Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Исус Христос…
Ето това е, което отличава хората, изпълнени с Духа. Те свидетелстват за истината, за основополагащата истина, от която така се нуждае нашият свят. И сега бих искал да задам малко необичаен въпрос: доставя ли ви радост тази истина? Ако не, значи вие все още сте отчуждени от Бога, вие все още сте под Неговия гняв и осъждането на Неговия закон.
„Исус и Възкресението“ – това е храна и питие за християните, това е небесна роса и утеха за всеки истински вярващ, това е доказателството за нашето изкупление. След грехопадението на човека цялата му природа е покварена. Грехът повлиява не само на неговата воля, чувства или ум, но и на целия човек, включително и на неговото тялото. Говорейки за тялото, Павел използва много необичаен израз: „нашето унизено тяло“ (Фил. 3:21).
Така човешкото тяло е тялото на унижението, тялото на тление. „И ако Христос е във вас, тогава тялото е мъртво поради греха, но духът е жив за правда“ (Рим. 8:10). Ние сме предразположени към болести и мъки. Нашето тяло е обречено на физическа смърт, защото законът на тлението действа в него. Нека отново да си припомним аргумента на Павел: „… тлението не може да наследи нетлението“ (I Кор. 15:50). Ние живеем в унизено тяло, чиято съдба е тление.
Ако човекът не беше съгрешил, тялото му никога нямаше да стане това, което е сега. Това е тялото на греховната плът. Павел ни казва, че Христос дойде „по подобие на греховната плът“ (Рим. 8: 3). На външен вид Той беше като човек, но Неговото тяло не беше греховно. Нашето изкупление ще бъде завършено само, когато телата ни бъдат освободени от тлението и възкресението потвърждава, че това непременно ще се случи. Защото Христос изкупи не само духа на човека, но и тялото.
Той дойде на този свят в човешка плът, за да изкупи човека в неговата цялост. Апостол Йоан пише в своето Първо послание, че нашият Господ е дошъл на света, за да унищожи делата на дявола. Само така Той можеше да стане истински Спасител и Той стана такъв. Той дойде да обезсили всички усилия на дявола, да разруши всичките му планове и последното Негово дело е изкуплението на тялото.
Ето какво пише Павел в своето Послание към Филипяни: „Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител, Господ Исус Христос, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си ”(Фил. 3:20-21). Също в Посланието към Римляните четем: „… и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло“ (Рим. 8:23).
Ето какво е казал Павел от висотата на своя духовен опит. Апостол Йоан ни напомня, че ще дойде денят, когато всички, които вярват в Бога, ще Го видят такъв, какъвто е, и ще бъдат „подобни на Него“ (I Йоан 3:2). Когато Исус възкръсва от мъртвите и се явява в прославено тяло на учениците, отиващи в Емаус, те не Го разпознават. Така също учениците се уплашват, когато Исус застава посред тях в горницата. Защо? Защото Неговото тяло е вече прославено и в същото време същото.
Слава Богу, че ние с надежда можем да очакваме прославянето на тялото. Нашият дух, безсмъртен и свободен от всеки грях и порок, ще бъде облечено в прославено, изкупено тяло. Исус ни дава пълна свобода и само Неговото възкресение може да потвърди това.
Той е както вече видяхме, „първородният сред много братя” {Рим. 8:29), „първенец от мъртвите“ (IКор.15:20). Когато Той дойде отново на земята, всички, които пребивават в Него, ще бъдат възкресени. „… Мъртвите ще бъдат възкресени нетленни, а ние ще се изменим“ (1 Кор. 15:52). Ще получим прославени тела и ще живеем в тях завинаги. И накрая, възкресението доказва, че Божият Син ще бъде Съдия на Вселената и затова то има твърде важно значение.
