През юни 2019 г. Ермитажът беше домакин на едномесечна изложба с необикновен характер. Представени бяха арт обекти, създадени от… изкуствен интелект (AI). Творчески екипи от десет страни (сред които Италия, Саудитска Арабия, Китай, Япония, Южна Корея и др.) изложиха в Санкт Петербург причудливи инсталации под общ надслов Изкуственият интелект и диалогът между културите.
Сред най-мащабните произведения бе продукт на турския дизайнер Рефик Анадол със заглавие Машинни халюцинации. За целта са използвани алгоритми за машинно обучение, които формират абстрактна среда след обработка на повече от 100 хиляди фотографии на готическа и съвременна архитектура.
Употребата на AI технология в художественото изкуство е във възход през последните години, след като през октомври 2018 г. аукционна къща „Кристис“ успя да продаде картината Портрет на Едмон Белами за близо половин милион долара. Творбата е „произведена“ от алгоритъм, разработен от парижкия арт колектив „Обвиъс“.
Според директора на Ермитажа Михаил Пьотровски ексцентричната изложба „приближава изкуствения интелект към човешката мисъл, съчетавайки въображение с критичен подход към въведените данни“. Тези два процеса са настроени в баланс помежду си, което допринася за сполучливия краен продукт, допълва той.
Темата за мястото и способностите на AI за творчески процес все повече ще излиза на дневен ред. Докъде се простират възможностите на новите технологии? Има ли предел за техните способности? Отстъпва ли човекът пред машината? И може ли изкуството да бъде изкуствено?
Две интересни наблюдения от ранните времена на израилевия народ сякаш дават ценна насока в този дебат. При изграждането на Скинията се търсят хора с разположение на сърцето и с мъдрост в сърцето. Тези две условия са необходими за изработването на всички детайли: от одеянията на служителите, през платовете и конструкцията на шатъра, до устройството на светилището.
Славата Шекина и нуждата от Скинията
Във втората половина от книгата Изход се описва престоят на новоосвободените евреи в подножието на Синайската планина и дългосрочният завет, който Бог сключва с тях. Златният телец сериозно е разстроил отношенията между Бога и израилтяните. За да възстанови завета, Мойсей изнася извън стана шатъра за срещане и принася молитви за милост и прошка. Сетне се изкачва навръх Синай за 40-дневен пост, през който Господ написва Декалога на нови плочки и още веднъж очертава основните Си очаквания към Израил.
Покрай възстановяването на завета Мойсей пожелава да съзре Божията слава, но получава само бегъл поглед изсред планински процеп. От тези контакти със Създателя лицето му сияе толкова интензивно, че се налага да поставя покривало на главата си. Изглежда Божията слава, която евреите наричат шекина, е толкова всепоглъщаща, великолепна и поразяваща сетивата, че ще трябва по някакъв начин да бъде ограничавана. За целта Бог им дава указания как да изработят Скинията – специалният шатър за срещане и общуване с Него.
Въпреки че в Изход 25-31 глави са дадени специфичните разпоредби за устройството и употребата на Скинията, отстъплението със златния телец отлага изграждането ѝ. Няколко глави по-късно взаимоотношенията са възстановени и е време работата да започне. Така от 35 глава до края на книгата Изход разказвачът внимателно описва този изящен процес.
„Съберете помежду си принос за Господа – обявява Мойсей пред събралото се множество. – Всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа“ (Изход 35:5). Една глава по-късно той възлага ангажимента за изграждането върху „всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше вложил мъдрост, всеки, когото сърцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши“ (Изход 36:2). В тези текстове ясно се обособяват двете ключови изисквания за всеки участник във внушителното начинание: вътрешна подбуда (предразположение на сърцето) и творческа сръчност (мъдрост на сърцето).
Мотивация и майсторлък.
Готовност и опитност.
Желание и умение.
Мотивацията на сърцето
Изграждането на Скинията е доброволно. Това се подчертава многократно в инструкциите, които Господ дава на Мойсей. „От всеки човек, който на драго сърце би дал, ще приемете приноса за Мен“, се постановява още в Изход 25:2.
