Периодите на големи обществени промени винаги изострят въпроса за сигурността. В България навлизането на еврото и оттеглянето на лева като разплащателна валута разбуни разнопосочни емоции: от една страна несигурност и носталгия, а от друга – очакване и оптимизъм. За едни националната ни идентичност е неразривно свързана с българския лев. За други еврото носи обещание за икономическа стабилност и ново благоденствие.
И двете реакции са човешки и разбираеми. Но зад тях стои по-дълбок въпрос, който не е нито икономически, нито социален, нито пък национален. Откъде можем да намерим реална, трайна сигурност?
„Боже, пази България“
Любопитен знак в този преход е изборът на духовни фигури, които да бъдат изобразени на българските евромонети. Сред тях е Паисий Хилендарски (1722–1773 г.) – монах, книжовник и будител, чиято История славянобългарска е не само исторически текст, а и своеобразен духовен апел за поглед напред, основан на вярата в Бога. Образът на българската евромонета е заимстван от стенописна композиция на храм в Търговище и най-напред се появява на банкнота от два лева, емисия 1999 г. Отец Паисий е човек на словото и вярата, за когото паметта, истината и принадлежността към Бога са основа за пробуждането на един народ.
На другата евромонета стои изображението на Иван Рилски (876–946 г.), отшелник и духовен наставник, чието житие е белязано от аскетизъм, молитвено уединение и дълбоко осъзната вътрешна свобода. Съвременник на царете Борис I, Симеон Велики и Петър I, той не оставя нито политическо наследство, нито икономическа визия. Свети Иван обаче остава в историята като нравствен ориентир на поколения българи – човек, чието свидетелство е в личното смирение и в безпрекословното упование в Бога.
Друг показателен детайл на настоящата валутна промяна е връщането на надписа „Боже, пази България“. Преди установяването на тоталитарния комунистически режим този надпис – изписван еднократно, само с главни букви и без препинателни знаци върху гурта – присъства на всички български разменни монети, емитирани в периода 1882–1943 г. Това е дългогодишна традиция в българското монетосечене. Днешното му възстановяване върху монетите от две евро осигурява историческа приемственост, но също така отправя символична заявка за мястото на вярата в националното самосъзнание.
Здрава и непоколебима котва
И все пак, колкото и значими да са тези символи, те не могат да бъдат носещата конструкция на нашата надежда. Монетите и банкнотите, независимо дали са левове или евро, са разменно средство, но не и място за екзистенциална безопасност. Истинската сигурност на човека никога не е била в метала, в хартията или в номинала.
Както пише авторът на Посланието към евреите, ние имаме привилегията „да се държим за поставената пред нас надежда, която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата“ (Евр. 6:19). Тази надежда не е абстрактно усещане, нито пожелателно „късметче“ от новогодишната баница. Новият завет описва надеждата като здраво закрепена в самия Христос, Който държи цялата човешка история в Своите длани. Затова християните не се тласкат от различните ветрове на учения и разнобойните слухове за бедствия и крахове. Нашата надежда не се изменя според следващите икономически цикли, валути или обществени трусове. Тя е сигурна и устойчива, понеже е закотвена „зад завесата“, в присъствието на всемогъщия Господ.
Но когато говорим за парите, има и един капан, който не можем да пренебрегваме. Апостол Павел предупреждава, че любовта към среброто е коренът на всяко зло (I Тим. 6:10). А Исус използва контрастна и нарочно преувеличена картина, когато казва, че по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото човек, който разчита на благосъстоянието си, да влезе в Божието царство (Мат. 19:24). Тази хипербола разкрива смущаваща духовна истина: който гради живота си върху парите (независимо дали са в дюшеци или в банки), трудно ще се довери на Бога и мъчно ще живее под Негово управление.
Затова вниманието на вярата неизменно се насочва към нещо много по-реално и далеч по-трайно от всяка валута. Тя се корени в изкупителното дело на Христос. Нашата надежда е закотвена в новозаветните истини за това, което Божият Син е сторил за спасението ни: Неговия изцяло праведен живот (Мат. 5–7 гл.; Евр. 4:15); Неговите беседи, притчи и знамения, чрез които Божието царство става видимо и близко (Мат. 13 гл.; Йоан 2–11 гл.); Неговата близост с уязвимите, малките и пренебрегваните (Мат. 9:36; Лука 4:18-19; Лука 7:12-15); Неговото състрадание към грешниците (Йоан 8:3-11; Лука 19:1-10; Мат. 9:10-13); Неговата страстна седмица, белязана от отхвърляне, бичуване и унижение (Мат. 21–27 гл.); Неговата кръстна смърт, осигуряваща вечно изкупление за греховете ни (Исая 53 гл.; Рим. 5:8); Неговото възкресение и възнесение, които преобръщат историята (Мат. 28 гл.; Деян. 1:9); и Неговото обещано завръщане за победоносното установяване на Божието царство (Мат. 24 гл.; Откр. 21 гл.).
150 години Зорница
С мисъл за тези библейски изповеди насочваме поглед и към големия празник, който отбелязваме през 2026 година. Тази година вестник Зорница навършва 150 години от своето основаване. През цялата юбилейна година на страниците на вестника ще поместваме препратки към този път – ще отваряме стари броеве, ще препечатваме текстове от архивите, ще си припомняме трудните моменти, прекъсванията и перипетиите на редакционните колегии през годините. Ще благодарим на Бога за това, което е вършил през различни десетилетия и при различни обществени условия.
Зорница е преминал през много сезони – излизал е в различни политически епохи, продавал се е за валути с различен номинал, преживял е деноминации, инфлации и несигурност. Но една ценност остава непроменена през цялата му история: доверието във вечните спасителни истини на Новия завет. Всеки брой е изготвян с доверие в Христос и молитва за Неговото водителство и благословение. Всеки текст, всяка рубрика, всяко интервю, всеки събитиен обзор и всяка споделена амвонна проповед са се основавали – и ще продължат да се основават – на вярата в Христовото изкупително дело. Каквото и да се променя в живота ни, каквито и икономически, социални или политически сътресения да преживява българското общество, Зорница ще продължава да излиза, плътно свързан с Божието слово. Там е нашата опора, там е нашата сигурност и там е нашата надежда.
Именно в тези истини е скрита нашата надежда. Едва когато сме ги изповядали, едва когато сме се скрили в спасителното дело на Исус, едва когато сме се облекли с Неговата праведност, въоръжили сме се с Неговото слово, приели сме Неговото всеоръжие и се изпълваме с Неговия Дух – едва тогава можем уверено и с основания да изричаме молитвено: „Боже, пази България!“
Без Христовото дело тази фраза остава празен национален символ. Но погледната от перспективата на Неговото царство, в което всички народи се благославят чрез вяра в Кръста, тя се превръща в подплатена от истината молитва. Именно там е надеждата и за нашата България.
