На 22 февруари Православната църква чества паметта на апостол Юния. Вероятно малцина ще се досетят, че това е библейски герой, тъй като неговото име се среща в един-единствен стих в нашите Библии:
„Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа“ (Рим. 16:7, РИ 1940).
Кой е обаче човекът, който се крие зад това име? Има няколко неща, които изглеждат ясни от текста пред нас:
- Той е етнически евреин.
- Бил е роднина на апостол Павел, макар да не е ясно дали апостолът използва израза в смисъл на членове на неговия род или просто за сънародници.
- Бил е християнин преди Павел. Това означава, че почти сигурно е бил палестински евреин, вероятно от Йерусалимската църква. По-малко вероятно е да е бил евреин от диаспората, повярвал в Христос при някое свое посещение в Йерусалим.
- Не е съвсем ясно какво има предвид Павел под „заедно с мене затворници“. Една възможност е те да са били затворени заедно с него, но ние не сме в състояние да кажем кога и къде се е случило това. Възможно е той да използва израза и в по-широк смисъл, имайки предвид, че хората, за които пише, също са страдали за Благовестието – както и самият той.
- Много по-трудно е да кажем дали името Юния е мъжко или женско. В гръцкия текст то е употребено в падежна форма, която прави възможни и двете значения. Разликата би се определила от ударението – ако е Ἰουνιᾶν, то е мъжко, а ако е Ἰουνίαν – женско. Проблемът е, че през първите седем века от съществуването на Църквата в огромната част от гръцките ръкописи не се използват ударения. Когато обаче последните стават общоприета практика в манускриптната традиция, те единодушно определят името като женско. Нещо повече, мъжката форма Юний, използвана на това място, не се среща в цялата древна гръцка литература. Докато женската форма, Юния, е популярно латинско име, което е идентифицирано повече от 250 пъти само в Рим.
- Съществува и един втори значим спор относно този стих, който е свързан с положението на Юний/Юния в църквата. Трябва ли да разбираме израза „бележити между апостолите“ в смисъл, че те са били добре познати или високо ценени от апостолите, без самите те да спадат към тази група? Или пък, че те са били бележити апостоли сред самата апостолска група? През вековете много християни просто са предполагали, че е невъзможно жена да бъде апостол, така че следва да бъде избрана първата възможност. Днес обаче голяма част от учените богослови и лингвисти са склонни да виждат втората възможност като много по-естествен прочит на гръцкия текст.
Ако се обърнем към църковните отци, те единодушно разбират името като женско, а Юния като апостол.
Йоан Златоуст отразява тази общоприета патристична позиция, когато обяснява стиха по следния начин в своя коментар към Римляни: „Поздравете Андроник и Юния…, които са бележити между апостолите. Велико нещо е да бъдеш апостол. Но да бъдеш бележит между апостолите – каква велика похвална песен е това! Те били бележити поради трудовете си и заради добродетелните си дела. Колко велика мъдрост трябва да е имала тази жена, за да бъде счетена за достойна за титлата апостол“.
По подобен начин се изказват още Ориген, Теодорет Кирски, Йоан Дамаскин, Теофилакт Охридски, Амбозиастър, Йероним и др. На практика през първите 13 века на християнството нямаме нито едно свидетелство за обратното.
Казано по друг начин, доказателствата, с които разполагаме, силно натежават в посока на виждането, че Юния е била жена, на която Бог е бил дал дарбата апостол и която е използвал по съответния начин. Това е отразено и в най-популярните съвременни възстановки на гръцкия Нов завет (Nestle-Aland и UBS), както и във все повече преводи. Това обаче не става ясно от българските преводи, които са донякъде разностранни. В Съвременния превод (2004 г.) и Верен (2010 г.) името е в женски род. To обаче е в мъжки в Ревизираното издание (2000 г.) и в т. нар. Нов превод (2014 г.). Освен това има поне три превода – Цариградски (1871 г.), Ревизиран (1940 г.) и Синодален (1993 г.), където името е в падежна форма, много подобна на тази в гръцкия език, която не позволява да разберем рода.
Това е много интересен пример, който показва как често преводът на даден библейски текст съвсем не е неутрална дейност, а всъщност представлява, поне в определена степен, вид тълкуване, което отразява предубежденията на преводачите и същевременно формира разбирането на читателите.
