Васил Георгиев Зяпков е роден през 1900 г. в с. Дуранкулак, Силистренско. Надарен е с буден ум и завършва богословие в Манчестър, където усвоява отлично английски език. Твърде млад започва пасторско служение в централната методистка църква „Д-р Лонг“ в София, като публикува статии в Зорница. През 1932 г. защитава магистратура в нюйоркската богословска школа „Юниън“. При завръщането си в България се присъединява към конгрешанската деноминация по настояване на п-р Димитър Фурнаджиев и последователно заема амвоните в Пловдив и София. През 1944 г. става и „религиозен представител“ на ОЕЦ пред Дирекцията на вероизповеданията, като наследява п-р Фурнаджиев на този пост.
По време на Втората световна война вестник Зорница излиза под редакторството на п-р Васил Зяпков, който е негов сътрудник още от 1925 г. Вестникът излиза в скромен тираж и се печата в Пазарджик.
През 1948 г., когато сталинският режим скалъпва първия процес срещу българските евангелски пастири, обявени за американски шпиони и предатели на България, пастир Васил Зяпков, един от главните обвиняеми, заема амвона на Първа евангелска църква в София и е религиозен представител на всички евангелски църкви у нас. Оклеветен и оплют, морално и физически изтезаван, заплашен със смъртно наказание, той получава доживотна присъда, а семейството му в рамките само на 24 часа е изселено от София и подложено на жесток психически тормоз.
След 13 години обикаляне по затворите, в един от които е в обща килия с п-р Здравко Безлов, който се грижи за него като за болен баща, през 1961 г. Зяпков е „помилван“ поради „тежко заболяване“, но не му е разрешено да остане в София или Пловдив.
Веднага след излизането си от затвора п-р Васил Зяпков поема с присъщата си енергия, вяра и отговорност пастирското служение в църквата в с. Поповица, Пловдивско. Там прекарва цели 15 години, изпълнени до последния му дъх с любов към Бога, живота и хората. Умира внезапно на 12 април 1976 г. почти сляп, но с бодър дух. На надгробната му плоча е написано: „На този свят доброто сях и Твой работник, Боже, бях. Тук носех тежък кръст до край. Там Твойта правда ми въздай!“
Материали на п-р Васил Зяпков в Зорница:
