Петдесетгодишнината на Зорница е събитие епохално за нашия периодичен печат, за нашата журналистика. Половинвековната му просветна и обществена дейност е явление уникум в нашата социално-политическа действителност. Нито едно списание, нито друг някой вестник у нас не може да се похвали с такова завидно дългоденствие.
Цели 50 години да се бориш за принципи и правда – това е подвиг, който прави чест не само на Зорница и на нейните основатели, а и на народа, който ѝ е оказал толкова неизчерпаема обич и доверие.
Онова обаче, което прави Зорница ценна пред очите на безпристрастния историк, на спокойния изследвач на нашето минало, това е нейната историческа роля и главно ролята на нейните основатели във Възраждането и Освобождението на България.
Зорница е жив паметник на цяла епоха, богата не само с възторг и подвиг, но и със скръб и печал.
Месечна Зорница
От запазения в Софийската народна библиотека периодичен печат се вижда, че този вестник най-напред се появява като месечно списание в 1864 г., основано от големите благодетели на България д-р Илайъс Ригс и д-р Алберт Лонг. Зорница е следователно рожба на американски професори и мисионери. Като така, преди да говорим за рожбата, за нейния дял в нашия духовен и просветен възход, нека видим накратко какви са били нейните радетели – техните цели и задачи у нас, нека вникнем в тяхното творчество и схванем техните замисли и подбуждения. […]
Благодарение на добре запазените архиви на Американския борд в Бостън и на цариградския Bible House, седалище на американските мисионери за Близкия изток, ние можем документално да проследим спасителната за едновремешна България дейност на д-р Лонг и главно на д-р Ригс.
Бостънските архиви.
Любословие и американското списание
Дължим признателност преди всичко на американския общественик д-р Лео Вийнер от Харвардския университет, който със своята студия „Делът на Америка във възраждането на България, 1840-1859 г.“ ни запознава с въпроси, тясно свързани с дейността на д-р Ригс всред нашия народ. В тази именно студия на Вийнер, написана въз основа на документи от бостънските архиви, ние виждаме бащата на Зорница под съвсем друга светлина.
Въпросните документи разкриват, че д-р Илайъс Ригс е не само духовен баща на Зорница, а и на целия български печат. С рядко безпристрастие и научна обективност покойният проф. д-р Иван Шишманов, като разглежда тази студия на д-р Вийнер в Български преглед от 1898 г., не може да не се провикне и да не каже: „Отсега нататък българската журналистика ще знае поне кой е нейният духовен баща: американският журнал.“[1]
С писмо от 5 юни 1844 г. д-р Илайъс Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостънския борд следното: „Пращам Ви образец от българското месечно списание Любословие[2], което се публикува тук. То съдържа много статии, някои от тях религиозни, преведени от нашето гръцко списание. То е фактически дете на последното.“ […]
Българска печатница в Смирна
В основаната от американците през 1837 г. българска печатница в Смирна д-р Ригс издава на разбираем български език духовно-просветни книги, които лакомо се поглъщат от пъшкащите под двоен ярем наши братя. За да изпъкне по-нагледно това народополезно дело на Ригс, нека споменем за съчиненията на един почти неизвестен досега български елинист – Иван Симеонов от село Търлис, Македония. Този коментатор на гръцки класици, който може да се сравни с друг наш прочут елинист, Никола Савов Хаджиилиев от Търново, написва всичките си съчинения на гръцки език.
Той и много други като него са писали и продължават да пишат дори след основаването на Екзархията на гръцки език, докато американецът д-р Илайъс Ригс отпечатва и разпространява български книги още през 1837 г., като по този начин ускорява нашето духовно възраждане и освобождение.
Преводът на Библията
Най-голямата обаче заслуга на Ригс – заслуга, която му отрежда почетно място в страниците на нашата история – е преводът на Библията на български, довършен в 1871 г. при съдействието на д-р Албърт Лонг, Петко Р. Славейков и Христодул Сечанов. Това е наистина епохален труд, славен подвиг с важни последствия за нашия народ.
Известният руски професор Попруженко, като говори за преводите на Сапунов и на архимандрит Неофит, пише: „И двамата са оказали със своя превод грамадна услуга на своя народ в делото на Възраждането […] но много по-грамадна ще да е била услугата на Ригс и Лонг с превода на целокупната Библия на български език.“ […]
Седмичната Зорница: нейната дейност
Големият успех на месечното списание Зорница дава кураж на нейните основатели д-р Ригс и д-р Лонг да пристъпят към издаването на седмичен вестник Зорница, чийто първи брой излиза на 2 януари 1876 г. под редакторството на Теодор Баингтън, професор от Роберт Колеж, и при сътрудничеството на много заслужилия журналист и писател Андрей С. Цанов, както и на Петър Димитров, възпитаник на Роберт Колеж, а по-късно дипломатически представител на България в Цариград. От редакцията на Зорница произлиза и първият български енциклопедист Лука Касъров, който ни дава в три тома един Енциклопедически речник.
