07 дек. 2022 г.

Трите златни халки на християнството

Когато мисля за любовта, си спомням чудния Псалом 16. Там се говори за Божието присъствие в нас и с нас. Никой водач на религия не може да обещае неизменното си присъствие на последователите си. В молитва имаме привилегията не само да искаме нещо от Бога, а и да се радваме на присъствието му.

„И така, остават тези трите – вяра, надежда и любов. Но най-голямата от тях е любовта“ (I Кор. 13 гл.) Някой е казал, че християнството се състои от три небесни халки. Една верига е толкова здрава, колкото и всяка халка. А източникът и на вярата, и на надеждата, и на любовта е живият Христос. Той е фокусът на цялото Писание.

„Мойсей писа за Мене“, припомняше Той. Нека да разгледаме как тези три златни халки говорят именно за Него. Вярата един ден ще премине във виждане. Надеждата ще се сбъдне. Но любовта! Неговата агапе любов изпълва цялото небе!

Вяра в Начинателя и Усъвършителя

(Евреи 11:1, 12:1-3)

Христос задава въпроса дали когато се завърне на земята, ще намери вяра в сърцето на човека. Има един пожар, който започна още от Едемската градина: пожарът на неверието. Всеки един от нас се ражда в неверие. Някои хора може да твърдят, че имат вяра още от раждането си, но Божието слово казва друго.

Как е възможно да имаш спасение, без да си повярвал? Никой от нас не се ражда с вяра. Тъкмо напротив, раждаме се с бунт в сърцето.

Какво представлява вярата? Евангелието ни призовава да приемем направеното, а не ние да правим нещо, за да се спасим. На кръста Христос извърши всичко необходимо. Наскоро се навършиха 56 години, откакто самият аз съм във вярата. Спасението става по благодат, чрез вяра, пише апостол Павел (Ефес. 2:1-8). Ако Христос не беше дошъл на земята, ако не бе пролял драгоценната Си кръв и ако не ни бе заместил, нямаше да има в какво да вярваме. Именно това е благодатта! Именно с вяра в Него получаваме вечно прощение, оправдание и осиновение!

Вярата ни прави да бъдем не само временно простени и реабилитирани грешници. В Римляни 8:34-35 се казва, че няма такава сила, която може да ни отлъчи от любовта на Исус! Вярата в Него, въз основа на Неговата кръв, ни прави деца на Бога, братя и сестри помежду ни – за цялата вечност.

Христос е най-големият подарък от небесния Отец. А вярата има един- единствен източник: делото на Христос. То е непоклатима, вечна основа. На 11 юли 1962 г. аз самият чух думите на Исус: „Не гледай на другите хора. Върви след Мене.“ Вярата ни никога не трябва да се отклонява от своя обект. Никакви обстоятелства не могат да променят доверието ни в Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра. Вярата гледа на факта в миналото – на изкупителната пролята кръв на кръста.

Днес, нашата „християнска“ България има претенции за традиционна и дори многовековна вяра. Но Саду Судар Сингх казва: „Няма християнска страна. Има отделни християни – хората, които са приели Исус като Спасител.“ Невъзможно е да бъдеш християнин, освен ако не се родиш отгоре. Има огромна разлика между земното и духовното раждане. Едното осигурява влизане на земята, а другото – влизане на Небето, с вяра, чрез Божия Дух.

Коя е най-страшната атака, която Сатана насочва срещу хората? Това е да подкопава авторитета на Божието слово, Библията. Апостолът обаче пише, че вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово. Няма друго спасение освен чрез вяра в Христос „според Писанията“ (I Кор. 15:1-3).

Известният английски благовестител от ХХ век Джеймс Стюарт изнася проповед, която е озаглавена „Кой Христос?“ Стюарт пише, че на земята има толкова „христосовци“, колкото и хора. Но само един е автентичният – този според Писанията (Рим. 10:17). Не този според твоето въображение, според твоите истини, според твоето образование или според твоята представа. А Христос според Писанията!

В Галатяни 1:6-10 апостолът пише, че дори и ангели да дойдат с друго благовестие, анатема! Има само един авторитет – този на Божието слово. То е боговдъхновено и заслужава пълно приемане! Някои съвременни богослови твърдят, че в Библията има небоговдъхновени неща. Жалко!  Колко жалко е това!

