Представители на протестантски, православни и католически медии обсъдиха предизвикателствата пред християнската журналистика, публичния образ на вярата и възможностите за сътрудничество.
Може ли християни от различни вероизповедания да разговарят открито по спорни въпроси, без да пренебрегват богословските си различия и без да превръщат разговора в конфесионално противопоставяне? Този въпрос придоби особена практическа значимост на 24 октомври 2026 г., когато представители на християнски медии се събраха в Конферентен център „Възраждане“ в София.
Срещата-дискусия „Християнски медии и християнството в медиите“ беше организирана по инициатива на вестник Зорница и електронното списание ХАРТА. Поводът беше 150-та годишнина от първия брой на Зорница, излязъл на 2 януари 1876 г. в Цариград. Юбилеят на най-старото българско периодично издание, което продължава да съществува, предостави възможност да се обсъди не само историческото наследство на християнския печат, но и неговото място в съвременната медийна среда.
Различни традиции около една маса
При откриването модераторът Тодор Велчев, член на редакционните колегии и на двете издания организатори, очерта основанията за подобна среща. Съвременната медийна среда поставя нови предизвикателства пред Църквата и отделните вярващи, особено при представянето на християнското учение пред поколения, които нямат религиозно наследство.
„Нашето убеждение е, че с тези предизвикателства не можем да се справим в рамките на една медия или само в строго определени конфесионални рамки“, заяви Велчев. Той подчерта необходимостта от общуване между журналисти с различна църковна принадлежност и призова „всички да бъдем коректни един към друг, дори когато не сме съгласни“.
Срещата нямаше претенции за пълна представителност. Нейната цел беше да осигури възможност за съдържателен разговор в ограничен кръг от журналисти и редактори, които вече имат опит в общуването и сътрудничеството помежду си.
Многообразието на християнските медии
Началото беше посветено на представянето на участниците и техните издания.
Влади Райчинов припомни историята на вестник Зорница, прекъсването на неговото издаване през 1948 г. и възстановяването му в началото на 90-те години по инициатива на пастир Христо Куличев. Олег Константинов също участва като член на редакционния екип. Той е преподавател в Катедрата по информационни технологии на Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, като води отделни дисциплини и във Факултета по журналистика и масови комуникации и Факултета по педагогика.
Адв. Наталия Христова представи електронното списание ХАРТА, което от 2004 г. развива християнската апологетика и насърчава разумния диалог по светогледни въпроси. То се поддържа от едноименното сдружение, чието название означава „Християнска апологетика за разумни, търсещи и активни българи“. Сдружението организира публични прояви и има над 20-годишен опит в сътрудничеството между християни от различни конфесии.
Люба Никифорова и Калина Сотирова разказаха за списанията Прозорец и Пътечка, насочени съответно към възрастни и деца, с ударение върху библейската просвета и образованието. Сотирова, културолог и изследовател в Института по математика и информатика на БАН, припомни и участието си в дискусиите около основаването на списание ХАРТА.
Проф. дфн Калин Янакиев представи списание Християнство и култура и портал Култура. Списанието съчетава актуална християнска публицистика с академични броеве с богословска и християнско-философска насоченост. Проф. Янакиев е главен редактор на академичната поредица, а проф. Момчил Методиев ръководи другата поредица. В редакцията участва и Тони Николов.
Полина Спирова запозна присъстващите с 21-годишната история на портала Двери на православието и с неговите богословски и информационни направления. Ренета Трифонова разказа за портала Християнство.бг, възникнал през 2020 г. с акцент върху достоверната информация и диалога между вероизповеданията. Атанас Димитров разказа за енорийския бюлетин Вяра и дело от Каварна, който излиза шест пъти годишно в тираж 2500 екземпляра.
Католическото присъствие на тази медиийна среща включваше отец Ярослав, който представи списание и радио Аве Мария, Марио Георгиев и архимандрит Благовест Вангелов, свързани с историята на вестник Веритас.
Ана-Мария Кръстева, богослов по образование, представи авторските си предавания Благовестие и Сътворението, които се излъчват по БНР. В срещата се включи и Ваня Станчева, редактор на двете предавания. Румяна Иванова представи накратко рубриката Духовен поглед по програма „Хоризонт“, а Рени Стоянова разказа за Клуба на християнския журналист, обединяващ 26 журналисти от трите християнски конфесии.
Сред участниците бяха още Гергана Димитрова от програмата „Неконфесионално образование“, Иван Вълков, заместник-председател на фондация „Светлина на Балканите“, журналистката и учителка по религия Елена Дюлгерова, доц. Костадин Нушев, преподавател по християнска етика и нравствено богословие в Богословския факултет от 2010 г. и журналист на свободна практика, както и Николай Ужаков, чиято докторска дисертация е озаглавена „Влиянието на църквата чрез онлайн медии“. В последвалата дискусия се включиха също Минка Сакъзова, Ани Господинова и Дафина Йовчева.
Разнообразието от печатни издания, радиопредавания, интернет портали и образователни инициативи показа широкия обхват на съвременната християнска медийна дейност. То постави и въпроса доколко тези сравнително самостоятелни усилия могат да се допълват взаимно.
