До съвсем скоро българинът се радваше само на два превода на Библията на своя език. Единият е бил издаден през XIX век, а другият – в началото на XX век. Единият се приемаше предимно в протестантските среди, а другият бе официалното издание на Светия синод. Недостигът на преводаческо разнообразие в българската библеистика се компенсираше от цяла плеяда ревизии и преработки на т.нар. Славейков превод, както и преиздаване на Синодалното издание с осъвременен правопис. За един народ, чиято азбука е резултат от мисионерско начинание за превод на Свещеното писание, наличието само на два съвременни превода представляваше същинска езикова и историческа несправедливост.
Именно затова появата на Новия превод от оригиналните езици на Библията (НП) е значимо събитие, което заслужава внимание и анализ. Така след Цариградското издание от 1871 г. и Синодалното издание от 1925 г. днес книжните щандове предлагат и Новия превод на ББД, официално представен в края на 2013 г.
История на Новия превод на ББД
Инициатива за начало на нов превод предприема Българско библейско дружество още в зората на демокрацията. Поканеният през 1993 г. екип от преводачи се състои от преподаватели в Богословския факултет на СУ „Кл. Охридски“. Сред тях личат имената на проф. Шиваров, проф. Вълчанов, доц. Желев, гл. ас. Стефанов. За редактор стилист е поканен проф. Кожухаров. Усилията на този екип довеждат до публикуването на Новия Завет през 2002 г.
Междувременно в работата по Стария Завет се включват още доц. Стоянов и гл. ас. Найденов, а на мястото на починалия през 2000 г. проф. Кожухаров се включва славистът проф. Николова.
Динамичен подход
Основният стремеж на Новия превод е текстът да бъде ясен за широките обществени кръгове. Целта е на незапознатите с библейската изразност читатели да се поднесе разбираем превод на съвременен български език. Преводаческият подход е динамичен, но консервативен. Търси се гладкост на изказа, но в никакъв случай не и уличен език.
В стремежа си да представи достатъчно приветлив за „невцърковените“ хора библейски текст преводаческият екип е работел за задълбочено, взискателно и солидно издание, подходящо не само за богослужебни цели, но и много повече за лична домашна употреба. Всяка библейска книга е получила кратко въведение към историческата обстановка на написването ѝ – ценна добавка в помощ на неподготвения читател.
Специфики на оформлението
Самият текст е разделен на смислови абзаци, като номерацията на стиховете служи само за ориентир. Пряката реч се оформя с кавички. Лирическите книги като Плачът на Йеремия, Песен на песните и Псалми са представени в поетическа форма. Същият подход се използва и в други случаи на стихотворна форма като песните на Яков (Битие 49 гл.) или на Мария и Захария (Лука 1 гл.). Този смел подход е ценен, защото онагледява стилистическото богатство и жанрова многоликост на Свещеното писание.
В изписването на имена е търсен компромис между православната практика (например двойното „и“ в името на Иисус Христос) и някои по-ясни варианти за заглавия на книги (като „Царе“ и „Летописи“ вместо „Царства“ и „Паралипоменон“). Друго удачно решение е изборът на номерацията на книгата Псалми. Той следва по-скоро протестантската традиция, като в скоби са посочени и номерата според синодалното издание.
По-особена дискусия предизвиква включването на неканоничните книги. Решението на ББД е те да бъдат изведени в отделен раздел – визуално подчертано извън рамките на Стария завет. Едно от съображенията за това е, че хронологически тези текстове са съчинявани през епохата между Стария и Новия завет. Същевременно с това написаният към тях предговор разяснява, че те не се ползват със същия боговдъхновен статут както останалите шейсет и шест книги на Божието слово.
Поздравления може да се изкажат към ББД също и за допълнителния справочен материал, включен в изданието на Новия превод. Освен на абзаци текстът е разделен и на смислови единици с вътрешни заглавия и подзаглавия в различен цвят. Под линия е предоставен богат допълнителен апарат, състоящ се както от смислови препратки, така и от три вида пояснителни бележки (за текстуални разночетения; при добавки от LXX и при алтернативна номерация на стиховете). В края на изданието има добавени 15 библейски карти, както и справки за монархическата хронология, годишният календар и дневният цикъл на древните библейски народи.
Благозвучие и яснота
Едва ли в рамките на една кратка статия може да се направи сериозен анализ на езиковите решения на един цял библейски превод, и то съществуващ едва от година насам. Все пак обаче тук предлагаме няколко откъса за онагледяване.
Ето как започва Псалом 40: „Уповавах се на Господа с надежда / и Той бе благосклонен към мене, и чу моя вопъл. / Той ме извлече от гибелен ров, от тинесто блато, / постави краката ми на скала и укрепи стъпките ми.“
В сравнение с традиционното Ревизирано издание тук виждаме следните решения: чаках→уповавах; търпение→надежда; приклони се към мен→благосклонен бе към мене; изведе→извлече; яма→ров; кал→блато; утвърди→укрепи. Без да правим справка с оригинала, в тези решения личи видим стремеж за избор на синоними, които не променят значението, но в същото време допринасят за благозвучието на текста.
Не толкова удачен изглежда преводът на Наум 1:7: „Господ е нещо сигурно – като твърдина в ден на скръб, защото Той познава тези, които се надяват на Него.“ Тук вариантът нещо сигурно определено е опит за тълкуване на досегашното описание, че Господ е благ. Това решение е ясна илюстрация за тежненията на динамично-еквивалентния преводачески подход, при който контекстът взема превес пред буквалното предаване на думи.
Последният пример е от познат новозаветен текст. Ефесяни 5:19 в Новия превод гласи така: „Назидавайте се взаимно с псалми, славословия и с духовни песни, като възпявате сладкогласно в сърцата си Господа.“ Тук призивът за споделяне (разговаряйте се) по-скоро има дидактически елемент (назидавайте се). Протестантското понятие химни е заменено със славословия, а музикалният характер на възпяването е обогатен с наречието сладкогласно. Уместно е потърсена звучност в стих, който насърчава пеенето.
Естествено плюсовете и минусите на преводаческите решения в Новия превод тепърва има да се извеждат и анализират. Похвално е, че Българско библейско дружество изразява готовност да се вслушва в посочените бележки и критики, а след време и да се съобразява с тях при следващи ревизии на този превод. Вестник Зорница предоставя страниците си като трибуна за обмен на становища, целящи с любов и смирение да допринасят за пълноценна и градивна дискусия за подобряване на преводите на Свещеното писание.
