23 юни 2024 г.

Американският изследователски институт в Турция

АРХИВИТЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ СЪВЕТ
НА ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ МИСИИ

Д-р Антоанета Атанасова
Д-р Цветелина Цветкова

Американският изследователски институт в Турция (АИИТ) е научна институция с нестопанска цел с центрове в Истанбул и Анкара, чиято цел е насърчаването на обмена във всички области на хуманитарните и социалните науки и има стипендиантски програми за докторанти, постдокторанти и хабилитирани изследователи. Центърът АИИТ-Истанбул често приема български учени и си сътрудничи с тях в различни изследователски проекти.

АИИТ-Истанбул притежава значителна библиотека, която съдържа приблизително 14 000 монографии и научни списания по византийска, османска и съвременна турска история. В института се помещават и богатите библиотечни фондове на Американския съвет на пълномощниците за чуждестранните мисии (АСПЧМ), съдържащи материали за американските мисии в Анадола, Балканите и Близкия изток от XIX и началото на XX век.

През 2011 г. АИИТ стартира проект за съхраняване, каталогизиране и дигитализиране на архивите на Централния офис на Американския съвет в Истанбул, който след закриването си през 2010 г. прехвърля своите фондове на АИИТ. Институтът си поставя за цел да направи публично достъпна тази колекция от приблизително 300 000 документа, а през първата половина на 2015 г. авторите на тази статия взеха участие в процеса по тяхното каталогизиране.

Архивите на Американския съвет се помещават в Истанбулския изследователски център и библиотека SALT-Galata в сградата на бившия централен офис на „Банк Отоман“. SALT-Galata проучва проблеми на визуалната и материалната култура и разработва иновативни програми за изследване и експериментално мислене. SALT-Galata отговаря както за съхранението и дигитализирането на архивите, така и за публикуването им онлайн. Достъпът до физическите документи понастоящем е ограничен, но се планира те да бъдат изцяло достъпни в Интернет. Осъществяването на тази цел ще позволи на учените по целия свят да имат свободен достъп до архивите на Американския съвет.

Основаване и развитие на АСПЧМ в Анадола и Югоизточна Европа

Американският съвет на пълномощниците за чуждестранните мисии е създаден през 1810 г. в щата Масачузетс, САЩ. Впоследствие АСПЧМ основава мисии в Северна Америка, Европа, Африка и Азия. Основен фокус на работата на АСПЧМ пада върху областите Анадол и Югоизточна Европа. Първите мисионери в този регион, Плиний Фиск и Леви Парсънс, пристигат в Измир (Смирна) през 1820 г.

През 1822 г. АСПЧМ открива печатница в Малта, която да обслужва Средиземноморието. Скоро са назначени и други пълномощници и административните структури на АСПЧМ в региона се променят. Мисията в Западна Азия е създадена през 1827 г.; мисията в Гърция през 1831 г. след гръцкото въстание за независимост; мисията при арменците в Османската империя през 1844 г. и асирийската мисия през 1852 г. АСПЧМ започва работа сред българи в европейските територии на Османската империя през 1858 г.

През 1847 г. мисионерите на АСПЧМ издействат статут на милет за протестантските поданици на Османската империя, потвърдено отново през 1850 г. Това дава нов тласък на усилията на мисионерите и до 1914 г. те основават църкви, болници, печатници, училища и колежи навсякъде в Османската империя, основно за подпомагане на местните протестантски и други християнски общности. През 1860-1861 г. АСПЧМ организира работата си в Анадола чрез мисиите на Западна, Централна и Източна Турция, които подпомагат основно арменци, гърци, несторианци и българи, както и някои мюсюлмани. Тези мисии се състоят от 23 станции (места с постоянни мисионери), 81 клона, 44 мисионери, 3 лекари, 45 жени помощник-мисионери, 109 училища с 3308 ученици и печатница в Истанбул (годишни разходи 120 503,20 долара).

През 1870 г. АСПЧМ открива централа в Истанбул, известна като „Библейска къща“, тъй като в нея се помещават и офисите на Американското библейско дружество и на Британското и чуждестранно библейско дружество. Същата година се създава Европейската мисия в Турция, която се фокусира върху териториите на Балканите. През 1914 г. Европейските, Западните, Централните и Източните турски мисии включват 24 станции, 308 клона, 209 мисионери, 1299 местни работници, 450 училища с 25 922 ученици, 9 болници, 10 диспансера и отдел за публикации за всяка мисия (годишни разходи 313 917,32 долара), което представлява около една четвърт от работата на АСПЧМ в световен мащаб.

Между 1914 г. и 1923 г., когато населението на Турция страда от войни, глад и болести, а броят на християните намалява поради депортация, емиграция и насилие, работата на АСПЧМ в региона намалява. През 1924 г. Западната, Централната и Източната мисии са обединени в единна Мисия за Турция.

