На 12 януари 2026 г. в Историческия музей на гр. Севлиево бе представена издадената от сътрудничката на музея и археолог Надежда Ботева книжка „Протестантството в Севлиево“. Въпреки студа и падналия сняг малката зала на музея се изпълни от хора, които все още си спомняха някогашната сграда на протестантската църква в града, съборена през 1976 г.
Написването на книжката е провокирано от личните спомени и интереса на авторката Надежда Ботева към несъществуващата вече сграда, както и от посещението ѝ в прочутия Роберт Колеж, който продължава да бъде едно от най-престижните висши учебни заведения в Истанбул. В сърцето ѝ се заражда интерес да разбере дали има севлиевци, завършили някога това прочуто учебно заведение, и каква е тяхната съдба. Това пък отново я отвежда към въпроса за съществуването на протестантска църква в Севлиево.
Надежда Ботева се свързва с хора, които все още си спомнят старата сграда на Методистката църква, както и последното пастирско семейство. Свързва се и с Георги Ив. Димитров, администратор на Фейсбук страницата „Евангелски архив, снимки и документи“, който ѝ изпраща снимки и архивни документи, с които разполага.
Книжката е разделена на две части. Първата е посветена на Севлиевската евангелска методистка църква. Авторката прави много кратък обзор на зараждането на методизма в България. Следва информация за живота и приноса на редица пастири, служили в Севлиевската методистка църква, като се започне от първия евангелист в България и първи пастир на църквата в Севлиево – Гавраил Илиев. Следват Йордан Икономов, Атанас Мешков, Цветан Цветанов, Стефан Гечев, Асен Симеонов, Марин Глухаров, Георги Налбантски, Алфонс Прач и Спас Милошев.
Отделено е място и на построяването и освещаването на църковната сграда, извършено на 14 септември 1924 г. Последният пастир, служил в тази църква – Спас Милошев – е съден по време на Втория пастирски процес през лятото на 1949 г. След като излиза от затвора, не му е разрешено да продължи да служи като пастир. След средата на 50-те години на миналия век църквата бива затворена.
Пастирското семейство остава да живее в две стаи в пастирския дом, а другите стаи са дадени под наем от жилфонд на семейства на военни. След известно време сградата е превърната в рехабилитационен център към Общинската болница. Известно време служби се водят в пастирския дом от проповедници, гостуващи от други места. Но през 1971 г. проповедникът бива арестуван и му се забранява да проповядва в града. С това се слага край на третия етап от живота на методисткото общество в Севлиево. Методисткото присъствие в града е възобновено през 1996 г.
Голяма част от споменатите методистки пастири са погребани в севлиевските гробища, макар че авторката не е успяла да открие техните гробове.
Втората глава от книгата е посветена на видни севлиевци, членове на Евангелската методистка църква, и на техния принос за живота и културата на града. От висока обществена значимост са имената на Гочо (Георги) Драгошинов и неговото семейство, семейство Часовникарови и Васил Хинков Беязов.
Въпреки откъслечните налични сведения, оскъдния архивен материал и скромния брой снимки, Надежда Ботева успява да запознае своите читатели с една интересна и важна страница от историята на град Севлиево и мястото на методистката общност в града.
