Наближават дните на Великите пости. Мнозина знаят за великопостния период и в него пазят диета под претекст, че постят. Но истината е, че постите са установени в традицията на Църквата от църковните отци с цел човек да отдели известно време през годината, за да се вгледа в себе си, да оцени духовното си състояние и с помощта на Божия Дух да преодолее пречките пред един свят и плодороден живот. А основната пречка за вярващия е грехът!
От гледна точка на Библията грехът е вражда срещу Бога. Тази вражда живее в човека от онзи момент, когато нашите прародители Адам и Ева извършват първия грях. Но в живота има периоди, когато тя се проявява много по-явно и по-силно. В Псалом 2:2-3 четем: „Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им.“
Днес положението в света не е по-различно. Помним девизите на революциите през XX век: „Бог е мъртъв“, „Религията е опиум за народите“. След терористичните атаки на 11 септември 2001 г. атеизмът отново набра сили. На идеологическата сцена излязоха „Четиримата ездачи“ на т.нар. нов атеизъм. Така се определят водещите гласове на това движение: Ричард Доукинс, Сам Харис, Даниел Денет и Кристофър Хитчънс. Техните книги Делюзията Бог (Доукинс), Краят на вярата (Харис), Да разбиеш магията: религията като естествен феномен (Денет) и Бог не е велик (Хитчънс) успяха да ги наредят като най-изявените мислители на движението. Първоначалната им борба срещу радикалния ислям се превърна в борба срещу Бога.
Грехът, като въстание срещу Бога, достига своя връх по време на събранието на Синедриона, за което се споменава в Евангелието според Йоан 11:47-53.
Случило се е велико чудо. Христос е възкресил човек на име Лазар, брат на Мария и Марта, умрял четири дена преди това. Проблемът, заради който се е събрал Синедрионът, се споменава в Йоан 11:45: „Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него“. Висшата духовна власт на юдеите – свещениците и фарисеите – взема решение Исус да бъде арестуван и убит. Обосновават се така: „За нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ“ (Йоан 11:50).
На пръв поглед членовете на Синедриона изглежда вземат решение, което е за доброто на народа на Израил. Те подчертават, че имат добри намерения. Като отстраняват Христос, искат да спрат хората да се присъединяват към Него и събитията да ескалират до въстание срещу римската власт, което би довело до смъртта на мнозина.
Никой обаче не иска да признае, че когато един човек е възкресил мъртвец, това означава, че той има власт от Бога – власт над смъртта и живота. Като излизат така срещу Христос, те въстават срещу Бога. Причината е техният грях. Най-голямото им прегрешение е липсата на любов към Бога и към ближния. Те приличат на разлистена смокиня, която има само листа, но не и плод (вж. Марк 11:13).
За юдеите повечето от членовете на Синедриона са хора, достойни за подражание, особено фарисеите, които строго спазват Закона. Но в техния живот липсва основата на Закона – любовта към Бога и към ближния. Затова, когато идва Божият Син, те решават да Го убият, за да няма наследници, според техния ум (вж. Матей 21:38).
За тях Господ е богът на техните устни, а не на сърцето им. В тяхното сърце царуват боговете на богатството, на почестите и на човешката власт. Тези високопоставени юдеи поставят на първо място националните и политическите интереси, а не Божията воля.
Като следват тези свои грехове, водачите на Израилевия народ постепенно стигат до върховния израз на греха – въстанието срещу Бога. Те са дотолкова заслепени от собствените си грехове, че неусетно стават инструмент в ръцете на големия бунтовник срещу Бога – Сатана, чиято цел е да победи Бога и да провали Божия план за изкуплението на човечеството.
Вероятно в момента, когато Синедрионът взема решение да убие Христос, Сатана е във възторг, защото човешкият грях е достигнал до върховната си точка – човекът ще убие Бога, сътвореният ще убие своя Творец. Сатана смята, че това е неговата победа срещу Бога и че той вече ще царува вечно над човешките души.
Но разбира се, той отново греши. И Сатана, и неговите инструменти – Синедрионът, свещениците, фарисеите, Юда, Ирод – извършват единствено онова, което е определила волята на Бога (вж. Деян. 4:28).
Евангелист Йоан съобщава, че първосвещеник Каяфа казва следните пророчески думи, макар самият той да смята, че се дължат на собствената му политическа мъдрост: „Вие нищо не знаете, нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ“ (Йоан 11:50). Да, така е – било е необходимо Исус да умре, за да не погине Израил и целият народ, а да имат вечен живот. Това е планът на Бога и Той използва Сатана и неговите последователи, за да изпълни Своя план. В момента, когато озлоблението и враждата срещу Бога стигат до връхната си точка и Сатана, заедно със слугите си, мисли, че Бог е загубил и че те са победители, всъщност Господ вече е победил и е строшил веригите на робството на греха. Оттогава насетне Кръстът вече не е символ на смъртта, а на спасението и победата над смъртта. Кръстът става символ на Божията победа над греха.