Архивите на Американския съвет са основен източник за изследване на историята на Съвета, кариерата и дейността на мисионерите, както и неговото въздействие върху региона. С нарастването на мисионерските станции в Османската империя, както и в новосъздадените страни на Балканския полуостров, влиянието на американските мисионери в съвременните, местни обществени и политически процеси също се увеличава. Контактите на членовете на АСПЧМ с политически лидери, дипломати и интелигенция от Югоизточна Европа допринасят за формирането на местни елити.

Многобройните американски училища, колежи, болници, сиропиталища, църкви, женски клубове и не на последно място, публикации създават естествена, достъпна среда за съвместно съществуване, сътрудничество и взаимен обмен между мисионерите и местното население, което допринася за разпространението на нови ценности и тенденции. Примерите включват и опити за по-нататъшно еманципиране на жените; насърчаване на толерантността между различните етнически групи, независимо от техния културен или религиозен произход; насърчаване на идеалите на доброволчеството и благотворителността.

Класифициране на архивите и значението им за българската история

Архивите на Американския съвет предлагат широко поле за изследване и анализ, както и възможността за специализирани или интердисциплинарни проучвания. Документите може да се класифицират условно в три главни категории. Първата включва финансови записи, свързани с банкиране, счетоводство, покупки, доставки, собственост и т.н. Втората се състои от доклади, писма и друга кореспонденция, отнасящи се до разнообразни теми, които обхващат или отразяват местни и международни събития, правителствени и политически въпроси, социален и икономически живот и др. (Тези материали са особено значими за историята на Османската империя и Балканите в края на ХІХ – началото на ХХ в.) Третата категория се състои от документи, специално отнасящи се до мисионерски начинания, като откриване на училища, колежи и здравни заведения, основаването на мисионерски станции, подпомагане на нуждаещите се и т.н.

Записите (ръкописи, печатни и принтерни копия) са основно на английски език, но известен брой от тях съдържат и чернови на арменски, гръцки, османо-турски, френски и немски. Голям масив от документите е генериран или получен в офис на ковчежника и главен администратор на Американския съвет в Истанбул от 1881 до 1925 г. Уилям Уилок Пийт (1943 г.). Доклади, кореспонденция, финансови записи от и до станциите на мисиите в Османската империя и на Балканите, както и централата на Съвета в Бостън и други международни локации –всички те са минали през офиса на ковчежника. Освен със служещите в мисиите Пийт е бил в контакт и с редица известни дипломати, държавници, публични фигури, а самият той е бил и свидетел, и участник в съвременните регионални политически и социални дела. Наред с работата си в АСПЧМ Пийт е имал водеща роля в други свързани организации като Young Men’s Christian Association (YMCA), Американската търговска камара в Истанбул и Комитета за помощ на Близкия изток (Near East Relief), чийто записи са включени в неговите файлове в архива.

Архивите на Американския съвет съдържат значима информация за България през ХІХ в. и ранния ХХ в. Съветът започва работа сред българите през 1858 г., когато те все още са под османска власт и поради това записите представляват важен източник за ключови епизоди от историята на България и нейните отношения с другите балкански страни през следващите десетилетия. Пример за широко отразено в архивите събитие са Балканските войни. Кореспонденцията между американските мисионери, разположени в различни балкански градове (директно или индиректно засегнати от конфликта), предоставя информация „от първа ръка“ за множество теми: военни доставки, военнопленници, дейности на дипломатическите мисии, бежанци и социални проблеми и др. Например кореспонденцията от Елизабет К. Кларк, която се намира в София, споменава за пауза във военните действия, която се използва от българското правителство да превърне Военната академия в болница за ранените войници. Кларк също така пише за снабдяването с продукти от първа необходимост като брашно и сол за Одрин (в документите изписван като „Адрианопол“), както за и българската обсада и последвалото превземане на града.

Пощенски картички в колекцията засвидетелстват новия статус на града като част от България с името му „Одрин“ и поздрав от „Нова България“. Някои мисионери споделят лични виждания за Балканските войни, включително и някои критики. Например в писмо до Уилям Пийт, датирано 18 октомври 1912 г., Джеймс Ф. Кларк от София упреква Великите сили за противопоставянето им на конфликта. Друг мисионер-кореспондент, Робърт Томсън от Самоков, дискутира регионалната военновременна политическа ситуация със специална препратка към доставките и комуникацията в българските станции от Мисията за Европейска Турция на Съвета. Информация за актуалните събития е предоставена и от Едуард Б. Хаскел от Солун.

Архивът на Съвета съдържа и кореспонденция за вътрешнополитически решения в България като обръщането на 300 000 помаци към християнската вяра. Кореспонденцията на Мери Л. Матюс от Битоля (в документите „Монастир“, Турция) е особено интересна заради разказа за политическата и социална ситуация в града през Първата балканска война и детайлното описание на превземането му от сръбската армия. Матюс също така предоставя информация относно първоначалните мерки на новата сръбска администрация, една от които е забрана да се използва българският език в училищата.

