. Влияе и на делата на ръцете ни – като не ни оставя безучастни към молбите и нуждите на хората наоколо. Остава само да я практикуваме. Бог да ни благослови за това.

Similar Posts