24 юли 2024 г.

Неофит Цаков

Неофит Цаков е роден през 1898 г. в Хасково. Той първородното дете в семейство на Иван и Василка Цакови. Има брат и сестра: Тодор и Естирка. Неговият баща п-р Иван Цаков дълги години води съборната църква в град Банско, а през 1917 г. става редактор на най-стария български седмичник – вестник Зорница.

Неофит Цаков е правнук на народния учител, книжовник и библейски преводач Неофит Рилски, на когото е кръстен. Завършва Робърт колеж в Цариград, а през 1922 г. се включва в издаването на седмичника Зорница. След смъртта на баща му през 1925 г. Българското евангелско дружество (който издава Зорница) му поверява редакторския пост. Така Неофит Цаков става най-младият редактор на вестник Зорница и ръководи списването вестника в продължение на четвърт век до 1943 г.

До 1947 г. Цаков неотлъчно се занимава с издателска дейност. През 1948 г. семейството му е изселено, а през февруари 1949 г. самият той е арестуван в Пирдоп и отведен в неизвестна посока за „малка справка“. В продължение на две дълги години близките му не знаят дали е жив и какво се е случило с него. Съдят го в самостоятелен процес по обвинение в шпионаж. „Винаги безкрайно съм обичал България и съм е стремял да ѝ служа всеотдайно – са последните му думи пред съда. – Щеше ли да е право да потвърдя пред света една лъжа и да се самообвиня само и само да запазя кожата си? Цели 25 години като редактор на Зорница съм просвещавал нашите абонати, учел съм ги на честност и почтеност, на добродетели. А сега, когато дойдоха изпитанията, да си служа ли с лъжа? Та така бих съборил всичко, което съм градил! Ще дам лош пример. Не! По-добре да увисна на бесилка, отколкото да живея като страхливец и подлец. Предпочитам смъртта пред едно морално падение.“

Делото се гледа през 1951 г. и след две продължителни години Неофит е осъден на смърт. Впоследствие тази присъда е заменена с доживотен затвор. Цаков преминава през Софийския централен затвор и затвора в Шумен. След това го прехвърлят в Белене (където между 1953 и 1956 г. прекарва на т.нар. „Втори обект“ около три години), а после лежи и в затворите в Пазарджик и Стара Загора. След 13 години, прекарани в комунистическите затвори, през 1961 г. Неофит е пуснат на свобода.

П-р Христо Куличев пише, че „Неофит Цаков с пълно право трябва да бъде причислен към тези, които са не само мъченици, но които от мъченици станаха герои и „от слаби станаха силни“, както четем в Посланието към евреите 11:34“. Личната история на Неофит Цаков е публикувана под заглавие Силата на слабия: това не е роман (2015, 96 стр.).


Статии на Неофит Цаков в Зорница: