Отец благоволи да всели в Него
съвършената пълнота.
Колосяни 1:19
Така се получава, че по това време на годината с едно общо приготовление всъщност празнуваме два различни празника: Рождество Христово и Нова Година. В зависимост от светогледа си, хората наблягат на единия или другия празник, макар че има и такива, които не правят разлика – важно е да си починат. За християните, разбира се, приоритет е Рождество.
Бъдни вечер в компанията на близки, на другия ден Рождествена служба в църквата и после тиха и свята нощ с християнска програма или филм; като цяло така празнуваме. Що се отнася до посрещането на Нова година и всичко, свързано с традициите на празника, ние се включваме, но внимаваме да не се отпускаме прекалено.
Нехристияните, обратно, почитат някои народни традиции около Рождество, но се пазят от религиозност. Новогодишният празник е моментът, когато ще се отпуснат напълно и ще се чувстват в свои води. Като че ли и в двата лагера изпитват някакво раздвоение и подозрение към онзи, другия празник…
А дали между Рождество и Нова Година няма повече общо, отколкото се предполага? Може би неслучайно тези празници почти са се слели във времето! Дали и двата не са еднакво свързани с онази история за Началото, за която ни разказва Библията…
Безспорно, раждането на Исус поставя началото на нова ера в човешката история. Разделянето на вековете на „преди“ и „след“ Христос не е само за статистическо удобство. Въплъщаването на Бога като човек и физическото Му присъствие сред хората е наистина ново, уникално историческо събитие. Чрез Него действително идва светлината на света.
Решението това събитие да се отпразнува в периода, когато денят започва да расте и светлината да се увеличава, е физическото потвърждение на станалото в духовния свят. Докато земята се върти и на нея има живот, човечеството отново и отново ще свързва настъпващата светлина с идването на Христос. Ще празнуваме това присъствие и то ще ни обновява. И преди раждането на Божия Син обаче е имало хора и са се случвали важни неща. Кога е започнало всичко, къде и по каква причина?
Има ли и тази древна част от историята своето начало? За онези, които се доверяват на библейския разказ, такова има: „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1). Християните знаят защо е било поставено това начало. Космосът, земята, растенията и животните, ангелите –
всичко е създадено за хората, а те на свой ред са специалният подарък за Исус от Неговия Баща. Онези, които приемат Христовата жертва, наистина ще бъдат с Него във вечността! Исус го заявява в първосвещеническата Си молитва: „Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен“ (Йоан 17:6).
В началото цялото творение е добро. Поради греха на Адам и Ева злото навлизат в света, но далечният спомен поддържа у нас дълбок копнеж по изгубения Рай – когато мъдростта, красотата и любовта са бележели цялото творение. За кратко някъде в нас се пробужда носталгията по онази хармонична свързаност между Твореца и творението, а сърцето ни иска да върши добро.
Това е сезонът, когато говорим за прошка, разменяме си подаръци, вярваме в чудото, съчувстваме си и си помагаме взаимно. Но после празниците отшумяват и ние отново потъваме в света на забравата…
Някъде по пътя пратката, този прекрасен подарък на Бащата към Сина, се е повредил. А Исус се заема лично да поправи щетите. Но на всеки човек му е дадено лично да избере дали иска да бъде част от процеса на възстановяване – както на собствения си живот, така и на целия този объркан свят. И докато това стане, всяка зима по това време се чудим на кое начало да отдадем по-голямо внимание: на началото на творението или на началото на възстановяването.
А не е ли по-добре всъщност да почетем и двете, като ги отпразнуваме пълноценно и истински? Да приветстваме идването на Исус, Светлината на света, с притихване, съзерцание и благодарност, а после да сгреем сърцето си с надежда и да се включим в някое благородно начинание, заедно с ближните.
И така, докато си разменяме подаръци, нека помним, че самите ние сме подарък –
от Отец за Сина. И нека да празнуваме заедно с Исус в пълнота! „Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе – всякога веселие“ (Пс. 16:11).
