Едно от най-сериозните земетресения в Турция от края на ХХ век е описано в американския протестантски вестник Zion’s Herald на 10 октомври 1894 г. Автор на статията е д-р Албърт Л. Лонг, по това време преподавател по естествени науки в Робърт колеж. Той прави детайлно и изключително картинно описание само месец след това земетресение, като най-напред описва обстановката в Константинопол (Истанбул). Статията е обработена от Джон Фрийли и впоследствие препечатана в Robert College Quarterly (Winter, 1999, 2, рp. 16-18).
Днес, когато целият свят е шокиран от поредното опустошително земетресение в Турция, вестник Зорница препечатва този богат и образен разказ на д-р Албърт Лонг в превод на Влади Райчинов.
В отделен материал предлагаме също така ценен коментар от Мария Пилева върху описанието на д-р Лонг. На нея дължим и благодарност за изнамирането на тази изключително ценна в исторически план статия.
Земетресението в Константинопол… Датата 10 юли 1894 г. дълго ще се помни от всички обитатели на големия отомански град. Денят бе ясен и красив, а въздухът – благоуханен и необичайно чист. Не се долавяше абсолютно нищичко от онази навъсеност и специфичното наелектризиране, които мнозина си представят като съпътстващи „земетръсното време“. По-слънчев и ведър ден не е имало през целия сезон.
Тружениците по сградите, пристанищните работници и всички надничари, независимо от занятието си, бяха спрели да работят, понеже според местните обичаи бе прозвучал зовът за т.нар. „пайдо“ – сиреч „време за отдих“. Някои вече бяха свършили скромния си обяд от хляб и маслини и сега изтягаха морни нозе, дремейки под сенчести сводове и дувари. Продавачите по чаршиите също клюмаха зад своите сергии или си похапваха сгушени в някое кьошенце.
Мюезините от високите минарета на джамиите все още пееха към четирите небесни ветрища своите призиви към молитва. „Осемте камбани“ вече бяха отбелязали пладне за всички работници по пристанището. Бяха изминали точно двайсет и две минути след дванайсет часа.
Внезапно се чу едно особено боботене със стържещ и скърцащ звук. Някои после го уподобиха на звука от трен, който минава през тунел, а други – на звук от параход, който изпуска пара под водата. Но нещо повече – това беше звук с такъв безподобен характер, че човек го запомня завинаги дълбоко в себе си. Този ужасяващ шум бе последван от издигане и снишаване на земята – нещо, което изпитваш на палуба, когато корабът премине билото на висока вълна.
Сетне последва страховито разлюляване или друсане досущ както териерът разтърсва захапан плъх. Веднага след това дойде срутването на стени, рухването на комини и разпадането на вековни постройки. Имаше облаци от прах, стенания и викове на ранени, пронизителни писъци на жени и деца, както и врява от обезумялата тълпа на най-различни европейски и азиатски езици. Всички тичаха като луди към малкото останали открити места, към мостовете и към акостиралите край тях кораби. Възрастни и немощни се оказваха стъпкани под краката на множеството; здрави мъже се строполяваха мъртви от ужас; някои изпадаха в стихийна лудост, а други истерично хлипаха, смееха се или плачеха.
Всички тези неща се случват за по-кратко време, отколкото отнема да се прочете това несъвършено описание. Самите трусове – три или четири последователни – са разпръснати в разстояние на около десетина минути, но взети заедно едва ли могат да изпълнят повече от една минута. Освобождаването на земна мощ през тези няколко секунди обаче би принудило и най-държеливото сърце да се разтрепери от ужас. Съзнанието на всички, повече или по-малко, е замаяно. Признателна благодарност за милостиво опазения живот се принася от немалко вярващи сърца, докато тревожни просби се процеждат от устните на мнозина, ненавикнали на молитва. Мюсюлмани, юдеи и християни – източноправославни, арменци, римокатолици и протестанти – всички остават напълно поразени от присъствието на невидимата и неустоима земна сила.
На следващо място трябваше да се издири кои хора липсват и какъв е обхватът на разрушенията. Съвсем естествено, паниката препятстваше всички точни преценки и довеждаше до най-невъобразими и своенравни преувеличения за последствията от катастрофата.
Скоро се разбра, че сеизмичното движение, макар и разпростряло се из целия град и цялата площ на Босфора, намаляваше по интензивност на север. Принцовите острови в Мраморно море бяха понесли сериозни щети. Ако прекарате една мислена линия от тях, през стамбулския квартал Кум Капъ, после през Хиподрума и Капалъ чарши, а след това и по високото било на Адрианополската порта, така бихте си създали известна представа за очертанията на най-силните сътресения. Обаче и в Стамбул, и в Галата едва ли имаше и една улица без разрушени здания.
