24 юли 2024 г.

„Защо съм християнин“

Живот и служение на п-р Симеон Попов

Симеон Димитров Попов (30.09.1904 – 30.09.1990 г.) е знаково име за българското евангелско дело. Хората, които го помнят, свидетелстват за него като човек, ревностен за разпространението на Благовестието, чиито думи не противоречат на делата му.

Роден е в гр. Шумен в семейство на евангелски християни. Баща му бил библейски книжар. Младият Симеон завършва с отличие гимназията в родния си град. През 1924 г. е изпратен да учи богословие в семинарията в гр. Франкфурт на Майн (Германия). Той е много любознателен, чете до късно след полунощ и завършва четиригодишния курс за три години. От всичките осемдесет студенти в семинарията е втори по успех. Няма средства да се завръща през ваканциите в България и затова през тези периоди работи в Германия и Швейцария. Така се запознава с Елзи Гизлер – сестрата на негов колега от Швейцария, която впоследствие му става съпруга. Венчават се през 1929 г. и Бог ги дарява с три деца.

Когато през 1927 г. се завръща в България, младият проповедник е изпратен на работа в Свищов за пет години. След това получава назначение в методистката църква в Ловеч, а от 1937 г. става пастир в църквата в с. Войводово. Именно оттам на 22 февруари 1949 г. е арестуван и закаран в Държавна сигурност в София. Подложен е на жестоки мъчения, а през Втория пастирски процес го обвиняват в шпионаж и получава присъда от затвор седем години и половина. Лежи в затворите в София и Варна, както и в лагера на о-в Персин до Белене – в т. нар. „остров на смъртта“. В затвора два работни дни се смятат за три и Симеон Попов излежава пет години и четири месеца. Освобождават го през 1955 г.

Мястото на лагера на о-в Персин днес | снимка: otnebeto.com

За годините, прекарани зад решетките, той не говори много. Вместо това предпочита да поучава и насърчава вярващите. Въпреки това, споделя с най-близките си хора част от преживяванията си там. Докато е в затвора, той с желание мете коридорите и свири с уста евангелски духовни песни. Така успява да осъществи контакт с други вярващи затворници, с които взаимно се насърчават. Неговият син Божидар Попов разказва за някои трудности през това време на изпитание:

Основната храна на политическите затворници е била предимно боб, но дажбата на човек е била само от четиринадесет бобени зърна, без мазнина. И който не изкара определената норма, на другия ден не получава храна. Явен геноцид. Но моята майка му изпращаше на три месеца колет от три килограма и половина (само толкова разрешаваха). Какво да бъде? Нещо хранително, концентрирано и с малко тегло. Практичната и всеотдайна съпруга му приготвяше свинска мас с червен пипер и сухар. От Божията закрила никой не може да ни лиши!

След като излежава присъдата си, Симеон Попов се прибира при семейството си във Войводово. След голямата радост и прегръдки при неговото завръщане, когато го канят да влезе у дома, той възразява, че не е сам, а има немалко досадни спътници, които живеели в дюшека му (дървеници). Те го смущавали през целия му период на изгнание. Преди да влезе в дома си, целият му багаж минава през пречистващите пламъци на огъня в двора.

В с. Войводово п-р Попов работи като готвач и непрестанно благовества, като посещава църквите в Плевен, Русе, Хотанца, Велико Търново и Страхилово. Обикаля и различни затворени или полуотворени църкви, за да ги насърчава с Благовестието. През 1958 г. е назначен в Методистка църква „Д-р Лонг“ (София), където е пастир в продължение на година. За съвсем кратко време църковният салон се препълва. Това не се харесва на милицията и му забраняват да влиза в София.

След смъртта на пастир Пулев, през 1960 г. Симеон Попов е поканен за проповедник в Евангелска методистка църква (Шумен), където служи до края на живота си. Домът му става център за получаване и разпространение на нови завети, библии, коментари и друга духовна литература. Тази дефицитна и „опасна“ литература се раздава тайно на хора от цялата страна. Всичко това се върши нелегално и домът е под постоянно наблюдение от агенти на МВР, които му създават редица неприятности и пречки.

Бог обаче по чуден начин го пази и му помага да продължава просветителското си дело. Наред с разпространението на духовна литература той пише голям брой поздравителни писма във връзка с Рождество, Възкресение, Деня на светите братя Кирил и Методий, Деня на благодарността. По този начин насърчава вярващите по различни места.

Негови книги като Защо вярвам в Бога са отпечатани в няколко издания и в тираж над 80 000 копия. П-р Попов е плодоносен писател на християнска литература, автор на заглавия като: Защо съм християнин; Християнинът и болестите; Утеха в скърби, надежда в беди; както и романа Йосиф, който завършва в края на живота си.

На рождения му ден през 1990 г. внезапно Бог прекъсва неговия житейски път, за да го прибере при Себе Си. Въпреки че е деен и продуктивен като пастир и писател, Симеон Попов е мъдър и смирен човек с твърда вяра в Бога. Той е убеден, че Господ възнаграждава не количеството работа, която сме извършили, а нашата вярност към Него и към Благовестието. Вероятно вече е чул от своя Господ Исус жадуваните от всеки истински християнин думи: „Добри ми и верни слуго, влез в радостта на своя Господар!“.

Similar Posts