Освен големия принос на д-р Албърт Лонг за българската периодика и литература, той пише редица статии за англоезични вестници и списания. Публикуваните в чуждата периодика текстове на Лонг разкриват интересите му, свързани с история, археология, колекционерство, благотворителност, богатата му обща култура, несъизмерим опит и многобройни познанства.
Статията на д-р Лонг за силното земетресение от 10.07.1894 г. в Измитския залив[1] е публикувана в Zion’s Herald (October 10, 1894, р. 595)[2] и препечатана с малки съкращения в Robert College Quarterly (Winter 1999, 2, pр. 16-18) – броят, в който има статия за тогавашното земетресение в Истанбул с магнитут 7,4 по Рихтер. (Вестник Зорница препечатва тази статия в своя брой от февруари 2023 г. в превод на Влади Райчинов.)
Като свидетел на случилото се, д-р Лонг започва с идилично описание на ежедневието в ранен летен следобед в османската столица Константинопол. По обичая, след като са призовани към paidos („отдих“), някои тъкмо са приключили с обеда и са се излегнали на сянка. Продавачите по чаршиите също си почиват, а мюезините отправят призив за молитва от високите минарета на джамиите. Това спокойствие на фона на необичайно ясния ден изведнъж е нарушено – авторът посочва точния час на особения тътен, с който започва всичко, 12:22 ч., и го сравнява със звука на трен, преминаващ през тунел, и параход, изпускащ пара под вода. След това като че на един дъх проследява фазите: „Този ужасяващ шум бе последван от издигане и снишаване на земята – нещо, което изпитваш на палуба, когато корабът премине билото на висока вълна. Сетне последва страховито разлюляване или друсане досущ както териерът разтърсва захапан плъх. Веднага след това дойде срутването на стени, рухването на комини и разпадането на вековни постройки. Имаше облаци от прах, стенания и викове на ранени, пронизителни писъци на жени и деца, както и врява от обезумялата тълпа на най-различни европейски и азиатски езици“, лудо втурнала се към малкото открити пространства (курсивът е мой, б.а.).
Тази същинска част от земетресението, случила се за по-малко време, отколкото е необходимо, за да се прочете това „несъвършено“ (според Лонг) нейно описание, е последвана от непосредствено търсене на пострадали и оглед на щетите. Въпреки силата и интензивността на труса, се оказва, че „сеизмичното движение, макар и разпростряло се из целия град и цялата площ на Босфора, намаляваше по интензивност на север“, като Лонг обръща внимание на характеристиките и засегнатите райони, както и че паниката пречи да се дадат веднага точни оценки. Това се вижда от противоречивата информация за броя загинали – от 134 до 1127[3], представена в статията.
В статията са посочени и пораженията: „Едва ли има улица в Станбул или в Галата, където да няма разрушени сгради.“ Но най-голямо внимание се обръща на тежкия удар върху търговията – пораженията на Капалъ чарши[4], „една от най-големите атракции на имперския град“. Посочено е, че влизането в този пазар става през масивни порти от главните улици, за които отговарят специални портиери и които биват затваряни през нощта. Благодарение на тези огромни порти повечето посетители успяват да се измъкнат невредими от пораженията на земетресението, но авторът е учуден от реакцията на властите, които, водени от ориенталски приоритети, решават да се погрижат първо за имуществото и затварят портите: „На никого не се позволяваше да се върне вътре под какъвто и да било претекст. Какво се случваше в тази строго охранявана затворена площ, не беше работа на народа да знае. Беше преценено, че не е добре пресата да публикува подробности, които да увеличават хорските тревоги.“ Лонг противопоставя на това западната философия за сакралността на човешкия живот и оказването на първа помощ за ранените, но фактът, че никой от пострадалите не си е позволил да открадне каквото и да е (единствените, които са имали бисери в джобовете, се оказват злочестите собственици, опитали се да спасят част от стоката си), е показателен за доверието, което може да се има на местните, както и за това, че наистина би следвало животът да е приоритет.
