Първи ноември, Ден на народните будители! Денят, в който българският народ отбелязва и припомня делото на всички онези, които са посветили или дали живота си за просветителска дейност и освобождение.
От векове българинът все е призоваван да стане, да се събуди, а той все спи.
Нелепо е как народът в съня си празнува денят на будността, отзнаменува делото на будителите като спи непробудно. В съня си празнува, а значи… сънува.
Но въпреки отчайващата действителност и днес в страната има будители. Малко на брой, хулени и нападани, но съществуващи. Даващи надежда за по-добро. Част от будителите ни са едни млади и смели идеалисти, които вярват, че могат да пробудят спящия народ. Те все още са малко на брой, но достатъчно, че да не може да се спре потока на истината, който те изобразяват, пробиващ си път в коравата земя и позволяващ на жадния да пие. А в България жадните изобилстват, но не това е шокиращото, а необяснимият факт, че не усещат жаждата, затова и не чувстват нужда да отидат до извора и да пият.
Но надеждата е, че малкото днес ще станат много утре. Доброто започва от малцината, от няколко зрънца, които дават плод, а те на свой ред собствен, следвайки логичния ход – правото да победи.
Децата на спящите се пробудиха, макар да не познаваха друго освен сън. И като всичко нетипично в тази страна и те като нетипични в българското ежедневие са нападани. Трябва да бъдат накарани отново да заспят. А младите и неосквернени призовават и водят уроци по морал – да се събуди народът. И крещят, за да бъдат чути от глухите. И ще има такива, които ще чуят призива на децата, но ще има и дори вече се появиха скверните, които искат да откраднат надеждата, да подлъжат, че нищо в тази страна не си струва, че тя спи и вечно ще спи.
Но надеждата трябва да умре последна, вярата не бива да спира до сетния дъх. Защото да оставиш спящата си родина е сякаш да оставиш болна майка, без да се бориш за оздравяването ѝ. Страната ни е болна, но настояването на здравите, викът им, ще върнат доброто в тази страна. Омръзна ни да чуваме как тук светлината не пробива тъмнината, че нищо не се променя, омръзна ни да го мислим и вярваме. Вече се пробудихме, отъркахме очи и закрачихме, за да поведем страната. Не правителството, а младите хора, лицата на бъдещето, днешните съратниците за свобода и справедливост водят тази страна. И изходът е ясен, ясен като слънчев ден – скъсване на оковите на апатията и заблудата за очакващата те чужбина, а път към България на активните българи, още днес и само в България.
Родината се върна в ръцете на собствения ѝ народ и пробудените няма да я пуснат.