Припомнете си престоя на Павел в Атина. Стоиците и епикурейците – тези учени мъже на Атина – го наричат „празнословец“, но в своята проповед той им казва: „И така, оставяйки времена на невежество, Бог сега заповядва на хората навсякъде да се покаят, тъй като е определил ден, в който ще съди справедливо Вселената, от Неговия предопределен Човек, като удостовери всички, като Го възкреси от мъртвите ”(Деяния на апостолите 17: 30-31). Според законите на нашата страна присъдата на човек определят съдебните председатели. Човечеството ще бъде съдено от предопределения Мъж, Исус Христос.
Бог предупреждава цялата вселена за идещия последен съд, чийто Съдия ще бъде Този, който е роден във Витлеем и когото са повили и сложили в ясла за добитъка; който, бидейки дванадесетгодишно момче, е довел до объркване учителите на закона; който е работил като дърводелец в Назарет и на тридесет години е започнал да проповядва; който е вършил чудеса и е учил по начин, по който никой от хората още не е учил; който в явно безсилие, безпомощен, е умрял на кръста и е положен в гроб. Но Той възкръсна от мъртвите, защото смъртта не можеше да Го задържи! Той е Бог и Човек.
Явявайки се на много избрани свидетели, Исус се възнася на небето пред очите на учениците Си (и това е още един факт), а след това им представя окончателното доказателство, че е Този, за Когото се представя: Той изпраща обещания Дух на тях. Изпълнени с Духа, учениците свидетелстват с голяма сила за Христос, за Неговия живот и смърт, за Неговото възкресение, за Неговата идваща слава и праведен съд на Вселената.
Ето какво проповядват апостолите. Същото проповядвам и аз. Вие разбирате ли, колко е важно това? Защо Божият Син дойде на света? Защо беше погребан и след това възкресен? Отговорът е един: защото нямаше друг начин да ни спаси и освободи от осъждането на закона и наказанието на вечната смърт. Апостолите непрестанно проповядват тази истина, за да спрат хората, които отиват в ада. Смъртта вече не ги плаши, защото са преминали от смърт в живот.
Пребъдвайки в Христос, те не могат да се страхуват от смъртта. Те имат едно желание: „да бъдат с Христос, защото това е несравнимо по-добре“ (Фил. 1:23). Учениците не се страхуват за живота си и затова не молят Бог да ги избави или да облекчи съдбата им. Не, те се молят Бог да им даде възможност да продължават да проповядват Евангелието. А юдейските водачи остават тогава в неведение.
От незнание те разпъват Христос, от незнание Го отхвърлят. Те не подозират, че се намират под осъждането на закона и не знаят каква присъда ги очаква от Божия съд. Затова апостолите молят Бог да им помогне да свидетелстват за това, което Бог е направил чрез Своя Единороден Син, и за тяхното спасение. Апостолите знаят, че хората имат потребност не само да бъдат щастливи и здрави.
Основната им нужда е да получат спасение от идващия гняв, да се примирят с Бога, да се подготвят за второто пришествие на Христос и да преминат с Него в славна вечност. Умолявам ви – препрочетете отново проповедите на апостолите. Прочетете първите глави на книгата Деяния и ще видите, че те постоянно проповядват Исус и Неговото възкресение.
Затова не ви питам дали сте щастливи или нещастни; не питам дали имате здравословни проблеми, дали страдате от безсъние или ви преследват някакви страхове. Въз основа на всички тези факти искам да ви задам един-единствен въпрос: готови ли сте да се явите пред Божия съд? Знаете ли къде ще прекарате вечността?
Ето към какво ни водят тези факти. „Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Исус Христос …” Чували ли сте това свидетелство? Вярвате ли в него? Разчитате ли изцяло на Христос? Ако не, направете го сега и ще почувствате, че греховете ви са простени, че сте станали Божие дете и сънаследник на Божията слава.
Тази статия е публикувана в три последователни броя на Зорница съответно през април, май и юни 2020 г. Превод: Момчил Николов.
