25 фев. 2024 г.

Възкресенската сила (II част)

Защо Възкресението има такова значение за учениците на Исус? Преди всичко, защото е окончателно доказателство за божествеността на Христос. Евангелието разказва как на няколко пъти учениците се досещат кой е Исус. Петър Му казва: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Мат. 16:16). При друг случай той възкликва: „Господи… Ти имаш думи на вечен живот“ (Йоан 6:68).

Те имат моменти на прозрение, виждат отблясъци на Неговата слава, но още много остава скрито за тях. Когато Исус умира, учениците са напълно объркани. Не могат да разберат какво се е случило. Именно Възкресението ги утвърждава и ги убеждава окончателно.

Но защо? Защото са видели Възкръсналия. Когато проповядва пред Агрипа и Фест, Павел изрича следните думи: „Христос трябваше да пострада и… възкръсна пръв от мъртвите“ (Деян. 26:23). Исус е първият, Който буквално възкръсва от мъртвите и повече не умира. Той е „първородният от мъртвите“ (Откр. 1:5); „първият плод на починалите“ (I Кор. 15:20); „Първородният сред много братя“ (Рим. 8:29). Именно Възкресението – това поразително, велико събитие – утвърждава апостолите.

Христос им представя доказателства, които изключват всякакви съмнения. В течение на четиридесет дни им се явява. Освен това тълкува Писанието пред тях (вж. Лука 24 гл.). Сега вече учениците Му разбират всичко. В Стария завет, наред с пророчествата за смъртта на Христос, има пророчества и за Неговото възкресение – че ще умре и че ще бъде възкресен. Когато се явява на двамата ученици по пътя към Емаус, Христос им изяснява тези текстове. Показва им, че Мойсей, пророците и псалмистите предсказват всичко, което се е случило с Него.

В горницата Той отново подчертава, че цялото Писание свидетелства за Него. Самият Той пророкува за Себе Си. „Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите“, казва Той на учениците, събрани в горната стая (Лука 24:44). Накрая им казва с укор в гласа: „О, неразумни и мудни по сърце да вярвате във всичко, което са говорили пророците!“ (Лука 24:25).

Ако искате да знаете истината, изучавайте Библията. Тя е основата на основите. Първите ученици не само виждат със собствените си очи възкръсналия Господ, не само получават изричното потвърждение на Неговото възкресение, но и разбират, че това е изпълнението на всички велики пророчества. Петър пише в последното си послание: „Пророческото слово става още по-достоверно за нас“ (II Пет. 1:19). Той съветва християните, че когато са нападнати и преследвани, изправени пред издевателства и хули, трябва да проявяват повишено внимание и по-често да се отнасят към достоверното пророческо слово.

Господ неколкократно предупреждава учениците, че ще възкръсне. Няколко пъти привежда в пример пророк Йона. Учениците така и не разбират всичко това. След Възкресението обаче те осъзнават, че Неговото предсказание се е сбъднало. Кой е Този, който възкръсва от мъртвите, след като е предсказал възкресението Си? Има само един отговор: предвечният Божий Син. Ето защо Възкресението е толкова важно.

То окончателно убеждава учениците и ги прави непоколебими. По своя неподражаем начин Павел изразява тази мисъл в Римляни 1:3-4: „Господ Исус Христос… по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на святост беше обявен със сила като Божий Син чрез възкресението от мъртвите.“ Хората трябва да знаят, че Исус от Назарет е Единородният Божий Син. Възкресението потвърждава тази истина.

То има основополагащо значение и учениците постоянно проповядват за него: „Апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус“ (Деян. 4:33). Никакви заплахи не могат да ги спрат. Те са видели как Христос е бил разпнат, как е умрял и положен в гроб, видели са Го и възкръснал. Не говорят за себе си, а за Него. Няма по-важна новина от тази, че Божият Син е жив!

Второ, Възкресението убедително доказва, че смъртта на Господ е била част от велик план, че напълно удовлетворява светия Бог и Неговия свят закон. О, колко велика е тази истина! Ето защо апостол Павел може да каже, че Исус „бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни“ (Рим. 4:25). Замисляли ли сте се за това? Каква е същността на аргумента в I Коринтяни 5 глава?

Този текст ви е познат, нали? Често се чете на погребение и когато погребват светеца, тези удивителни думи карат човек да забрави скръбта и вдъхновяват радост, прослава и благодарност. Какъв аргумент се привежда в тази глава? „Ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра… Ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, а вие сте още в греховете си… Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление“ (14,17,19 ст.).

