От 15 до 17 октомври 2026 г. в хижа „Момина крепост“ край Велико Търново се проведе Есенната конференция на Съюза на евангелските баптистки църкви (СЕБЦ). Под общата тема „Спасени с цел“ участниците разсъждаваха върху призванието на християните към святост, взаимно служение, свидетелство и устояване във вярата.
На конференцията бяха представени двадесет местни църкви от Аксаково, Берковица (Раковица 1, Раковица 2 „Емануил“ и „Вяра, Надежда, Любов“), Варна (ЕБЦ 1 и ХЕБЦ), Василовци, Вършец, Дупница, Казанлък, Козлодуй, Крупник, Лом, Монтана, Огняново, Радомир, София, Стара Загора, Хаджидимово и Якимово.
Основен библейски текст на конференцията беше I Петър 2:9: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“. Четирите основни теми проследиха различни аспекти на въпроса: за какво Бог спасява Своя народ. Програмата включваше също семинар, обсъждания в малки групи, общи молитви, свидетелства и Господня трапеза.
Спасени за святост
Първата вечер п-р Венцислав Митев (от ЕБЦ Аксаково) представи темата „Спасени за святост“, основана на I Петър 1:13–16. Той оспори широко разпространеното разбиране, че святостта се изразява предимно във външно благоприличие и спазване на религиозни правила.
„Святостта не е изпълнение на списък с правила и норми. Тя не се състои в излъскване на външното поведение“, подчерта проповедникът. Според него истинската промяна започва с новорождението и новата идентичност, която вярващият получава чрез Божия Дух.
Като разгледа израза на апостол Петър „послушни деца“, п-р Митев обясни прехода от предишния живот на непокорство към новия живот в Христос. Особено внимание той отдели на взаимоотношенията с Бога като основа на освещението.
„Святостта е въпрос на взаимоотношения. На близки, лични, дълбоки и интензивни взаимоотношения, при които Святият Дух изработва святостта в Божиите деца.“
С препратка към Йоан 15 гл. проповедникът заключи, че святостта е естествен плод от пребъдването в Христос, а нейното видимо проявление трябва да насочва хората към прослава на Бога.
Спасени за свързаност
Втората тема, представена в петък сутринта от п-р Георги Тодоров (от ХЕБЦ Варна), беше озаглавена „Спасени за свързаност: Изграждане на общ духовен дом“. Основните текстове бяха I Петър 2:4–5 и 4:8–10.
П-р Тодоров обърна внимание на съвременния парадокс, при който технологиите улесняват комуникацията, но мнозина изпитват затруднения в непосредственото общуване. На този фон той описа Църквата като жив организъм, в който вярващите са взаимно свързани.
Чрез образа на „живите камъни“ от Първото послание на Петър проповедникът подчерта, че Христос е основата на духовния дом. Всеки вярващ има свое място в него, както и отговорност да служи с поверените му дарби.
Във втората част п-р Тодоров разгледа любовта, гостоприемството и духовните дарби като свързващи елементи на църковната общност. „Любовта е духовният цимент, който споява живите камъни“, заяви той.
Според него истинското общение се проявява в конкретни действия: прошка, милосърдие, гостоприемство, молитва и взаимна грижа. „Църквата е силна не със славни водачи, а с вярващи, които са намерили как да служат на другите с онова, което Бог им е поверил.“
Християнското поведение в социалните мрежи
В петък следобед програмата продължи със семинар на п-р Георги Гърдев (ЕБЦ Казанлък), посветен на културата на поведение на християните в интернет. Той разгледа библейските принципи за общуване в цифровата среда, като подчерта, че вярващите са призвани да проявяват същия християнски характер в социалните мрежи, какъвто се очаква от тях и в ежедневието.
Един от основните акценти беше опасността от безплодни спорове и лични нападки. П-р Гърдев посочи, че социалните мрежи насърчават конфликтното общуване, защото скандалните публикации привличат внимание и привличат посетители. Християните обаче трябва да проявяват кротост, себеобуздание и търпение дори когато защитават правилни убеждения.
Друг важен въпрос беше разпространяването на непроверени новини и конспиративни твърдения. Проповедникът даде примери от църковни онлайн групи, за да покаже колко лесно недостоверна информация може да бъде споделена без проверка. Според него вярващите носят лична отговорност за истинността на онова, което публикуват.
„В онлайн дискусиите най-честното и благородно нещо, което можете да направите, ако не знаете, е да кажете: ‘Не знам’, а не да увъртате“, посочи той.
П-р Гърдев разгледа и разликата между принципно несъгласие и лична нападка. „Нормално е хората да не са съгласни с дадена проповед. Но когато дискусията се превърне в лични нападки, тогава хвърляме християнството през прозореца.“
В заключение той припомни наставлението на апостол Павел думите на вярващите да служат за назидание и да носят благодат на слушателите. Това според него трябва да определя и начина, по който християните публикуват и коментират онлайн.
