25 фев. 2024 г.

Кой открадна Христовото Рождество?

Големият английски писател Чарлз Дикенс, освен световноизвестните си романи Оливър Туист, Дейвид Копърфийлд и Големите надежди, е написал и една малка книга, наречена Рождествена песен. В нея се разказва за богатия скъперник Скруч, който много мразел празника Рождество Христово. Той принуждавал служителите си да работят на Бъдни вечер и Рождество, на всички поздрави „Честито Рождество” отговарял с много известната в англоезичните народи реплика „Тази Коледа е най-голямата измама!” Години след Дикенс продуценти създават анимационни филмчета, в които Скруч е главен герой. И във всички тях той се стреми да „открадне”, да опорочи, да развали рождествения празник.

Задавам си въпроса дали само Скруч е постъпвал по този начин? От самото раждане на Исус до наши дни множество личности, идеологии и политически системи са правили всичко възможно да заличат този празник.

Още в първите години след раждането на Божия Син цар Ирод заповядал да се избият всички момченца във Витлеем с надеждата, че между тях ще попадне и Исус, синът на Мария и Йосиф. Но той, както и мнозина след него, пропуснал един важен факт. Исус е Божий Син, пред Когото стои грандиозният план за спасението на човечеството. А Ирод бил първият, който се опитал „да открадне” Рождеството.

Пътят на този празник преминава през много арени, клади, ешафоди и гонения. Светът се променя, но омразата спрямо Исус и празника на Неговото рождение продължава. Тя действа с променящи се средства и тактики.

Великият руски писател Достоевски в своята епохална книга Братя Карамазови ни пренася в град Толедо в Испания, по времето на инквизицията. Там, по улиците на града се появява Исус. Той е бос, облечен е в прости дрехи. Помага, изцелява, утешава, прощава грехове. Тълпите Го следват, смаяни от могъщата сила на Неговите действия, облечени в божествена простота. Инквизицията заповядва да бъде арестуван като измамник. В полунощ в килията на Исус се появява великия инквизитор. Той добре знае с кого има работа. Той знае, че пред него не стои измамник. Дълбоко замислен инквизиторът му задава въпроса: „Исусе, кажи ми, защо си дошъл? Сега ние имаме една толкова добра и могъща религия. Нима искаш да унищожиш всичко?”

По онова време Исус вече не е бил необходим на тази църква. Със своята церемониалност и формализъм тя била загърбила Исус и причините за Неговото раждане. Какво очевидно сходство със съвремието! Някой се е мъчил и продължава да се мъчи „да открадне” Рождеството.

Не е необходимо да се връщаме толкова далеч назад в историята. Лесно можем да си припомним периода, когато в голяма част от света властваше могъща държавна система, инспирирана от идеология, отричаща не само Христос и Неговото рождение, но и правото на човека да вярва в Бога. Тоталитарната държава, наречена, кой знае защо „социалистическа”, беше обявила война на вярата. Свещеници и пастири биваха арестувани, лежаха по затвори и лагери, дори избивани. Църкви биваха затваряни и църковни сгради – конфискувани. Нямаше Рождество, нямаше Бъдни вечер. Това бяха просто работни дни, за да не могат хората да празнуват дори у дома си.

Точно тогава се организираха профсъюзни събрания и всякакви други „задължителни” мероприятия. Измисляха се заместители. Вместо Рождество шумно празнувахме Нова година. Децата получаваха подаръците си от дядо Мраз. Дори елхите се продаваха едва след 25 декември. Украсявахме ги не на Рождество, а за Нова година. Старите български традиции бяха системно изкоренявани и в резултат – забравени. И днес още има хора, които не знаят какъв е смисълът на празника Рождество Христово. За мнозина все още е Коледа и клането на прасето на село.

Това беше едно целенасочено ограбване на празника, подменяне на смисъла и значението на Рождествения празник. Но това става и днес.

През 2012 г. в един град във Флорида, под голямата елха на площада била подредена рождествената сцена с яслата. Много скоро обаче някой откраднал порцелановата кукла на Исус. Хората се радвали и любували на украсата и никой не обръщал внимание на празната ясла. Просто не я забелязвали. Та нали наоколо всичко било толкова красиво! Минало доста време докато открият кражбата.

Рождествена сцена без Исус. Рождество Христово без Христос. Познато ли ни е това? Празнуваме рождения ден на някого, когото изобщо не каним на празника. Подаръци, гирлянди, светлини, красива музика, а рожденикът го няма. Има светски шум, суета, блясък, пищни тържества, показност и това все повече и повече отстранява Исус Христос от празника на Неговото рождение. Това, което комунизмът не успя да направи, днес го довършва общественият и религиозен хаос в обществото.

Нима ще допуснем и тази година да ни откраднат Рождеството на Христос? Ще позволим ли лъжливи и измислени теории и идеи за Исус и живота Му да подменят истината за Божия Син и Спасителя на света от най-тежкото робство, това на греха, страстите и пороците.

Той е Божият Син! Повече от две хиляди години противниците на вярата се мъчат да откраднат не само празника на рождението Му, но и Неговата божествена същност. За нас, вярващите, Той е Цар на царете и Господар на господарите! Роди се в смирение, в яслата на Витлеем, и на кръста извърши подвига на Спасението. Презиран, но обичан. Отхвърлян, но следван от милиони. Разпънат, но Възкръснал. Учител, изцелител, Спасител и Господ! Нека Неговият Дух да изпълва нашия празник, тогава никой няма да може да го открадне от нашите сърца!

Нека празнуваме Рождество Христово! „Това е денят, който Господ сътвори! Нека да се радваме и веселим в Него!” (Пс. 118:24).

Similar Posts