След Грехопадението първият човек прави три неща, които всеки един от нас прави и днес: Побягна… Скри се… Обвини Бога… Ние вървим по същите стъпки. Без новорождение в нас го няма онова ново сърце, нов дух. Няма го живеца на Светия Дух. Без новорождение всичко, което мисли естественият човек, е „постоянно и само зло“. Истинската вяра е по-скъпоценна от сребро и злато. Затова Бог има Своите пещи, за да ни очиства (I Пет. 1:6-7).

Живата, блажена надежда

И така, вярата в Христос е първата от трите халки. Тя е онази твърда увереност, в неща, които не се виждат. Втората халка е надеждата. На какво се надява естественият човек? Надява се на онова, с което разполага. Сега, на 80-годишна възраст, си давам сметка колко много съм се надявал на моите сили, на моята младост, на моята енергия. Къде е „живата, блажена надежда“, за която ни е възродил Бог според Тит 2:13? Това е надеждата във възкръсналия Христос (I Пет. 1:3)!

В I Йоан 3:3 се казва: „Всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както сам Той е чист.“ А крилата на тази надежда се намират в Исая 40:28-31: „Онези, които чакат Господа, ще подновят силата си.“ За орела се казва, че колкото повече остарява, толкова по-силни стават крилата му.

Същото се отнася и за нашата надежда! Има един източник, който умножава нашата надежда. Виждаме го в Римляни 15:13. Бог е подсигурил Светия Дух, за да я преумножава. Той ни призовава да гледаме с надежда нагоре (Кол. 3:1). Единствено нагоре да е насочен погледът ни!

А над всичко, облечете се в любовта

Във II Коринтяни 5:14 ап. Павел изтъква най-голямата проява на Христовата любов – саможертвена, себеотрицателна! На кръста Исус разреши проблема с греха. Разпнатият Христос ни осигурява прощението, оправданието, осиновлението – положението на царски синове, Божии чада, светлина, сол…

Често обаче царските синове още носят съзнанието на блудния син. Държат се не като принцове, а като просяци. Положението на царски синове ни се дава при новорождението. А състоянието, съответстващо на това положение, ни се подарява от Светия Дух, който измества стария човек. „Сега не аз, а Христос живее в мен“, пише Павел в Галатяни 2:20.

На кръста Христос извика: „Прости им, защото не знаят какво правят!“ Същото правят и Стефан, и Мойсей, и Павел. Защо? Именно защото в тях господства Божият Дух. Някой казва, че любовта е двигателната сила на волята. В Римляни 15:30 и Галатяни 5:22-23 Павел нарича любовта „плод на Духа“. Именно присъствието на Духа е рецептата за онзи победоносен, плодоносен, чист и свят живот, който прославя Христос.

Проявлението на любовта е доказателството за реалността на надеждата и на вярата. Затова Словото изисква любов към Създателя, любов към братята и сестрите, любов към ближния, че даже и любов към неприятеля! Християнството не е религия. Любовта се доказва не само през слънчево време, а много повече в бурни времена.

В I Солунци 2:8 Павел описва „горещата любов“, чрез която те са му станали скъпи до такава степен, че им е предал не само Благовестието, а и душата си.

До първата от седемте църкви в Откровение – тази в Ефес – Божият Дух пише: „Имам едно нещо против тебе – че си оставил първата си любов.“ Ако в нас няма агапе любов, тогава в живота ни няма музика. В I Коринтяни 13 глава апостол Павел показва в какво именно се състои разковничето. Там има цели шестнайсет характеристики на любовта! Изследвай ги внимателно! Няма значение от колко години си християнин. Въпросът е дали в теб има музика или дрънчиш като кимвал.

Обичаш ли враговете си?
Понасяш ли камъните, с които те замерят?

„И така, остават тези трите – вяра, надежда и любов. Но най-голямата от тях е любовта.“ С какво се характеризира твоят живот? Има ли слаба брънка във веригата? Позволяваш ли на Духа да изпълва всяка от тези думи със съдържание и действия?

Similar Posts