Виждал съм пастир Илия Илиев само веднъж. Беше поканен да проповядва на конференция на Методистката църква в с. Хотанца. Не помня за какво точно говори, но няма да забравя впечатлението, което ми направи тогава. Макар и на преклонна възраст, този Божий човек излъчваше сила и убеденост, каквато навярно са излъчвали и старозаветните пророци. Беше към края на конференцията и вече се чувстваше натрупаната умора сред делегатите, но неговата проповед подейства, поне на мен, ободрително и възстановяващо като прохладна напитка в горещ летен ден.
За п-р Илия Илиев вестник Зорница публикува обширна статия през март 2017 г., по повод двайсет години от неговата кончина. Когато чета за нелекия му живот, мога да разбера и причините за онова въздействие, което тогава оказа върху мен неговата проповед.
Роден на село, в семейство на православни родители, Илия от малък се учи на труд и отговорност. На 14 години е изпратен да учи в духовното училище на Черепишкия манастир, но заради проблеми с пеенето се задържа там само три месеца.
Продължава образованието си в Ботевград, а неговата квартира е близо до Методистката църква. Заедно със свои приятели Илия опитва да смущава богослуженията на „еретиците“, но пастир Спас Милошев е търпелив и дори му подарява Библия. Когато се прибира вкъщи, младежът слага Библията на масата и си казва: „Я да видим какво пише в тази проклета книга“, а тя се отваря на Псалом 14:4: „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог.“ Илия затваря книгата и я отваря наслуки отново. Този път попада на Псалом 53:1: „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог.“ И тогава Илия проумява, че може би безумният е самият той.
Като разчита на общия им интерес към спорта и борбата, пастир Милошев се сближава с момчето. На следващата година Илия вече е християнин и е изпратен да учи за пастир във Франкфурт на Майн. Там му се налага едновременно да учи и да работи, но пък трупа безценен опит като пътуващ благовестител. При една от обиколките си в провинция Саксония се запознава с бъдещата си съпруга Марта.
След прибирането си в България е назначен да се грижи за църквата в с. Хотанца. Служи без заплата, а църквата подпомага младото семейство предимно с продукти. През лятото Илия работи на полето или като пътен строител. Един вярващ споделя ценен спомен от онзи период:
Годината бе необичайно сушава и от православната църква решиха да правят молебен за дъжд. Питаха и евангелския пастир няма ли да правят и те молебен. Отговорът на п-р Илиев бе, че през следващата седмица ще постят, а в неделя по време на службата ще се молят за дъжд. Дори едно седемгодишно дете се посвети да пости.
Минаха седем дни и нищо не предвещаваше промяна на времето. Малко преди проповедта обаче небето изведнъж притъмня и по покрива на църквата започна да барабани дъжд. Пастирът веднага отвори на Йоил 2:23 и насочи проповедта си върху благословенията от пролетния и есенния дъжд.
По-късно някакъв активист на Отечествен фронт опита да си припише заслугите за дъжда, но възрастна жена от селото го прекъсна и каза, че дъждът е резултат от молитвата и поста на евангелистите.
Този разказ много напомня за библейската история с пророк Илия. В живота на пастир Илиев може да се видят и други аналогии с житията на библейските пророци. Претърпява гонения заради вярата, тригодишен престой в затвор, както и редица лишения, труд и скиталчества. Но през цялото време полага непрестанна грижа за църквата и смело прогласява Благата вест навсякъде.
Исус казва: „Дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10). Вярвам, че п-р Илиев наистина е водил смислен и пълноценен живот. Всеки, който последва призива на Бога, има такъв.