Най-тежкият удар върху търговските отношения в целия град несъмнено беше срутването на значителна част от Капалъ чарши. Този прословут пазар от векове си е спечелил името на една от най-големите атракции на имперския град. Лабиринтите от покрити улички, толкова тесни, че на повечето места магазинерите спокойно могат през сергиите да си подават разни неща, обичайно всякога са изпълнени с купувачи или просто с любопитни друмници, за които несметното предлагане на всевъзможни платове, бродерии, бижута, стари порцеланови изделия, снаряжения и антикварни джунджурии от всякакъв вид винаги е представлявало неописуем чар. Безкрайните алеи с изложени сребърни и златни изделия, бисери и перли, антични и ориенталски причудливи предмети произвеждат в съзнанието на посетителя може би най-трайното изсред всички впечатления от този величествен град.
За да влезеш в този пазар, се налага да преминеш през масивни порти от главните улици около него. Те са поверени на специални вратари и нощно време се затварят. След като бъдат залостени, никой не се допуска вътре по никакъв повод. Така под надзираването на тези благонадеждни пазачи се оставя имущество с огромна стойност.
С настъпването на фаталния трус, от заоблените куполи тозчас са започнали да се сипят камъни и стъкло всред плътни облаци от прах поради падащата мазилка и хоросан. Човек може само да си представи паниката, която внезапно е обзела хилядното множество, озовало се в този миг под структурата. За щастие, многобройните порти дават възможност да се излезе в различни посоки, ала все пак на повечето хора им се е наложило да преодоляват десетки метри разстояние, преди да намерят най-близкия изход. Ужасяващо е да си помислим колко хора са изгубили живота си на това място. Най-вероятно никога няма и да научим точния им брой.
Обстановката беше невиждана. Задачата пред градските власти бе извънмерно тежка. Имаше бисери и скъпоценни камъни с огромна стойност, чиито собственици ги бяха зарязали просто така. И всичко това бе на разположение на крадците. Викове за помощ на ранени и затрупани хора се чуваха изпод сводовете на разрушената структура.
Какво можеше да се стори? Според нашите западни представи за светостта на човешкия живот и при очакванията на пострадалите за първа помощ сигурно бихме възкликнали: „Най-напред спасявайте живота! Измъкнете всички ранени. Вдигайте и внимателно изнасяйте онези осакатени жени и деца. А що се отнася до разсипаната стока, оставете собствениците ѝ да я мислят.“
Но в тежките условия, в които бяха попаднали местните власти, нека да не ги виним твърде строго поради това, че най-напред действаха според ориенталските разбирания и преди всичко останало гледаха да се погрижат за стоката. Много бързо портите бяха залостени. Там, където входовете се бяха срутили, веднага се появиха бариери и бяха поставени надписи „Забранява се преминаването“. За изумително кратко време цялата структура, обхващаща километри покрити улици, бе поставена под надзора на полицията. Всички хора, които можеха да се движат, излязоха навън, но на никого не се позволяваше да се върне вътре под какъвто и да било претекст.
Какво се случваше в тази строго охранявана затворена площ, не беше работа на обществото да знае. Беше преценено, че не е добре пресата да публикува подробности, които да увеличават хорските тревоги. След като и до ден днешен не са обнародвани никакви официални сведения, няма достоверна информация, въз основа на която да се направи изчисление какъв брой мъртъвци са извадени отвътре. Един човек с претенция за осведоменост ми каза, че положително става дума за 134 души; друг обаче, със също толкова високи претенции за точно знание, ми даде бройка от 1127 души. Вероятно нещо средно между двете няма да е твърде далеч от истината.
А що се отнася до опазването на имуществото, то бе организирано впечатляващо добре и със забележителен успех. Отправих няколко внимателни запитвания, ала не научих за нито един доказан случай за сериозна загуба вследствие на кражба. Някои от мъртвите тела, които се изнасяха от пазара, имаха известно количество бисери в джобовете си, но това си бяха техни собствени притежания, а не крадена стока. Злочестите собственици явно са съумели набързо да грабнат от стъклените витрини каквото са могли, след което са се втурнали към изходите, но са били затрупани от падащите камъни.