Десет глави по-късно, със започването на проекта, това условие се акцентира многократно. Принос за строежа на Скинията следва да се донася от „всеки, който е сърдечно разположен“ (35:5). От целия народ се стичат доброволци: „всеки, когото сърцето подбуждаше, и всеки, който желаеше“ (21 ст.); „мъже и жени, които имаха сърдечно разположение“ (22 ст.); „всички жени, чието сърце ги подбуждаше“ (26 ст.).
Отново и отново в 35 глава се подчертава впечатляващата готовност и пламенност у тези хора. (Впрочем думата „началниците“ в 27 стих спокойно може да се преведе „повдигнатите“ – тоест онези с приповдигнато желание да помогнат за делото, като даряват скъпоценни камъни и благоухания). Мотивацията им е вдъхновяваща. Взрени в общия проект, благоразположени и подбудени, „израилтяните принесоха доброволен принос на Господа, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно предразположение да принесат за каквато и да било работа, която Господ чрез Мойсей заповяда да се направи“ (29 ст.).
Има много, което може да се научи от този разказ. Моралът на населението е приповдигнат, действията на малки и големи, мъже и жени са белязани от особен плам и ревност. В един момент дори се оказва, че хората са донесли много повече материали, отколкото са нужни за Скинията. Затова се налага Мойсей да прекрати дарителската кампания (36:5-6). Йехова Ире е напълно способен и неизменно готов да снабдява всички нужди на Своите люде.
Ценен урок за съвременното християнство е именно тази обстановка на общ подем, при който хората даряват драговолно, с убеждение и оптимизъм, с радостна душа. „Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и без принуждение – призовава в новозаветни времена апостол Павел, като пояснява: – защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ Този пасаж от II Коринтяни 9:7 се отнася за набиране на парична помощ, по конкретен повод. Но със същата сила би могъл да се приложи и във всеки друг вид даряване: на талант, усилия, материали, време, внимание, отношение. Бог очаква да инвестираме от себе си с радост и охота.
Когато набираме хора за някакви служения или църковни дейности, често пъти самите ние неусетно залагаме на чувството на вина. Внушаваме им чувство за дълг и после на тази основа ги притискаме да даряват още и още. Подобен подход е обречен на неуспех, понеже рано или късно хората ще се изтощят, а даренията ще започнат да горчат. Такова отношение е пагубно за енергията на една църква. Бог очаква да вижда желание и готовност у Своите последователи. Споделената вяра в дадена кауза, осмислянето на актуална и обозрима нужда и любовта към изпадналите в неволя – ето тези вътрешни механизми са способни да генерират правилна мотивация за творческото ни съучастие в общото съграждане на Божието царство.
И ако доброволният принос е плод на сърдечното предразположение на участниците в делото, второто условие отива още една стъпка по-нататък. То касае способностите и дарбите.
Майсторлък в делото
Разказът в книгата Изход изрично подчертава и тази втора необходима характеристика на работниците: те следва да притежават мъдрост в сърцето. От текста става видимо, че тази фраза означава „опитност, вещина, сръчност“. Ревизираното издание на Библията сполучливо прибягва до понятието майстор.
Още в Изход 28:3 се говори за „майстори, които Аз изпълних с дух на мъдрост“. Ето това са хората, с които Бог възнамерява да съгражда Скинията. Необходими са опитни специалисти, които знаят как се шие, как се кове, как се строи. Изкусни и компетентни хора, на които може да се има доверие. „На всеки, който е с мъдро сърце – обявява Господ, – Аз вложих умение в сърцето му“ (31:6).
И така, въпреки че делото се забавя поради отстъплението на народа, в крайна сметка заветът е възстановен и идва моментът експертите в различните области да запретнат ръкави. „Всеки измежду вас, който е майстор, нека дойде“ – призовава ги Бог чрез устата на Мойсей (35:10). И хората се мобилизират. „Всяка жена, която беше майсторка, предеше с ръцете си и принасяше напреденото… Всички жени, чието сърце ги подбуждаше и които умееха, предяха…“ (25-26 ст.). Народът излъчва опитни личности, всеки от които твори според уменията си.