Бавно, но здраво, Зорница прониква във всеки български кът и внася просвета и евангелски морал. В Дунавския и Одринския вилает, в Поморавия и главно в Македония Зорница се чете навред с наслада от поробения българин.
А покрай вестникарската работа, в редакцията на Зорница се развива и усилена книжовна дейност. Проф. Баингтън приготвя на английски език своя капитален труд Доказателства за християнството, преведен на български от Петър Димитров.
Баташките кланета
Настъпва страховитата 1876 година. Безуспешното Априлско въстание излага България на огнени изпитания. Ужасни кланета над деца, жени и старци остават неизвестни не само на европейците, но и на живеещите в Цариград християни.
Зорница получава от Пловдив потресаващи новини. Първото писмо е от татар-пазарджишкия свещеник поп Тинев. Иван Евстатиев Гешов изпраща поверително писмо на Андрей Цанов с молба да се предаде на д-р Лонг. Той от своя страна се съвещава с професора от Роберт Колеж и сътрудник на Зорница д-р Уошбърн. Двамата шетат неуморно навсякъде и използват всички свои близки и познати. Те използват и своето приятелство с Едуин Пиърс, кореспондент на Дейли Нюз, за да осветлят английското обществено мнение за ужасните кланета в България.
Първото съобщение на Пиърс в Дейли Нюз произвежда тягостно впечатление в Англия. Мнозина от англичаните не вярват – смятат го за невъзможно. Пиърс получава от Лондон спешна телеграма: „Вашето съобщение невъзможно. Повторете.“ Консерваторите начело с Биконсфилд гледат да смекчат произведеното впечатление от Дейли Нюз. Опозицията обаче начело с благородния Уилям Гладстон се раздвижва и иска да произведе анкета у нас.
Д-р Лонг е нащрек. Той сега бди да не би анкетата да се проведе пристрастно, проформа. Към английския анкетьор Джанюариъс Макгахан се присъединява и редакторът на Зорница Петър Димитров – нещо, което съдейства изключително много за пълното разкриване на истината.
Рапортите на Макгахан, дописките на Пиърс до Дейли Нюз, съдействието на благородния американски консул в Цариград Скайлер и главно неугасващата ревност на д-р Лонг, Уошбърн и Баингтън, трите главни стълба на Зорница, разкриват пред света страшната трагедия в Батак и поставят българския въпрос пред европейската обществена съвест и пред състрадателното славянско сърце на Александър Втори.
Завещанието на д-р Лонг и програмата на Зорница
Вестник Зорница допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика. С редица статии д-р Ригс и д-р Лонг се стараят да внесат повече любов и духовна светлина у нас, да обнадеждят изтерзаната българска душа, да омекотят огрубелите под произволна управа и нескончаеми кръвопролития нрави и по този начин чрез просвета и народно възпитание да ускорят духовното ни и политическо освобождение.
Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна характеристика на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници принципи в Зорница. За да се види обаче какъв е бил общият ръководен дух в редактирането на този вестник, ще предадем завещанието, прощалните думи към българската младеж на побелелия вече д-р Лонг, написани на 31 декември 1898 г. в Роберт Колеж. „Най-добрата награда на труда на младите ми години – пише той, – ще бъде да зная, че млади българи са били подбудени от този мой труд към чист и народополезен християнски живот.“
Това са копнежите и пожеланията на големите християни и българофили д-р Илайъс Ригс и д-р Алберт Лонг. Чист и народополезен християнски живот!
Ето идеала на основателите на днешната ни юбилярка, ето техните цели и задачи в България, ето следваната през последните 50 години програма на Зорница.
По повод 150-годишнината от първия брой на в. Зорница препечатваме материал на Владимир Тодоров-Хиндалов (1883-1934 г.), български учител, библиотекар, османист, турколог. Служи като библиотекар на Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 1913-1935 г. Текстът е публикуван в юбилейното издание на Зорница на 8 април 1931 г., когато редакцията чества половин век от първия брой.
[1] Гръцкото списание Апотики офелимон гносеон („Съкровище на полезни знания“), издавано от д-р Илайъс Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г.)
[2] Любословие е първото българско списание, излизащо през периода 1842-1846 г. Издава се от Константин Фотинов за пръв път през 1842 г. в Смирна, в сътрудничество с Ригс. С него се поставя началото на българския периодичен печат.
