Естер Джон е родена на 14 октомври 1929 г. в Британска Индия с името Кумар Зия, в мюсюлманско семейство с общо седем деца. Като млада посещава първо обществено училище, а след седемнадесетгодишна възраст учи в християнско училище. Там е дълбоко повлияна от вярата на свой преподавател и започва сериозно да чете Библията. При четенето на Исая 53 глава преживява дълбок вътрешен обрат и приема вярата в Христос в рамките на презвитерианската традиция.
След разделянето на Индия през 1947 г. семейството на Кумар Зия се мести в новосъздадения Пакистан. Там продължава да изучава Библията тайно. В град Карачи тя установява връзка с мисионерка на име Мариан Лаугесен, която ѝ подарява издание на Новия завет. С течение на времето натискът от семейството ѝ да встъпи в брак с мюсюлманин се засилва. Седем години след преместването в Пакистан Кумар Зия напуска дома си, водена от страх от принудителен брак.
В Карачи тя започва работа в сиропиталище и приема името Естер Джон. Християнската ѝ вяра вече е напълно открита и става все по-определяща за житейските ѝ решения. На 30 юни 1955 г. заминава за гр. Сахивал (област Пенджаб), където живее и работи в мисионерска болница. Там за първи път посреща рождественските празници като християнка и за кратко пребивава в дома на първия англикански епископ на Карачи – Чанду Рей.
През септември 1956 г. Естер Джон постъпва в библейски образователен център в гр. Гуджрануала, където се подготвя за преподавателско служение. През април 1959 г. завършва обучението си и се установява в гр. Чичаватни, на петдесетина километра от Сахивал. Там живее с американски презвитериански мисионери и посвещава времето си на благовестване сред селските общности.
Обикаля селата с велосипед, обучава жените да четат и пишат, като използва Библията като основен текст. По този начин не само ги въвежда в истините на Божието слово, но и съдейства много за подобряване на функционалната им грамотност. Освен това библейско обучение, Естер работи редом с местните жени и на памучните полета, което ѝ помага да се вписва все повече в живота на местната общност и да изгражда допълнително доверие.
Нейното служение протича в среда, където християните са малцинство и където традиционните социални наслоявания (като принудителните бракове) често водят до лично напрежение и обществено отхвърляне. Това прави дейността на Естер Джон не само духовно значима, но и социално и културно контекстуализирана, защото тя навлиза в общности със силни културни привички. Отношенията ѝ с нейните близки и роднини остават напрегнати и променливи – редуват се периоди на привидно спокойствие и на дълбока тревога. При все това тя съумява някак си да запази спокойствие и авторитет в служението си.
На 2 февруари 1960 г. Естер Джон е намерена убита в леглото си в дома си в Чичаватни. Смъртта ѝ е жестока и внезапна. Разследване не последва. Тялото ѝ е погребано в християнското гробище в Сахивал. Поради обстоятелствата около смъртта ѝ и служението ѝ сред местното население, тя е призната като християнска мъченица и често е определяна като първата документирана мъченица в Пакистан след обявяването на независимостта на страната.
През 1998 г. паметта ѝ получава международно признание. Над западния вход на Уестминстърското абатство в Лондон са поставени десет статуи на християнски мъченици от ХХ век. Една от тях и статуята на Естер Джон, редом с фигури като Оскар Ромеро и Мартин Лутър Кинг-младши. Скулптор на нейната фигура е Корин Джонсън от студиото на Нийл Симънс.
И днес Естер Джон е помнена с почит от християнската общност, сред която живее и служи, както и като свидетелство за ранната история на християнството в Пакистан.