Един от тях е толкова талантлив, че получава привилегията да оглави целия проект: „Господ повика по име Веселеил… и го изпълни с Божия Дух – с мъдрост, умение, знание и дарба за всеки занаят, за да изобретява художествени изделия, да изработва злато, сребро и мед, да изсича камъни за влагане и да изрязва дървени елементи и да извършва всяка художествена работа“ (30-33 ст.). Около Веселеил бързо се сформира бригада със сходни заложби (34-35 ст.).
Очевидно за изработката на сложен проект като Скинията са необходими специфични умения. За целта Бог е подготвил талантливи и опитни хора, които да са способни да изработят всичко с изящество и детайл. Тези хора са подготвени както в техническо отношение (имат определени заложби за работа с плат, дърво метал и пр.), така и в духовно отношение. За да са пълноценни в делото, те следва да предоставят себе си и дарбите си на разположение на Бога.
„Всеки, който умее, в чието сърце Господ е вложил мъдрост и умение, за да знае да върши каквато и да било работа, за службата на светилището, нека работят както Господ е заповядал.“ С тези думи започва Изход 36 глава и от тук до края на книгата читателят се наслаждава на вдъхновяващо описание какво се случва, когато за Божието дело са впрегнати тези две важни условия – мотивираното сърце и майсторския труд на посветените хора.
Обратно в съвремието
На фона на тази древна история става пределно ясно, че големият проблем на съвремието ни не са изкуствените технологии, нито техните художествени изделия. Колкото и да се усъвършенстват, машинните алгоритми никога няма да придобият сърдечно разположение да творят, нито пък тяхната продукция ще бъде белязана от сърдечна мъдрост. Да, те ще реализират удивителна прецизност на детайлите и висококачествена изработка на зададения им фабрикат, но няма да се характеризират нито с вътрешна мотивация, нито с художествен майсторлък.
Тези неща са прерогатив само на хората. И именно тук е сериозното предизвикателство пред нас, които сме обдарени с творчески потенциал и носим в душата си името на Създателя. В един свят, който може да се парализира от невидим за окото вирус и в който текат вледеняващи процеси на обезверяване и духовна поквара, Църквата има изключително висока задача: да продължи трудолюбиво и с оптимизъм да съгражда Божието царство.
Повече от всякога днес християните имат длъжност да преоткрият призива си и с обновени сили да се посветят на святото дело, към което са призовани. В писмата си до Тимотей апостол Павел не съветва младия си ученик да усвоява някакви нови заложби. Препоръката е Тимотей да развива онези дарби, които вече има. Всички ние имаме немалко такива. Поверени са ни бездънни ресурси, от които Бог очаква да черпим свободно и да инвестираме в Неговото вечно царство: да подкрепяме нуждаещите се; да съветваме отчаяните; да приповдигаме прегрешилите и да им прощаваме; да окриляваме младите; да опазваме уязвимите; да наставляваме новоповярвалите; да ценим и благославяме трудещите се на духовното поприще. Възложено ни е велико поръчение: да отнесем Христовите слова до всяко кътче на планетата и да преподадем Благовестието на всеки грешник.
Тази задача е мащабна. Ние сме настойници на Божието творение и носим духовна отговорност как изпълняваме призива си. За целта всеки християнин е обдарен както с естествени заложби (присъщи и придобити таланти, умения и способности), така и с духовни дарби (изрично придадени му от Божия Дух за развитието и съзряването на църквата).
Именно тук примерът на прохождащата еврейска нация в подножието на Синай е толкова адекватен и за днешната Църква. Ще съумеем ли да открием в сърцето си готовност, вяра и духовна подбуда, радостно жертвайки за Божието дело? И ще посветим ли своите умения, таланти и дарби, ревностно влагайки всичко от себе си независимо в коя сфера сме обдарени?
И дали поколението след нас, обръщайки се назад, ще окачестви нашата мотивация и нашия майсторлък с подобно описание: „всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше вложил мъдрост, когото сърцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши“ (Изход 36:2)?