Спасени за свидетелство
Третата основна тема беше представена в петък следобед от п-р Жоел Широн (ЕБЦ Монтана) под заглавието „Спасени за свидетелство“. Въз основа на I Петър 2:9–12 и 3:15 той насочи вниманието към призванието на Църквата да възвестява превъзходствата на Христос.
„Преди да говорим за свидетелството, трябва да се замислим до каква степен осъзнаваме Христовото превъзходство и се наслаждаваме на него“, заяви п-р Широн.
Той разгледа примера на Йоан Кръстител, който приема с радост нарастващото служение на Исус и заявява: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам“ (Йоан 3:30).
Според проповедника тези думи имат пряко приложение към съвременното пастирско и мисионерско служение. Той изрази загриженост за недостига на млади хора, готови да посветят живота си на служение в местните църкви или в райони с малко християни.
„Църквата принадлежи на Христос“, подчерта п-р Широн и напомни, че Божието дело не зависи от човешките способности и общественото положение.
Проповедникът разказа и за духовните съживления през XIX век и отдели внимание на една молитвена среща в Южна Африка, започнала със свидетелството на бедно, почти неграмотно момиче. Чрез тази история той илюстрира библейските думи: „Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ“.
Вечер на лични свидетелства
Петъчната вечер беше посветена на личните свидетелства на участниците. Осем души споделиха свои преживявания, свързани с Божието действие в живота им. След всяко свидетелство друг участник излизаше, за да отправи молитва за говорещия. Между отделните свидетелства звучаха хвалебни песни.
По време на вечерта беше представен и новоизбраният ръководен екип на Християнската младежка баптистка организация. Участниците видяха неговите членове на снимка и се обединиха в ходатайствена молитва за предстоящото им служение.
Спасени за слава
Последната основна тема беше представена в събота сутринта от Влади Райчинов (I ЕБЦ София) под заглавието „Спасени за слава: Вярност всред огъня на изпитанията“. Въз основа на I Петър 4:12–19 и 5:8–10 той разгледа мястото на страданията в християнския живот.
„Спасението не ни имунизира от страданията, а им придава смисъл“, беше основната теза на проповедта. Четвъртият говорител проследи наставленията на апостол Петър към вярващите, изправени пред враждебност и отхвърляне. Той направи разграничение между страданията заради Христовото име и последиците от собствените погрешни действия.
Като пример за цената на верността беше представена историята на монаха Телемах, който според църковния историк Теодорит Кирски загива, след като се опитва да прекрати гладиаторски двубой в Рим.
В заключение говорителят насочи вниманието към обещанието в I Петър 5:10, че Бог ще усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими Своите последователи. Надеждата за бъдещата слава дава основание на християните да устояват във вярата и да продължават да вършат добро сред изпитанията.
Заключително общение
Конференцията завърши в събота преди обяд с обща Господня трапеза, водена от п-р Александър Грозев (I ЕБЦ Варна). В краткото си слово той се върна към четирите основни теми и ги свърза със значението на Христовата жертва.
„Господнята трапеза не е за очистване, а за очистени“, подчерта той, като напомни, че единството, святостта и надеждата на вярващите произтичат от извършеното от Христос.
П-р Грозев посочи, че участието в Господнята трапеза е видимо свидетелство за Христовата смърт и очакваното Му завръщане. В заключение той припомни, че „пътят към бъдещата слава минава през страданието и кръста“.
Хвалението през трите дни се водеше от п-р Венци Божиков и сина му Георги от Хаджидимово, а от време на време се включваше и Михаил Борисов от Козлодуй. Основната организационна работа беше поета от Яни Георгиева, а за техническото осигуряване на събитието се погрижи Митко Георгиев. Водещ на конференцията беше Влади Райчинов.
В заключителната част бяха припомнени и някои предстоящи инициативи от живота на СЕБЦ: 20-годишнината на баптистката църква в квартал Каваклия в Дупница (18 октомври), ръкополагането в Раковица (25 октомври), Младежкият библейски уикенд в Казанлък (30 октомври – 1 ноември), както и предстоящ семинар за административните ангажименти на църковните ръководства.
Бяха споменати още кръгли годишнини на църквите в Лом, Варна и Казанлък, бъдещи младежки инициативи, срещи на женското движение към СЕБЦ и развитието на богословското образование в различните съюзни центрове. Споменат беше и предстоящият конгрес на СЕБЦ, за който засега са определени датите 16–17 април 2027 г.
Тридневната конференция премина в топла братска атмосфера, с много възможности за общение, насърчение и взаимна подкрепа. Наред с разискванията върху Първото послание на апостол Петър срещата даде възможност на вярващи от различни местни църкви да споделят своя опит, да се молят едни за други и да насочат поглед към бъдещето на общото си служение.
Албум със снимки от събитието вж. на Фейсбук профила на СЕБЦ.
Видео клип от събитието е качен на YouTube канала на СЕБЦ.