Християнството в медиите: видимост и съдържание
Първата тематична дискусия беше въведена от Ана-Мария Кръстева, която проследи развитието на религиозната журналистика след 1989 г. Според нея, след десетилетията на държавен атеизъм християнството постепенно възстановява публичното си присъствие чрез обществените медии, специализираните издания и новите комуникационни технологии.
Основният проблем обаче не се изчерпва с количеството медийно съдържание. Християнството често се представя като част от културното наследство и празничната традиция, докато личната вяра и нейното практическо проявление остават по-слабо видими. „Тук трябва да разграничаваме медийната видимост от медийната дълбочина“, подчерта Кръстева.
Тя обърна внимание на необходимостта от специализирана журналистическа подготовка, редакционна независимост и ясно разграничаване на институционалната позиция на дадена църква от убежденията на отделните вярващи.
Последвалият разговор разшири тези наблюдения. Отец Ярослав подчерта необходимостта християните да използват съвременните средства за комуникация, без да губят от поглед основната си мисия: „Най-важното е да благовестяваме.“
Тодор Велчев насочи вниманието към културата на публичния разговор. „Необходими са систематични усилия: как излагаме възгледите си, как слушаме и чуваме другия, как развиваме аргумент. Мисля, че медиите могат много да допринесат.“
Друг важен въпрос беше достигането до младите поколения. Участници отбелязаха, че кратките видеоформати могат да привлекат първоначален интерес, но задълбочените издания остават необходими за онези, които търсят сериозни отговори. Проф. Янакиев даде пример от преподавателската си практика, като показа как внимателно поставеният философски въпрос може да предизвика интерес към вярата.
Гергана Димитрова обърна внимание на недостатъчното познаване на съществуващите образователни програми, а доц. Костадин Нушев постави въпроса за различните функции на църковните медии, обществените предавания и журналистическата публицистика.
Така първата дискусия в рамките на срещата очерта няколко взаимосвързани задачи: по-висока журналистическа компетентност, разбиране на аудиторията и способност християнското послание да бъде представяно достоверно, разбираемо и задълбочено.
Християнска позиция в съвременното общество
Втората част започна с изложение на проф. Калин Янакиев, посветено на обществените предизвикателства, които изискват християнски отговор.
Той разгледа напрежението между свободно възприетата вяра и нейната идеологическа употреба, необходимостта от отговорно говорене за греха и милосърдието и въпроса за религиозното образование. Особено внимание отдели на отношенията между християните от различни изповедания.
„Ние не бива да преставаме да спорим помежду си, защото би било лицемерно“, заяви проф. Янакиев, но уточни: „Иначе можем да спорим, но трябва да спорим с християнски етос.“
Тази позиция предложи важна рамка за междуконфесионалния разговор. Общуването не предполага отказ от собствените убеждения. То изисква способност да се излагат аргументи, да се признават реалните различия и да се запазва уважението към събеседника.
В последвалата дискусия Калина Сотирова постави въпроса за езика, с който Евангелието достига до поколението, родено през XXI век. Доц. Костадин Нушев настоя за ясно разграничаване между проповед и пропаганда и за осмисляне на християнската журналистическа етика.
Полина Спирова подчерта отговорността на редакциите: „Затова е важно да имаме ясна редакционна политика и да се стараем да я поддържаме.“ Според нея медиите изпълняват и образователна функция, дори чрез всекидневните си новини и коментари.
Николай Ужаков обобщи пет възможни направления за бъдеща работа: достъпния език на християнското послание, противодействието на медийните манипулации, културата на диалог, приемствеността между поколенията медийни творци и религиозното образование.
Разговорът засегна също християнското разбиране за справедливостта, милосърдието, личната съвест и отговорното отношение към обществените процеси. Очерта се необходимост от ясни журналистически критерии и от осмисляне на комунистическото наследство, чиито последствия продължават да влияят върху обществените нагласи.
Начало, което заслужава продължение
Значението на подобна среща няма как да се измерва с търсене на единодушие по всички обсъждани въпроси. Нейната стойност е в създаването на пространство, където хора на словото с различна църковна принадлежност могат да обменят опит, да проверяват аргументите си и да търсят по-отговорни начини за публично свидетелство.
Същевременно един разговор не може да преодолее натрупаните проблеми. От очертаването на общите предизвикателства до предприемането на конкретни професионални инициативи има да се свърши значителна работа. Именно затова продължаването на диалога би имало практическа стойност.
При закриването Тодор Велчев предложи следващата среща да бъде посветена на по-конкретна тема, например религиозното образование или осмислянето на миналото. „Очертава се съгласие за следваща среща, с подготвени доклади и допълнителни дискусии напролет“, отбеляза той.
Възможността протестантски, православни и католически журналисти да разговарят спокойно и задълбочено по общи въпроси е важна сама по себе си. Още по-важно ще бъде, ако този диалог придобие устойчивост и допринесе за по-компетентно, отговорно и достоверно присъствие на християнската вяра в българското медийно пространство.
Фотография: Олег Константинов
Пълен снимков архив е наличен в следния Фейсбук албум в профила на Зорница.
