23 юни 2024 г.

Песента на Благовещение

На Благовещение си припомняме как ангел Гавраил известява на девицата Мария, че ще стане майка на дългоочаквания Спасител. И неизменно с това си припомняме думите на нейната песен, записана от евангелист Лука в неговото евангелие (1:46-55). Мария започва да пее, когато осъзнава цялото величие на Божието присъствие до нея и в нея. Това е една от най-известните песни на радост и прослава на Бога, които човечеството е чувало някога. С нея може да се сравни само песента на ангелите в Рождествената нощ на полето, при овчарите.

Това е основанието да свързваме през месец март празника на Благовещение с Деня на евангелската песен, също през този месец.

В християнската традиция Благовещение се чества като празник на жената християнка. Когато четем или слушаме думите на Мария, можем да си припомним, че тя не е единствената жена от Библията, която изразява своята вяра с поема песен. Бихме могли да си припомним някои от тях.

В Изход 15 гл. откриваме как след спасяването на Израилевия народ от войската на фараона при преминаването през Червено море („Морето на тръстиките“) Мойсей и народът запяват „Песен на Господа“. А сестрата на Мойсей, Мариам, повежда група жени в ответен хор, с ответно пеене. Те пеят в прослава на Бога, Който спасява.

Според книгата Съдии, пророчицата Девора и военачалникът Варак изпяват песен след победата над ханаанците. Изпяват Песен за прослава на Бога, Който води своя народ към победа над безбожието и греха.

В Първа книга на царете молитвата на Анна може да се нарече Песен на благодарност. Това е песен на благодарност за подарена рожба. Но тя се изразява като много по-мащабна възхвала на Бога, Който защитава онеправданите и ги дарява с потомство. Най-ценното на това потомство е, че то е и физическо, и духовно потомство – по плът и дух.

В книгата Песен на песните откриваме Дует на възлюбен и на възлюбена. През всички векове тълкувателите на тази книга са виждали в нея не само бисер на древна любовна лирика, но и алегория на търсещата Бога възлюбена душа. Възлюбената душа е уверена, че е специално избрана и е безусловно обичана.

Псалом 46 е написан за женски хор. Това е Псалом на упование на Всемогъщия Бог, който спасява и пази своите.

Ако разгледаме поемата на Мария при посещението ѝ в дома на Захария и Елисавета, ще открием много общи черти с тези псалми, песни и молитви в Стария завет:

Величае душата ми Господа.
И зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой.

Наистина това е Песен на блага вест. Песен, която избликва от дълбочината на душата с благодарност и благовестява осъществената надежда. Това е песен, която изразява радостта на пеещия от срещата с Бога. Песен, която свидетелства на околните блаженството от това да носиш в себе си Плода на Святия Дух.

Песента на Мария не е просто изблик на временно емоционално състояние, на религиозен екстаз. Тя е свидетелство на вяра в Бога, Който е способен да направи всичко – дори и да даде Своя Син за спасението на света. И тъй като тук става въпрос за дълбока взаимност, с тази песен Мария запечатва за вековете ценен пример на всички, които са родени отгоре и изново от Божия Дух. Мария остава предобраз на всички, у които Бог се ражда по дух и които приемат Христос дълбоко в себе си.

Разбира се, че в това взаимоотношение инициативата е на Бога.

Той ме призовава, Той ме привлича, а аз не мога да устоя на тази любов и отивам към Него и Го приемам в сърцето си. Той се ражда в мен и аз се раждам изново като ново създание, което се стреми все повече да му прилича. В този величествен процес, който се осъществява в тишина, „в скришното на сърцето“, в свободата на съживения ми дух, не може да не настъпи един момент, в който искам да свидетелствам за него, да го изразя с думи и дела. С песен!

Затова ни е позволено да перифразираме думите на апостол Павел: „Със сърце вярва човек и се оправдава и с уста ПЕЕ и се спасява“ (Рим. 10:10)

Веднага ще успокоим тези вярващи, които казват, че не са музикални и наричат себе си „музикални инвалиди“ – да не се притесняват. Божият Дух, който изпитва сърцата, чува песента на сърцето, дори тя да не излиза чрез гласните струни. И още – Бог обича гласа на славея, обича и гласа на гарвана, защото и двете птици Той ги е създал. Но разбира се, тези, които имат специална музикална дарба, не трябва да я крият, а да я употребят на първо място в музика за прослава на Бога. Да водят Църквата в Песен на Господа.

Всеки от нас има духовни потребности: да бъдем свободни и спасени от грях и от човешки зависимости; да получаваме и да даваме любов, да живеем в мир, да живеем в радост; да чувстваме че не сме сами , че сме потребни на някого, за да оставим следа след себе си.

Ние, които сме дали място на Господ Исус в сърцето си, свидетелстваме, че тези неща ги получаваме в превъзходна степен поради Благата вест. Благата вест е тази, която чухме и повярвахме за Неговото въплъщение, за Неговата жертва на Кръста и за Неговото Възкресение – заради нас, заради нашето спасение.

Това е Блага вест, която няма да спрем да проповядваме – и жени, и мъже християни.

Нека не се уморяваме да я разпространяваме – със слово, с живот и с ПЕСЕН!

Similar Posts