„Бог ни е дал дух не на страх,
а на сила, любов и себевладение”
II Тимотей 1:7
Себевладението или себеобузданието е едно качество на човешкия характер, на което като че ли не обръщаме много внимание. Живеем във време, когато се говори за свобода на действията, за неограничение на постъпките. На ограниченията се гледа, като на нещо недобро, което пречи на свободата. Всеки желае да говори и върши, каквото му харесва, без да се съобразява с нищо и с никого. Много хора така разбират свободата. А сам да обуздаваш себе си като че ли става все по непонятно.
Потърсих дефиниция за себеобуздание и себевладение в тълковния речник на Найден Геров и в по-новия Български тълковен речник, но в тях не намерих такива думи. Казах си: „Такова понятие не съществува в живота, затова го няма и в речниците”. За мен това е много лошо.
Но Божието слово говори за себеобуздание и себевладение, нещо повече, това е духът на цялата Библия.
Какво всъщност значи себевладение? Това значи сами да контролираме себе си. Да контролираме своите мисли, своите чувства, своите желания и действия. Значи да ги насочваме в правилна посока, да ги подчиним на Библейските принципи. Значи да потискаме нашето его и желанията на плътта. Да не позволяваме те да управляват живота ни.
Бог даде своите заповеди и наредби още на първите хора. Адам и Ева имаха забрана да ядат от плода на едно дърво и те трябваше да я спазват. Те не проявиха воля да потиснат желанието да станат нещо повече от това, което Бог ги направи и знаем последствията.
За да предпази Каин от греха, Бог му каза: „Грехът лежи при вратата и се стреми към тебе, но ти трябва да го владееш” (Бит. 4:7). Но Каин не овладя гнева и ненавистта към брат си Авел. Липсата на себевладение стана причина той да убие брат си Авел.
Постепенно Бог даваше нови заповеди, закони и повеления, които трябваше да се изпълняват. Те не бяха пожелателни, но задължителни. За да ги изпълни, човек трябваше да мобилизира себе си, своята воля трябваше да се научи на себевладение. Себеобузданието е много важно качество на християнския характер. То е плод на Св. Дух (Гал. 5:23). В своето второ послание, първа глава, ап. Петър говори за качествата, които трябва да имаме като християни. „За качествата необходими и за да станем участници на Божието естество.” Там апостолът изрежда много добродетели, за които трябва да положим старание, но на едно от първите места поставя себеобузданието. „Като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта – знание, на знанието – себеобуздание” (II Петър 1:5-6).
В своята защитна аз бих я нарекла благовестителска, реч пред Феликс (ДА 24:25) ап. Павел не пропуска да спомене себеобузданието.
На много места Библията подчертава, че ние, християните, не трябва да живеем за себе си, че не трябва да угаждаме на плътта, но да се въздържаме от много неща. С други думи, казва, че трябва да владеем себе си, да контролираме своите мисли, чувства, желания и действия. Ап. Яков казва, че е много важно да обуздаваме езика си. „Ако някой не обуздава езика си, неговото благочестие е суетно” (Як. 1:26).
За да изградим христоподобен характер, е нужно да проявяваме себеобуздание. То е необходимо не само за да потискаме и побеждаваме лошите си пориви и желания, но и за да се подчиним и изпълняваме Божията воля и наредби. За да простим, за да не завиждаме, за да обичаме враговете си и пр., много пъти трябва да проявяваме себевладение.
За да можем да проявяваме себевладение, ни трябва сила, трябва ни подкрепата на Св. Дух. Затова ап. Павел насърчава младия Тимотей с думите: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение” (II Тимотей 1:7).
Ако искаме да можем да владеем себе си, трябва да помним, че не трябва да сме самонадеяни, защото самонадеяността е враг на човека и води до падение. Нека помним ,,…че само с Божията помощ ще може да кажем като ап. Павел: „Всичко мога чрез Онзи, Който ме укрепва” (Фил. 4:13). Това значи, че с Божия сила ще бъдем жени, които обуздават себе си за прослава на нашия Господ Исус Христос.
По случай Деня на жената християнка поздравявам всички читателки на в. Зорница със стиха: „Всичко мога чрез онзи, Който ме укрепва“.