Победите на българската армия и нейното напредване към османската столица провокира дискусии в САЩ относно бъдещето на империята и на американските мисионери, които служат там, особено тези в Истанбул (в документите „Константинопол“). Американското отношение към Първата балканска война е главен обект на кореспонденцията между Уилям Пийт и Джордж Ф. Херик от Ню Йорк, Джеймс Л. Бартънот Бостън, Херберт Е. Б. Кейс от Бостън и Уилям Несбит Чембърс от Чикаго. В тяхната комуникация е включена също и информация за броя на чуждестранните военни кораби в Истанбул, сигурността на мисионерите там и холерата в околностите на града.

Пощенска картичка с фотография на Робърт колеж (източник: Wikipedia)

 

Образованието в американските училища в Османската империя е особено важна тема в архивите на АСПЧМ. Една от най-изтъкнатите американски образователни институции – Робърт колеж – е основан в Истанбул през 1863 г. от бивш мисионер на АСПЧМ Сайръс Хамлин и от богат бизнесмен и филантроп от Ню Йорк на име Кристофър Райнлендер Робърт. Съгласно разпоредбите на настоятелството, училището трябва да приема ученици от всички раси, националности и религии, без предразсъдъци или дискриминация. Така колежът става образователен център за много българи, допринесли сериозно за формирането на интелигенция у нас. Наистина, първият клас на Робърт колеж включва Петко Горбанов, който по-късно заема главна роля в българския политически живот. Много други българи, дипломирали се от колежа, заемат важни постове в правителствата у нас. Пример е Стефан Панаретов.

Панаретов е добре познат като български пълномощен министър в САЩ (от септември 1914 г. до 1925 г., с кратко прекъсване) и като пионер в дипломатическите отношения между София и Вашингтон. Все пак, той е тясно свързан с Робърт колеж, където през 1872 г. е назначен за преподавател, а по-късно през 1875 г. и като професор по българска литература. В Истанбул той работи за българската кауза и алармира европейските сили за „българския въпрос“ по време на жестокостите от 1876 г. Несъмнено неговите усилия спомагат за оформянето на западното обществено мнение и спечелването на подкрепа от Лондон за създаването на българска държава, както и за обединението на Княжество България с Източна Румелия по-късно.

Значението на Панаретов е още по-видимо в запазването на българското национално самосъзнание под османска власт, илюстрирано чрез статиите му във вестник Зорница, които информират и образоват хора от много поколения. Стефан Панаретов е автор на книга, свързана с политически анализ относно делата в Близкия изток, но самият той никога не е бил обект на достатъчно задълбочено изследване. Вероятно архивите на Американския съвет ще помогнат за запълването на това „бяло петно“, особено за годините му, прекарани в Истанбул.

В качеството си на извънреден български пратеник и пълномощен министър в САЩ, Панаретов участва в решаването на въпроси, свързани с българските военнопленници в Измит (Османска империя) по време на Първата световна война, както се вижда от архивите на Съвета. Обширната кореспонденция на Уилям Пийт би могла да разкрие някои аспекти от развитието на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), включително нападенията в Солун в началото на ХХ в. Още повече би могла да предостави допълнителни детайли относно „Аферата Мис Стоун“. Въпреки преживяното с ВМОРО мис Елън Стоун продължава да изпълнява мисионерската си работа в региона и предлага сътрудничество между САЩ и организации на териториите на днешна Албания и РС Македония, България и Румъния, които се стремят да насърчат по-добро образование и да осигурят финансова подкрепа за образователните институции в тези страни и области.

Въз основа на данни от архивите на Съвета може да се изведе обосновано предположение, че българските станции на АСПЧМ изиграват решаваща роля за по-нататъшното разширяване на мисията в Югоизточна Европа. Например кореспонденцията, която датира от няколко години преди обявяването на новата албанска държава, подчертава необходимостта от създаване на албански комитет. Архивите съдържат и важни официални документи за малко известни срещи като Централната конференция на македонските църкви в Радовиш (дн. Северна Македония).

Колекцията на Американския съвет предоставя изключителна възможност за ново изследване на биографиите на българи, работили с американските мисионери и свързани с техните институции. Забележителен пример за тези малко известни исторически личности е Рада Павлева (Павлова), учителка в Американското училище за момичета в Монастир (днес Битоля, С. Македония), служила и като помощник на американския мисионерски директор на училището Мери Л. Матюс. Описана като „отдаден местен учител“, Павлева работи в институцията над 25 години, преподавайки на ученици от разнообразен произход: българи, албанци, сърби, евреи и други.

Гореизложеното представя само няколко примера за възможни теми за проучване в архивите на Американския съвет. Значението на колекцията за историята на България и съседните страни е неоспоримо и Американският изследователски институт в Турция очаква, че тя ще бъде жизненоважен основен ресурс за българските учени, изследващи зараждането и развитието на своята нация.

Similar Posts