Може ли човек да обича науката и да вярва в Бога? За много млади хора този въпрос възниква още в училище. Джон Ленокс и Кейти Морган го поставят в основата на книгата Науката и Бог: трябва ли да избираш?, издадена на български от „Верен“ през 2026 г. Кратката творба от 104 страници, в превод на Юлиана Ненова, предлага достъпно въведение в разговор, който често започва с готови противопоставяния. Авторите канят читателя да изследва основанията за тях.
Книгата е насочена преди всичко към млади хора. Английският издател The Good Book Company посочва възраст над 14 години, без да предполага предварителна научна подготовка или християнска изповед. Този подход определя както езика, така и подбора на примерите: сериозните въпроси присъстват чрез познати ситуации, истории и непосредствено обръщение към читателя.
Джон Ленокс внася в разговора опита си на математик и апологет. Роден и израснал в Северна Ирландия, той получава първата си докторска степен в Кеймбридж през 1970 г. в областта на теорията на групите. Професор по математика в Оксфордския университет, автор на над 70 публикации в рецензирани математически списания и две монографии, Ленъкс редовно изнася лекции за науката, религията и етиката. Участва и в публични дебати с личности като Ричард Докинс и Кристофър Хичънс.
Приносът на Кейти Морган е особено важен за младата аудитория. Кейти е писател и редактор, изучавала древни езици, работи като доброволец с деца и тийнейджъри и пише книги за тях. В представянето си тя споделя, че физиката е сред любимите ѝ училищни предмети. Сътрудничеството събира научния опит на Ленокс и интереса на Морган към въпросите на младите. Авторите изрично уточняват, че всички истории и примери са на Ленокс: първото лице в изложението се отнася до него.
Осемте глави развиват разговора последователно. „Проблемът с Галилей“ пита дали ученият може да вярва в Бога. „Тортата на леля Матилда“ разглежда за какво служи науката. „Доверяваш ли се на дивана си?“ насочва към доверието като предпоставка за научна работа, а „Гръмовержецът Зевс и Бог на празнините“ обсъжда разумността на вярата.
Следват въпросите за библейския език в „Диви кози и метафори“, както и за Сътворението на света и чудесата в „Крадецът на шоколад“. „Една загадка от първи век“ представя убедителни свидетелства за възкресението на Исус Христос. „Влез в лабораторията“ приканва читателя сам да провери християнските твърдения.
Зад закачливите заглавия стои ясно разграничение между възможностите на науката и въпросите за смисъла и целта. Както отбелязва Тим Чалис в своя рецензия на книгата, авторите не защитават определено християнско разбиране за произхода на света и човека. Признават различията и запазват фокуса върху основния въпрос на книгата. Това прави изложението подходящо начало за по-нататъшно търсене.
Илюстративното оформление също подкрепя достъпния подход. Корицата събира научни символи, формули и образи, а представянето на авторите включва техни снимки и лични обръщения. Визуалният език съответства на непосредствения тон на текста.
В заключението Ленокс се връща към собствения си избор. Вярата не прекъсва научния му път, а го мотивира да изучава подредения свят. Тя му дава и цел, смисъл, радост и надежда. Финалният съвет е прост: читателят да остане любопитен и да продължи да изследва.
Другите български заглавия на Ленокс, включително съавторските, са Християнството – опиум или истина?, Дефиниция на християнството, Ключови библейски понятия, Погребала ли е науката Бога?, Държавност и вяра, Къде е Бог в свят с коронавирус?, Може ли науката да обясни всичко? и Не бой се!.
Поздравления заслужава издателство „Верен“ за това чудесно издание, което предоставя на младите български читатели достъпен и съдържателен повод да мислят за науката и вярата заедно!
