Мартин Лойд-Джоунс е роден на 20 декември 1899 г. в Кардиф. Постъпва в медицинско училище към лондонската болница „Св. Вартоломей“ и се учи много прилежно. Назначен е главен клиничен асистент на сър Томас Хордър, лекар на кралското семейство.
Още на 15-годишна възраст започва да посещава калвинистична методистка църква, принадлежаща към реформираното крило на британското евангелско движение. През 1924 г. е неговото обръщение към Христос. След време поема амвона на малка църква в уелското градче Ебъравон. През 1939 година е поканен от п-р Дж. Морган да бъде негов помощник в служението на Уестминстър Чапъл, а когато Морган излиза в пенсия, Лойд-Джоунс става пастир там за близо три десетилетия.
След оттеглянето си от пастирско служение през 1968 г. Мартин Лойд-Джоунс се посвещава най-вече на редактиране и публикуване на проповедите си, съветва други свещенослужители, води активна кореспонденция и участва в множество конференции. Проповедите му са публикувани на различни езици и му носят известност и авторитет по целия свят. Може би най-известната му книга са коментари върху Посланието към римляните в 14 тома. На български език са издадени Авторитетът (Нов човек, 1995) и Духовното униние (Нов човек, 1999).
Бог призовава Мартин Лойд-Джоунс при Себе Си на 1 март 1981 г.
„Липсата на истинска библейска святост в наши дни се обяснява с това, че ние размишляваме твърде малко за славата, която ни очаква. Този свят твърде ни увлича и ние сме склонни да гледаме на спасението по-скоро в контекста на своите лични преживявания, отколкото в светлината на бъдещата слава. А тъкмо разсъжденията за нея са директен път към святостта.“
– Мартин Лойд-Джоунс
Материали на Мартин Лойд-Джоунс в Зорница:
- Възкресенската сила (I част) – Зорница, 04/2020
- Възкресенската сила (II част) – Зорница, 05/2020
- Възкресенската сила (III част) – Зорница, 06/2020
„Нуждаех се от изобличителна проповед, която да ме доведе до ново раждане“