До днес битуват някои сложни теории какво се е случило. Според една тялото на Христос било откраднато от гробницата. Още по-абсурдната теория е, че микроклиматът в пещерата е бил толкова сух, че тялото се превърнало в прах и затова никой не Го е видял. Който пренебрегва фактите, няма друг избор, освен да повтаря глупави басни!

Да допуснем обаче за миг, че Исус Христос не е възкръснал и че още лежи в гроба. Каква би била съдбата ни тогава? Ето отговора: „Заплатата на греха е смърт“ (Рим. 6:23). Бог ясно казва, че „душата, която е съгрешила, тя ще умре“ (Ез. 18:4,20). Не може да се шегуваме с Божиите заповеди. Те са абсолютни. Всички ние сме съгрешили, няма праведен нито един. Следователно всеки го очаква вечна смърт.

Има само един път за спасение и аз имам привилегията да го укажа като да проповядвам за смъртта на Христос. Той е пожертвал Себе Си. Бог Го е взел като Агнец, положил е нашите грехове върху Него и е Го е наказал поради тях. С какво наказание ли? Със смърт.

Може ли Господ да ни спаси? Да, но само ако понесе нашето наказание (като умре) и ако удържи победата (като възкръсне). За да стане Спасител, Той трябва да се върне от другия свят – тоест да възкръсне. Чрез Възкресението Бог провъзгласява пред цялата вселена, че Синът е понесъл греховете на всички хора върху Себе Си, че е поел всички съдове на гнева върху Себе Си и че е бил възкресен от мъртвите. Божият Син „бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни“ (Рим. 4:25).

Аргументът на Павел продължава в I Коринтяни 15:15-18: „При това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога… Ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, а вие сте още в греховете си. Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.“ Ако Христос не е завършил Своето дело, съдбата на човека е вечна смърт. Но Той го е извършил и доказателството е Неговото възкресение. Ето защо апостолите смело свидетелстват за възкресението на Господ Исус Христос. Има Спасител. Той е направил всичко за нашето спасение!

Освен това възкресението на Христос доказва, че Той е в състояние да ни спаси от всеки враг. Исус от Назарет е Божий Син и Спасител на света. Спасител ли? Но от какво ни спасява Той? Спасява ни от този свят, от нашата плът, от дявола и от Божия закон.

Да, Божият закон ни е осъдил и в този смисъл е наш враг. „Чрез закона става само познаването на греха“ (Рим. 3:20), пише Павел. „Чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек“ (Гал. 2:16). Не можем да избягаме от осъждането на Божия закон. Ние сме под закон, който е насочен срещу нас. И така, нашите врагове са: светът, плътта, дяволът, законът.

А зад тях се крие най-страшният от всички врагове – смъртта. Тя е последният враг, с който съвременният свят се опитва да се бори с всички сили. Всички искаме да останем млади колкото може по-дълго. Иска ни се да избегнем старостта и смъртта. Можем да забавим смъртта с година или две, но рано или късно тя ще дойде. Тя се приближава неумолимо и знаем, че ще дойде денят, когато тя ще почука и на нашата врата.

Смъртта е последният ни враг не само в хронологичен план. След него ще застанем пред Божия съд, пред Неговия закон и Неговата святост. И тогава може да се окаже, че ни очакват само вечни мъки и страдания. Ето това е последният враг!

Исус Христос е Спасител. Той може да ни спаси от всички наши врагове. И слава Богу, Той ги е унищожил. Докато е в плът, Той води битка с дявола и в крайна сметка го побеждава. Преживява земния Си живот, без да се оскверни от този свят. Не съгрешава нито веднъж. Подложен на същите изкушения както нас, Той остава безгрешен.

Никога и по никакъв начин Исус не е нарушавал заповедите на Своя Баща. На кръста докрай изпълнява изискванията на закона. Това послушание Му коства живота. Победен ли е последният му враг? Едно е да се сблъскаш с този свят, с плътта, с дявола и с Божия закон, но друго е да останеш насаме с последния враг – вечната смърт.

Способна ли е смъртта да победи Христос, да надделее над Него? Светът твърди, че е способна. Неговите врагове вече са подготвяли тържествата си. Но техният триумф се е оказал краткотраен. Христос победоносно възкръсва от гроба!

Той побеждава последния ни враг и сега Неговите хора могат смело да предизвикват смъртта в лицето: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ (I Кор. 15:55). Павел пише: „Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът. Но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“ (56-57 ст.).

Господ е победил последния ни враг. Той е истинският и съвършен Спасител. И ние нямаше да можем да говорим за това, ако той не бе възкръснал буквално, в тяло. Възкресението обаче е неоспорим факт.

 

 


Тази статия е публикувана в три последователни броя на Зорница съответно през април, май и юни 2020 г. Превод: Момчил Николов.

Similar Posts