Щрихирани са и други поражения – на църквата „Света София“, която има само няколко пукнатини по стените и паднала мазилка, и след като е затворена за няколко дни и щателно инспектирана, вековната сграда е отворена за обществеността. Карийе джамия[5] обаче е понесла повече щети, както и доста от минаретата на другите джамии. Везир хан, Адрианополската порта, много от обществените бани, част от стените на града също са разрушени или сериозно засегнати.[6] Специално е упоменато, че имперският музей с неговия безценен Сидонски саркофаг няма нанесени щети. Разбира се, текстът не пропуска да съобщи за сградите на Робърт колеж (където преподава Лонг), върху които има само няколко незначителни следи от труса, за разлика от Американския девически колеж в Скутари, на който се налага ремонт на таваните и стените преди началото на следващата учебна година.
Със загриженост в края на статията д-р Албърт Лонг споделя за последвалите четиридесетина труса в рамките на месец след силното земетресение и как „несигурността и чувството за пълна безпомощност засягат всички класи в обществото и парализират почти целия бизнес“. Но позитивният завършек дава надежда и укрепва вярата в доброто: „Редица европейски общества, компании и банки изпращат благородни дарения за посрещане на нуждите на пострадалите. Султанът и неговите министри също заделят щедри суми в тази насока.“
Като пряк свидетел и участник в грижата за пострадалите, д-р Албърт Лонг пише съдържателен и добре структуриран текст с кратка прелюдия, фазите на самото земетресение от 10.07.1894 г., усетено в османската столица Цариград, реакцията на хората и властите, щетите и благотворителните инициативи, както и историческа справка за предишните силни земетресения в района. Дори могат да се открият художествени достойнства в богатото описание на града преди и след трагедията, както и в многобройните сравнения и аналогии. Това е човекът, който не само участва в хуманитарни дейности, а и инициира немалко такива: благотворителен комитет за подпомагане на оцелелите след погрома на Априлското въстание[7], както и на арменски бежанци по-късно, а по време на холерната епидемия през 60-те години на XIX в. в Цариград помага на всички – независимо от пол, възраст, вяра, националност. Постъпките му осмислят и дописват статията, а неизтощимата му енергия, значимата обществена дейност в защита правата на онеправданите и страдащите заслужава особено внимание.
д-р Мария Пилева
Институт за литература – БАН
[1] Предполага се, че магнитутът е бил около 7,0 по скалата на Рихтер.
[2] Самата статия е написана на 15.08.1894 г.
[3] За Константинопол официалните данни сочат около 280 загинали и 300 ранени (вж. Finkel Caroline F., Ambraseys Nicholas Nicholas. The Marmara Sea Earthquake of 10 July 1894 and Its Effects on Historic Buildings. In: Anatolia moderna – Yeni anadolu, Tome 7, 1997, pp. 49-58.) Броят е силно занижен поради цензурни причини, но тук се дават малко по-реални данни: 474 загинали и 482 ранени: Yenihayat, N., E. Çakt, K. Şeşetyan. 10 July 1894 Istanbul Earthquake: Comparing Damages and Ground Motion Simulations. – EGU General Assembly 2021, online, 19-30 Apr 2021, EGU21-16183, 2021. По неофициални данни броят на жертвите надхвърля 1200.
[4] Капалъ чарши е един от най-старите и големи покрити пазари в света с лабиринти от тесни улици, винаги пълни с купувачи на всякакви платове, бродерии, бижута, порцелан, сладкиши, деликатеси и т.н.
[5] Средновековна гръцка православна църква в квартал Едирнекапъ, известна още като „църквата на Св. Спас“. Превърната е през XVI век в джамия, през 1945 г. – в музей, а през 2020 г. – отново в джамия.
[6] Вж. още: Finkel Caroline F., Ambraseys Nicholas Nicholas. The Marmara Sea Earthquake of 10 July 1894 and Its Effects on Historic Buildings. In: Anatolia moderna – Yeni anadolu, Tome 7, 1997. pp. 49-58.
[7] Името на Лонг се открива редом с тези на Елиът, Скайлър и Пиърс – членове на Централния благотворителен комитет в Цариград за подпомагане на областта около Пловдив.
