Ето Господнята слугиня.
Нека ми бъде според твоите думи.
Лука 1:38
Велики и смели думи на една смирена жена, интересуваща се повече от Божиите дела, отколкото от себе си. Мария от Назарет – една, на пръв поглед, съвсем, съвсем обикновена жена: „Ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град Назарет при една девица.“ Вероятно по онова време в Израил е имало много девици, все непорочни, добри жени, някои богати, други просто заможни или от по-бедни семейства. Но ангелът е изпратен именно при тази. Това е изборът на Бога.
Явяването на ангел Гавриил, който според юдейската традиция е между ангелите пред Божия престол (вж. също Лука 1:19), само по себе си е смущаващо. Неговият поздрав „Здравей, благодатна!“ означава, че тя е облагодетелствана, привилегирована. Думите са необичайни, особено към човек с ниско социално положение. А Мария е и жена, при това на млада възраст, от малко населено място в Галилея. Но очевидно тези неща са важни само за хората, не и за Бога. По същия необичаен начин е избран за цар и Давид – „човекът по Божието сърце“.
„Господ е с теб!“ Божият поздрав често включва уверението, че Бог е „със“ слушащия, особено когато призовава някого за трудна задача (Битие 31:3; Изход 3:12; Исус Навиев 1:5, 3:7; Съдии 6:12). Мария е дълбoко смутена. А докато още размишлява върху смисъла на това необичайно обръщение, идват и следващите думи: „Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение“, както и потресаващата новина, че ще забременее. Обещанията за нейния син са впечатляващи. Той ще бъде наречен Син на Всевишния, ще седне на Давидовия престол и това Царство ще трае вечно. Удивително!
Но как ще стане това? Та аз не съм омъжена! „Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светият, който ще се роди, ще се нарече Божий Син“ (Лука 1:35).
Този разговор е много интересен. Обикновено поздравите, уверенията, че всичко е под контрол и ще бъде наред, идват след съобщението за бременността. Тук е обратното. Чрез ангел Гавриил в този момент Бог я поздравява, уверява, успокоява и насърчава – преди да ѝ каже защо го прави, преди да каже новината за предстоящата ѝ бременност. Вероятно така проведеният разговор е важен за решението на Мария да предостави себе си на Бога, но дали това е достатъчна причина?
Мария е била в изключително неудобно и трудно пложение. Сгодена за Йосиф, тя е трябвало да срещне позора на майчинството без брак. Йосиф очевидно би разбрал, че детето не е негово и би имал пълното право да прекрати годежа, излагайки я на публично унижение. От този момент нататък тя може да стане обект на слухове и клюки. Мария знае, че ще бъде обвинена в блудство – престъпление, наказвано чрез убиване с камъни. Дори да не се стигне до това, оттук нататък тази непорочна девица ще носи клеймото на блудница през целия си живот.
Известието, че скоро ще роди Сина на Бога, е знак за края на нейния нормален живот. Пред лицето на това мрачно бъдеще, без тя самата да има вина за него, Мария би могла да се възпротиви и да откаже. Въпреки това, тя с желание и готовност се предоставя на Божията воля. Защо го прави? Защото не схваща опасността или защото Божията воля е много по-важна от собствения ѝ живот. Избраницата на Бога очевидно не е глупава и разбира много добре ситуацията, пред която е изправена. Тя не е извършила грях, съвестта ѝ е чиста и щом това е Божията воля, то тя е готова да се покори, защото Му има доверие. Дори да не знае как ще протекат събитията, тя се доверява на Всевишния.
И може би това е ключовият момент – доверието в Бога. Бог има план и дори ние да не го разбираме, и дори да ни изглежда безумно и опасно всичко, в което се забъркваме, като се предоставяме на волята Му, най-доброто за нас и за хората около нас, е да Му се доверим. Безрезервно.
Може би за някого това звучи като глупост или като детинско и незряло мислене, но за нас, вярващите, е жизнено важен принцип. Апостол Павел пише: „Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите. Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните. Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо, за да не се похвали никое създание пред Бога“ (I Кор. 1:27-29).
Мария можеше да бъде долна и презряна в този свят. Но такива са всички, които предоставят себе си на Бога, за да вършат волята Му. Това е цената на нашето посвещение. Следването на Бога не е лесна работа. То е съпроводено с опозоряване, подигравки, приказки зад гърба или директно в лицето, преследване, затваряне, дори смърт.
Преди съм се чудила какво означава да вземеш кръста си и да вървиш след Христос. Ами, ето това означава. Но добрият Бог не ни оставя да носим сами този товар. В голямата Си милост Той ни дава уверение и потвърждение на вярата ни. За да издържи огромното психическо и духовно натоварване и за да укрепи вярата ѝ, ангелът подтиква Мария да отиде и да посети Елисавета, която също е заченала по чудотворен начин. И наистина, Елисавета по-късно потвърждава вярата на Мария.
Мария устоява на решението си да опази това, което ѝ е поверено в пълна зависимост от Бога и с пълно отричане от себе си в полза на Божията воля. Очевидно тя не е случайно избрана. Бог я избира, защото познава сърцето ѝ, мислите ѝ, нейните мотиви, копнежите, желанията, нагласата ѝ да служи на Бога, вместо на себе си. Една млада жена, за която не се казва нищо друго, освен че е девица. Това, изглежда, е достатъчно.
Може да си мислим, че нашите способности, нашият опит или нашето образование ни правят подходящи, за да служим на Бога. Но всъщност Той може да ни използва само ако Му се доверим.