От един човек чух разказ как държал над витрината си кесия със злато на стойност 300 лири, с които възнамерявал да закупи менителница. Когато ударил трусът, той изтървал кесията и тя разбила стъклото на витрината. Човекът хукнал да бяга, зарязвайки и златото, и другите си притежания, без да се опита да спаси каквото и да било. По-късно обаче си получил всичко от пазача в тази част на чаршията. Впрочем примерите за честност и доверие, които достигнаха до мен в тази връзка, са в най-висша степен насърчителни. Те ми придадоха по-голяма увереност в ближния – нещо, за което в настоящите времена на черногледо грачене съм искрено благодарен. Пазачите, които са наети от различните корпорации или гилдии, по правило са хора, на които може да се има голямо доверие. Значителен брой изсред тях са арменци – а този факт следва да се забележи от някои туристи, които иначе трудно биха намерили да кажат добра дума по адрес на християните в тази страна. Истината е, че нито една националност няма монопол нито върху мошеничеството, нито върху почтеността. А отхвърлянето на цели националности от туристите най-често се причинява от неприятен инцидент, свързан с някой преводач или ханджия.
Що се отнася до понесените щети от историческите здания и паметниците на изкуството в града, те не са толкова тежки, каквито бяха първоначалните опасения. Има няколко сериозни пукнатини по стените на Света София. Паднали са големи парчета от мазилката и мозайката, но след като всичко това беше обстойно огледано от специалисти, многовековната постройка бе наново отворена за посетители. Джамията Карийе обаче, с нейните забележителни мозайки, се оказа доста по-увредена. Опасенията са, че много от тях са безвъзвратно унищожени. Имперският музей, със своя безценен Сидонски саркофаг, е избегнал сериозна повреда. Везир хан – един от най-големите и най-стари кервансараи в града, е напълно разрушен. Много от обществените бани също са пострадали. Минаретата на редица джамии са изгубили островръхите си шапки.
Крепостните стени, оцелели след не едно и две предишни земетресения, имаха доста по-тежки щети. Адрианополската порта е в руини, а огромни парчета от масивната стена в близост до нея са се срутили напълно. От седемте кули край Мраморно море до квартал Сан Стефано са сринати немалко здания. Голям брой хора бяха погребани под съборените жилищни сгради и изпопадалите високи дувари. Любопитен факт беше, че от немалко градински водохранилища имаше изхвърлена вода и много риби по тревата наоколо – а това говореше за доста силно вертикално движение на земята.
Никъде по почвата не се бяха отворили пукнатини със сериозни размери, но пък по крайбрежието на Мраморно море се забелязваше необичайно отдръпване и спадане на водата.
Това събитие ще остане в историята като четиринайсетото земетресение, което е преживявал този град. Първото описано е било през управлението на римския император Грациан през 376 г. сл. Хр. Според сведенията то е продължило цяла година. Някои от последвалите тежки трусове след това са намерили своето място в календара на Гръцката църква. Особено впечатление сред тях прави земетресението през 740 г. по времето на император Лъв III Исавър, което е причинило много тежки разрушения. А сегашното до голяма степен напомня за онези антични катастрофи според описанията, които дават византийските историци за общия характер на явленията, за засегнатите местности и за последователността на самите трусове. В продължение на един цял месец ние преживяхме повече от четиридесет разклащания на земята. Непрестанно опънатите нерви, несигурността и усещането за пълна безпомощност – тези неща оказват влияние върху цялото общество и осезаемо парализират търговските отношения.
Библейският дом, макар и сериозно разтърсен, се е отървал само с няколко пукнатини, чийто пълен обхват все още не е установен. Надеждите ни са обаче, че няма да се окажат сериозни. Зданията на Робърт колеж също са понесли някои белези, но нямат тежки увреждания. Американският девически колеж, който се намира в Юскюдар, за наше огромно съжаление, е повреден доста силно. Много от таваните и вътрешните стени ще се наложи да бъдат основно поправени, преди сградата да може да се използва наново. Работниците вече са се захванали с това дело и има основания да се надяваме, че всичко ще е готово за обитаване към първи септември.
Доколкото сме установили досега, няма загинали хора от американската или английската общност, макар че чухме разкази за няколко чудодейни избавления. Редица европейски общества, компании и банки изпращат благородни дарения за посрещане на нуждите на пострадалите. Султанът и неговите министри също заделят щедри суми в тази насока. Но макар че хората постепенно се връщат към живота си, ще се наложи да изминат доста години, преди търговските отношения в града да се възстановят от това бедствие.
Робърт колеж, Константинопол, 15 август 1894 г.
