Блудство и всякаква нечистота или сребролюбие даже да не се споменават между вас, както прилича на светии.
Ефесяни 5:3
Във февруарския брой на в. Зорница разгледахме темата какво се случва с брачната връзка, когато единият от двамата съпрузи се обърне към Христос. Такъв вид значима промяна неизменно се отразява на спойката в семейството.
Сега продължаваме с нашата поредица „Християнският брак“ с важния въпрос какво казва Божието слово по въпроса за сексуалните взаимоотношения извън брака.
Апостол Павел пише: „А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие даже да не се споменават между вас, както прилича на светии.“ И малко по-надолу в същата глава добавя: „Защото добре знаете това, че нито един блудник или нечист, или сребролюбец (който е идолопоклонник) няма наследство в царството на Христос и на Бога“ (Еф. 5:3,5). В друго свое послание той е съветва: „Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото, но който блудства, съгрешава против своето собствено тяло“ (I Кор. 6:18). В същата насока е и седмата заповед в Декалога: „Не прелюбодействай“ (Изход 20:14).
Що е „блудство“? Според Библията това е съжителството между двама неженени.
А що е „прелюбодейство“? Това е съжителство между мъж и жена, които са женени за други хора, а не един за друг.
Както блудството, така и прелюбодейството са грехове. Според закона такъв вид действия някога са се наказвали с камъни (вж. Втор. 22:20-24). Много строга мярка! Но какво е нейното предназначение? Целта е да се издига чистотата. Когато няма чистота, злото присъства в пълната си сила. Божието слово казва също: „Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците“ (Евреи 13:4).
Тук ще цитирам думите на Едуин Луис Коул, който посвещава книгата си Почтеност в секса на „новото поколение млади мъже и жени, които желаят да върнат в този свят това, което предишното поколение изхвърли от него“. Той има предвид изхвърлянето на чистотата и невинността, тоест въздържанието от полови отношения преди брака. Има предвид младите хора днес да възстановят ценността да се опазват в сексуален план и готовността да се въздържат от блудство и прелюбодейство.
Коул нарича сексуалните отношения „кръвен завет на брака“. По принцип „завет“ се нарича онова свързващо или обвързващо съгласие, което се подпечатва с някакъв белег или символ. А „кръвният завет“ е онзи вид двустранно споразумение, което се подпечатва с проливане на кръв. Затова в цял свят кръвният завет се възприема за най-свят както от държавни глави, така и от улични бандити. Кръвният завет е най-висшият вид завет, който може да се сключи между двама партньори. Виждаме го например в побратимяването.
В Стария завет Бог сключва завет с Аврам. И какъв белег се постановява при него? Бог въвежда белега на обрязването, което е съпроводено от проливане на кръв. Божието слово казва на друго място: „По закона всичко се очиства с кръв, а без проливане на кръв няма прощение“ (Евреи 9:22). Тези думи ни насочват към новия завет, при който Бог Отец подсигурява нашето спасение именно чрез проливането на святата кръв на Единородния Син: „Кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях“ (I Йоан 1:7; вж. също Евреи 9:11-16,18,22).
В Посланието към ефесяните апостол Павел сравнява взаимоотношенията между мъжа и жената с отношенията между Христос и църквата (вж. Ефес. 5:22-31). Както между Христос и църквата отношенията са заветни, така и връзката между мъжа и жената има естеството на брачен завет. Пророк Малахия представя Бога като свидетел между двамата съпрузи и казва на мъжа, че невястата му е негова „съпруга и заветната жена“ (Мал. 2:14). Между двамата партньори в рамките на брака има сключен завет.
А белег на този завет е сексуалната връзка. Независимо колко изопачени може да са в този свят взаимоотношенията между хората, тази истина никога няма да се промени. Половите отношения са определени от Бога. Сексът е свят белег за кръвния завет, който двамата съпрузи сключват помежду си.
Когато преди време следвах анатомия, нашият асистент ни каза, че хименът на жената е „ненужна ципа – единственото нещо в човешкия организъм, което няма никакво предназначение“. Но книгата на Коул ни помага да разглеждаме брака като един вид кръвен завет между двамата съпрузи. В светлината на тази истина е повече от ясно, че Бог е създал химена със специална цел: да служи като кръвен белег на брачния завет.
Представете си как двама души се харесват. Любовта постепенно свързва двете сърца и един ден те решават да встъпят в брак. В деня на венчавката официално те сключват помежду си брачен завет. Външният белег на този завет са половите отношения помежду им, а кръвният белег (или печатът) е проливането на кръв при разкъсването на химена при първия сексуален контакт.
Това следва да стане след венчавката. Именно тук е и основната причина защо Бог иска мъжът и жената да останат девствени до деня на женитбата. А когато брачният завет бъде сключен, двамата вече имат длъжност да преминат към външния завет на завета: секса. В първата си брачна нощ те интимно подпечатват завета помежду си с кръвта от разкъсания химен.
В старозаветни времена обрязването на краекожието не е нещо самоцелно. То е свързано с „обрязването на сърцето“. Апостол Павел го описва в Римляни 2:29: „Юдеин е този, който е такъв вътрешно, а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата.“ Очевидно на първо място е сърдечната вяра, а след това идва обрязването на краекожието. По аналогия с това и самите ние, в новозаветни времена, първо трябва да положим вярата си в Господ Исус Христос, да се покаем и да приемем на доверие Неговата изкупителна жертва. Най-напред Неговата кръв умива сърцето ни от греха, а едва след това вече преминаваме към външното изявление на този нов завет чрез кръщението, което нагледно представя как Христос ни е умил и ни превръща в нови създания.
Същото се случва и при брачния завет. Най-напред двамата младоженци заявяват пред Бога и пред околните хора, че имат готовност, желание и съгласие да встъпят в брачен завет един с друг. А едва после, след като са получили благословението от Бога, те вече преминават към външния белег на своята любов и взаимно посвещение: сексуалната връзка. Първо се сключва нематериалната, духовна връзка, а след това естествено идва и физическият съюз помежду им.
И така, единствено след женитбата, единствено в рамките на брачния завет може да има законни полови взаимоотношения между мъжа и жената. Извън брака сексът не е нищо повече от блудство или прелюбодейство. А пред Бога това е грях.
