23 юни 2024 г.

Да не съм аз, Господи?

Желая да спра вашето внимание върху една малка, мълчалива драма, която се разигра на Тайната вечеря и която е описана в Евангелието на Йоана 13:20-34. В тази драма участват само двама души – Господ Исус Христос и предателят Юда, защото останалите ученици не разбраха нищо. Христос току-що е измил нозете на учениците си, една постъпка, с която Той им дава урок по смирение, и сяда на трапезата с тях. Той е много развълнуван, защото знае какво ще последва след тази последна Негова вечеря с учениците му. Внезапно Той нарушава тяхното трапезно мълчание, казвайки: „Истина, истина ви казвам, един от вас ще ме предаде!“

Думите му падат върху учениците като гръм от ясно небе. Те са в недоумение и се споглеждат едни други, а после отправят поглед към Исуса и всеки пита: „Да не съм аз, Господи?“ Петър пошепва на Йоана, който е облегнал глава на Исусовото рамо, да попита Исуса кой е този, който ще го предаде. Исус отговаря: „Каквото си намислил да правиш, прави го по-скоро”. Юда мълчаливо взема залъка, излиза навън в тъмната нощ и отива да изпълни това, което е намислил. Никой от седящите на трапезата не разбира значението на Христовите думи, защото мисли, че Христос е възложил на Юда някоя поръчка във връзка с празника. Ето тази беше кратката драма, която се разигра между Христа и Неговия предател в онази паметна вечер. Поуките за нас от тази драма са дълбоки, силни, затрогващи. И тъкмо върху тях искам да помислим.

„Истина, истина ви казвам – един от вас ще ме предаде.“ Горчиви думи! Изненадващи думи! Страшни думи! Забележете, тези думи се отнасяха не за фарисеите, които го мразеха и които денонощно търсеха повод да го убият. Те се отнасяха за учениците му, дванадесетте най-близки Нему хора, които Той бе избрал и които три години ходеха с Него, слушаха мъдрите му слова, които бяха свидетели на великите му, божествени дела. […]

Приятели мои, тези думи на Христа ни говорят, че не само Бог работи в този свят, но че и Сатана работи. Да помним това! Той работи хитро, подмолно, лукаво, дори сред редиците на най-близките до Христа хора. Някои верующи се заблуждават, като мислят, че те са завинаги застраховани против атаките на лукавия, понеже са спасени чрез вяра в Христа. Това не е вярно! Враговете на Царството Божие не са идвали само отвън, но – и отвътре. Исторически факт е, че Сатана в своите атаки против църквата е използвал хора, които са претендирали да бъдат Божии чада и водачи на църквата, като папи, патриарси и владици. Инквизицията, която проля кръвта на стотици хиляди мъченици на вярата, беше ръководена от първенците на църквата. Във всички области на живота откриваме същия сатанински план – предателите да се загнездват помежду най-близките хора на жертвата. […]

Позволи да те попитам: Представяш ли често сърцето си, ума си, живота си пред всевиждащия поглед на Бога? Усвоил ли си този навик да представяш сърцето си за проверка пред Него? Когато искаме да проверим здравословното състояние на тялото си, отиваме при рентгенолога, чийто апарат открива скритата болест. Когато искаме да открием истинското си душевно състояние, ние поставяме себе си под лъчите на Божия поглед. Затова, когато си в храма и слушаш Словото Божие, не мисли за другите, но мисли за себе си. […]

Запитан от Йоана кой е предателят, Исус отговаря: „Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам.“ И Той затопи залъка и го подаде на Юда. Това действие на Христа бе израз на Неговото божествено великодушие. Ние можем само да благоговеем, да се поклоним пред това чудно великодушие, защото според тогавашния еврейски обичай подаден залък означаваше специално внимание, почит, уважение, любов към някого. […] Такава е Божията несравнима любов, която не оставя никога грешника, но му подава потопения залък – израз на милост и готовност за прощение. Подаденият залък символизира непрестанния Божий зов към грешника за опомняне, за идване на себе си, за връщане в дома на Отца.

Как се отнесе Юда към Христовото великодушие, към Божия апел? Той взе залъка, изяде го, а отхвърли Божията любов, която му го поднесе. […] И в същия момент, в който Юда взе залъка и излезе, Сатана влезе в сърцето му, казва Йоан. Ето още един акт на тази мълчалива драма. В него ние откриваме една житейска истина, един миров закон. Няма празно пространство във Всемира! Не съществуват празни умове и празни сърца в този свят! Ако ти изгониш Бога от сърцето си, там ще влезе злият дух, защото то не може да остане празно! Ако ти потъпчеш Божията любов, ще те обладаят егоизъм, гордост, користолюбие, омраза и завист, защото душата ти не може да остане празна! Ако твоят ум не мисли за горните неща, за божествените истини, за царството Христово, той ще мисли за земните неща, за временните и преходни неща, за грубите материални интереси, за нечестното в света, защото умът не може да остане празен. […]

Мълчаливата драма, която се разигра между Христа и Юда на последната вечеря в горницата, се е повтаряла през вековете, повтаря се и днес. Като изучим историята на християнството, виждаме, че едни са Го предавали като Юда, други обаче са му служили предано и вярно като Петра, Йоана, Якова. […] И именно защото му бяха верни служители, затова днес имаме християнството, затова Христовият дух на любов и мир и правда е навлязъл в много области на живота. Христос и днес стои пред нас и ни казва: „Един от вас ще Ме предаде!“ Кой е той? Ти ли си? Аз ли съм? – Сложи ръка на сърцето си и запитай Христа: „Да не съм аз, Господи?“

Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми, опитай ме и познай мислите ми, защото аз не искам да бъда предател, но искам да бъда Твой, всякога Твой верен и искрен служител в света, искам да бъда проводник на любовта и добротата Христова в този свят, искам да бъда верен Христов свидетел пред хората в света. Нали Ти сам си казал, Господи: „Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота!”

Искам да бъда верен Твой последовател. Помогни ми, Господи!

 


На 12 април 2016 г. се навършиха 40 години от преминаването във Вечността на един от съвременните мъченици на християнската вяра – пастир Васил Зяпков (1900-1976 г.). По този повод публикуваме тази негова проповед (със съкращения), заимствана от книгата „През огън и пламъци”. 

Similar Posts