Тази Божия победа е спечелена не с насилие, а с любов. Противникът воюва срещу Бога чрез лъжи, тормоз и егоизъм. Членовете на Синедриона на пръв поглед говорят сякаш подтикнати от патриотизъм, но думите на Каяфа „за нас е по-добре“ показват, че това, което ги мотивира, са личните и партийните им интереси. Те виждат решение на своите проблеми чрез насилие. А Божието оръжие е любовта!
През вековете Бог изразява Своята любов към човечеството по различни начини. На езичниците я показва с това, че всеки ден слънцето изгрява и залязва, дъждовете напояват полетата и природата храни народите. На евреите показва любовта Си чрез патриарсите и пророците, които им изпраща. Човекът често остава глух към Божиите любящи призиви и сърцето му остава вкаменено. Но отказът на човечеството да се върне към своя Създател не отслабва любовта на Бога към него. Напротив, Той прави крайна стъпка – изпраща Единородния Си Син, венеца на Своята слава – Исус Христос, Който с думите Си, с делата Си и с живота Си е въплъщението на Божията любов.
Хората обаче не желаят да приемат и този дар. Първо те нараняват сърцето Му, когато Го обвиняват, че е от Сатана, че в Него има демон. После нараняват Неговото тяло – плюят в лицето Му, набождат главата Му с тръни и накрая Го разпъват, сякаш е закоравял разбойник. Срещу всичко това Бог се съпротивлява със Своята божествена любов. Синът докрай изтърпява зверствата на човеците, смирено се моли за враговете Си и ги благославя.
Точно това е победата на Бога. Планът на Сатана, че Бог Отец ще се разгневи и ще унищожи човечеството, е провален. Той не само не повтаря дните на Ной, а чрез любовта Си отваря портите на Небето за всички онези, които ще повярват и ще приемат Христовото изкупление. Бог разрушава веригите на греха, а не слага край на човечеството.
Това е нашето духовно насърчение от две гледни точки. Първо, по всяко време можем да се обърнем към разпнатия и възкръснал Христос и чрез покаяние да получим опрощение на греховете си, помирение с Бога и сили да водим свят и плодотворен живот. Ако някой и днес продължава да се мъчи под тежестта на греха, вината не е в Христос, Който е извършил всичко необходимо, а наша – че продължаваме да не вярваме и да се бунтуваме срещу Божията любов към нас. Всеки, който вярва в Христос, може да се обърне смело към разпнатия Спасител, неизчерпаемия извор на Божия сила.
Второ, вярващият никога не бива да се плаши от силното течение на атеизма, който е наводнил днешния свят. Нека да помним абсолютната истина, че Бог винаги побеждава, дори когато на моменти изглежда, че губи. Днес, когато виждаме как живеят хората в света, може да изглежда сякаш Бог е свален от Своя трон. Понякога имаме чувството, че Той мълчи, докато враговете Му усърдно работят да заличат Божието име и слава от сърцето и ума на човека. Навсякъде наблюдаваме богохулни проявления – в обществения живот, в изкуството, в политиката, в законите. Вече никой не се учудва от публичните подигравки към Христос и Неговата Църква. Но истината е, че Той няма нужда да се бори срещу всичко това, защото вече е победил света чрез смъртта и възкресението Си.
Преди две хилядолетия свещениците и фарисеите смятали, че с разпъването Му на кръст славата на Христос ще приключи. Но Той възкръсва, явява се пред мнозина и отбелязва убедителна и окончателна победа над Сатана и неговите слуги. По същия начин днес Бог мълчаливо наблюдава враждебните действия на греховния свят и един ден неочаквано ще се появи като Съдия – да възнагради праведните с вечен живот в Небесното царство, а за грешниците да отсъди вечни мъки в ада.
С тази истина днес вярващите могат да се утешават и насърчават в своята вяра, а онези, които все още не са приели Христос, имат възможност да избегнат Божия гняв.
Нека да отворим сърцето и ума си пред вечните Божии истини и да преценим дали си заслужава да изгубим всичко, за да имаме временни греховни удоволствия, или, от друга страна, да намерим истинското щастие в Христос и истинския живот – там, където царува Бог. Сега е моментът да избереш страната на Победителя!
