19 ное. 2026 г.

„Искрена жажда за книги“ – делото на Илайъс Ригс

Илайъс Ригс: от българската граматика
до Цариградската Библия и Зорница

„Току-що пробуждащ се, изпълнен с желание за образование и искрена жажда за книги“ – така американският мисионер Илайъс Ригс описва българския народ в писмо до мисионерския център в Бостън. За да работи сред българите, той изучава езика им и съставя граматика на английски. По-късно работи с български книжовници по превода на Библията, а заедно с Албърт Лонг основава и редактира месечното списание Зорница.

 От Ню Джърси до Смирна

Ригс е роден на 19 ноември 1810 г. в Ню Провидънс, щата Ню Джърси, в семейството на пастир. В Масачузетс завършва колежа „Амхърст“ през 1829 г. и богословската семинария в Андовър през 1832 г. На 20 септември същата година е ръкоположен в Елизабеттаун, Ню Джърси, и постъпва на служение към Американския борд на пълномощниците за чуждестранни мисии. Първите му назначения са в Атина и Аргос. През 1838 г. се премества в Смирна (днес Измир), където Бордът има печатница.

Два дни преди ръкополагането си, на 18 септември 1832 г., Ригс се жени за Марта Джейн Далзел в Мендам, Ню Джърси. През януари 1833 г. двамата пристигат в Атина, а по-късно служат в Аргос, където преподават в девически училища и подготвят местни учителки. Семейството има осем деца. Марта поема по-голямата част от обучението им у дома и същевременно преподава в неделно училище на гръцки и английски.

В Смирна Ригс се запознава с Константин Фотинов, който има свое елино-българско училище в града. През 1840 г. в печатницата на мисията излиза Новият завет в превод на Неофит Рилски. Фотинов работи по следващите издания на превода, а Ригс изучава български и през 1844 г. издава Бележки върху граматиката на българския език – първото граматическо описание на езика ни на английски.

Първа страница на "Бележки върху граматиката на българския език" (снимка: Влади Райчинов)
Първа страница на „Бележки върху граматиката на българския език“ (снимка: Влади Райчинов)

В бележка под линия, с дата 1 май 1844 г., още на първата страница на своя труд Илайъс Ригс пише: „Доколкото ми е известно, граматика на българския език няма нито на английски, нито на друг европейски език. Затова сметнах, че си струва да запазя следващите бележки. Надявам се те да бъдат особено полезни, ако някоя от нашите протестантски църкви почувства, че Божието провидение я призовава да се потруди за духовното благо на българския народ.“

От същата година е запазено и свидетелство за интереса му към българския периодичен печат. На 5 юни 1844 г. Ригс изпраща на секретаря на Американския борд в Бостън брой от Любословие, редактирано от Фотинов. В писмото си отбелязва, че списанието съдържа статии, преведени от гръкоезичното издание на мисията, включително текстове на религиозни теми.

 Цариградската Библия

През 1853 г. Ригс се премества в Цариград, където поема ръководството на мисионерския издателски център. През учебната 1857–1858 г. преподава еврейски и сродни езици в богословската семинария „Юниън“ в Ню Йорк, след което се връща към мисионерската си работа. След смъртта на Фотинов през 1858 г. Ригс продължава започнатото с него дело по Стария завет. Към работата се присъединява самоковският книжовник Христодул Костович Сичан-Николов. Той редактира превода, а Ригс преглежда текста. През 1860 г. в Цариград излиза Петокнижието.

През 1863 г. в Цариград пристига и методисткият мисионер Албърт Лонг. Той привлича Петко Рачов Славейков, който се присъединява към екипа през 1864 г. Ригс, Лонг, Славейков и Сичан-Николов завършват цялостната редакция на Новия завет през 1865 г. В хода на работата екипът се ориентира към източните български говори. От 1869 г. до лятото на 1871 г. продължават окончателната редакция и подготовката за печат. Пълната Библия излиза в Цариград през 1871 г. с финансовата подкрепа на Британското и чуждестранно библейско дружество. Изданието допринася за утвърждаването на българския книжовен език.

 Месечната и седмичната Зорница

Докато работят по библейския превод, Ригс и Лонг основават в Цариград месечното илюстровано списание Зорница. Първият брой излиза през януари 1864 г. Лонг ръководи редакцията при започването на изданието, а Ригс участва в организирането, редактирането и издаването му. Списанието съчетава християнски поучения с общообразователни четива. Издателите се стремят да поддържат ниска цена, за да достига то до повече читатели, включително до жени и деца. При училищни абонаменти предоставят и безплатни бройки.

През 1874 г. Американският борд привлича Теодор Баингтън в Цариград, за да помага на Ригс в българския издателски отдел и да поеме редакционна работа по Зорница. Ригс и Лонг участват в начинанието за издаване на седмичен вестник със същото име. След пробен брой през декември 1875 г. първият редовен брой на седмичната Зорница излиза на 2 януари 1876 г. под редакцията на Теодор Баингтън. Сред българските му сътрудници са Андрей Цанов и Петър Димитров. Седмичникът е насочен към възрастни читатели и отделя място за политически новини наред с духовните и просветните материали. Месечното списание продължава да излиза успоредно с него до 1895 г.

Марта и Илайъс Ригс
Марта и Илайъс Ригс

Още в Смирна Марта Ригс пише поредица писма до майките за възпитанието и обучението на децата. След преместването на семейството в Цариград през 1853 г. тя добавя втора поредица. Двете излизат на български първо в месечното списание Зорница, а после и в отделна книга.

Илайъс Ригс остава свързан със седмичното издание и след поемането на редакцията от Баингтън. Юбилейният брой на Зорница от 8 април 1931 г. отбелязва приноса на Ригс и Лонг към вестника и чрез техни статии. През 1894 г. самият Ригс разглежда в отчет на Американския борд трудностите пред разпространението на изданието. Сред тях той посочва нарасналия брой вестници в Княжество България и предимството им да поднасят по-навреме местните новини.

 Книжовното наследство на Ригс

Сътрудничеството на Ригс и Лонг обхваща и българското църковно песнопение. Двамата превеждат голяма част от сборника Свещени песни с правила за пеене, който излиза през 1866 г. Те участват и в съставянето на Речник на Светото писание, издаден в Цариград през 1884 г. През 1894–1898 г. излиза тритомното тълкувание на Новия завет на Ригс. Книжовната му работа включва също участие в подготовката на библейски издания на арменски и турски език и редактиране на арменското мисионерско списание Аведапер.

На 18 септември 1882 г. Илайъс и Марта Ригс отбелязват петдесетата годишнина от сватбата си в Скутари, днешния Юскюдар, заедно с всичките си живи деца и внуци. На тържеството Теодор Баингтън прочита в превод поздравителен адрес от български пастири и приятели на семейството. Марта умира на 15 ноември 1887 г. в Айнтаб, днешния Газиантеп. През февруари 1888 г. Илайъс Ригс публикува в Мисионерски вестител очерк за нейното петдесет и пет годишно мисионерско служение.

Илайъс Ригс умира на 17 януари 1901 г. в Цариград. Погребан е в протестантското гробище „Ферикьой“. Българската част от книжовното му наследство обхваща издания, които дават на читателите достъп до пълния текст на Библията, помагала за изучаването ѝ и периодичен печат на български език.

Similar Posts