„Защо Бог не се намеси в тази война?“
Така питат мнозина днес, през 1941 година, в тази най-ужасяваща от всички войни. Милиони пъти е задаван този въпрос от начало до днес. Той обема най-дълбоката философска проблема на вековете – проблема, която не са могли да разрешат нито благочестивци, нито нечестивци във всички времена.
Все пак на въпроса са давани различни отговори.
Безбожникът лесно е отсичал: „Бог не се намесва, защото няма Бог.“ За безбожника цялата вселена е самодвижуща се и ако в нея се вижда някакъв разум, туй се дължи на закона на еволюцията и на „естествения отбор“.
Агностикът пък отговаря: „Не знам. Не знам, защото не зная дали съществува един Бог.“
Дойдем ли обаче до вярващите, ние слушаме от тях много искрени, ако и невинаги разумни отговори. Така например има християни, които очакват скорошното показно пришествие на нашия Спасител Господ Исус. Те ни казват: „Много скоро! В изпълнение на времето, може би на 21 януари 1945 г., небето внезапно ще се разтвори и Христос ще се появи със Своите войнства. Земята ще се съсипе и светиите ще бъдат грабнати в слава, да бъдат вечно с Господа!“
Други християни отговарят, че човеците жънат туй, което са сеяли и че Бог оставя последствията да дойдат върху главите им. Бог ги наказва. Затова Той се оттегля и стои на страна докато човеците се поучат и разберат уроците, които греховете им трябва да представят пред тях.
Отговорите пък на други се основават върху библейското понятие, че ние сме „съработници с Бога“ и че Той иска от нас, вместо да стоим настана от човешкото зло, порицавайки го, да вземем участие в борбата, помагайки на Бога да обуздае злите и да насърчи добрите, та по този начин да изпълним нашия дял в изграждането на един нов свят чрез Божията помощ и чрез Неговото ръководство.
В борбата за вярата, във времена като днешните ние трябва да прегледаме и да утвърдим наново някои известни основни убеждения относно Бога, Който ни се вижда, че е съвсем далеко от световните събития.
Бог е Бог на силата. Както философията, така и науката ни дават много пояснения за силата, която се изявява в природата, в човека и в човешкото общество.
Бог е Бог на мъдростта. Въпреки противоречията в областта на органическия и неорганически свят, общият ход е отбелязан в разумни приспособявания и ръководство. В редицата причини и следствия се съзира една цел. Нещата се движат към една ясно определена цел.
И още, Бог е Бог на любовта. Туй не е толкова явно в природата, но е напълно изявено в живота и смъртта на Исус Христос, както и в живота на множество мъже и жени в човешката история, които са били сближени с Христа и са били научени от Него. Даже в нашите лични преживявания, доколкото с послушание следваме Христа, съществува едно странно, но задоволяващо уверение, че Бог е Бог на любовта.
Защо Бог не се намеси? Възможно е Той да се намесва, но не както ние си въобразяваме. Той винаги зачита човешката свобода. Ние, в нашия ограничен обзор, искаме Неговата намеса, искаме да видим с обнажената и крепката Си мишца Той да затрие и премахне злите в този свят. Нека бъдем по-умерени. Нашите разсъждения може да не са прави. Бог в Своята безкрайна сила, мъдрост и любов знае по-добре от нас.
Нека безбоязнено уповаваме на Него.
На снимката: Катедралата „Св. Павел“, оцеляла като по чудо сред Лондонския Блиц | снимка: Х. Мейсън, декември 1940 г. | източник: Wikipedia.
