Какво празнуваме, когато отбелязваме Петдесятница?
Изпълнението на пророчествата от Стария завет и обещанието на Господ Исус за идването на Светия Дух. Петдесет дни след Възкресението на Спасителя и десет дни след възнасянето Му то стана факт – чудесен повод за празнуване. Това, което ме тревожи е, че ние толкова се взираме в случилото се на онази Петдесятница, че пропускаме или пренебрегваме въпроса: „Защо Светият Дух дойде?“.
Не се и надявам, че ще изчерпим темата, но се надявам с помощта на апостол Павел да я започнем като постоянно се питаме: „Какво празнувам?“! Удивително е да видим колко много можем да научим само от един апостол, от едно послание, от една глава, при това не цяла! Нека прегледаме текста в Посланието към римляните 8:1-17.
- Духът ни освобождава от закона на греха и на смъртта – ст.2
Това твърдение ми напомня за датите 3 март – Освобождението на България и 22 септември – Денят на независимостта. Ние ги отбелязваме и празнуваме с патос и възторг, оценявайки важността на тези събития. Е, апостолът напомня на вярващите в Рим за това, че „животворящият Дух“ ги е освободил от робството на греха и смъртта. Можеш ли ти да приемеш това като повод за празнуване? Да, със сигурност, ако си свободен! Ако се чудиш дали си свободен, по-вероятно е да не си. Това става само, ако помолиш Бог за прошка с вярата, че Господ Исус е понесъл на кръста твоите грехове.
- Духът дава живот и мир, защото нашата плът не може да угоди на Бога (и тя не ни дава мир) – ст.6
Човешката плът е във война с Бога поради греха, но Духът установява мир и дава живот там, където е владяла смъртта. Най-великата победа – капитулацията на грешника и примиряването му с Бога и най-великата придобивка – вечният живот са достатъчен повод за празнуване. Единственото условие е да си сключил този мир и да си приел дара на вечния живот.
- Духът живее в нас – ст.9
Има ли в този факт, нещо достойно за празнуване? Зависи дали е празник за теб да живееш в съседство на някой високопоставен. Кмет, министър, депутат, президент… Сигурен съм, че не би останал равнодушен към този факт. Ако това те кара да се чувстваш по-специален, по-значим, ако ти става приятно да казваш: „Живея до къщата на…“, замисли се! Чрез Светия Дух, цялата Троица се настанява не в съседство, не в двора ти, а в сърцето ти. Създателят на вселената живее в теб, Той не е на гости у нас, а е у дома си. Алилуя! Това си струва да се отпразнува!
- Духът ще възкреси нашите тела – ст.11
Телата ни, обикновено ни създават грижи, проблеми, болки… Точно това тяло, което ни тревожи, ще бъде преобразено, съживено, обновено… Вместо болките в краката и скърцащите стави ще можем да тичаме, скачаме и танцуваме в Божието присъствие. Вярата в това е довело един от бащите на американската нация да напише за себе си, при това още на 22 годишна възраст, следната епитафия, която е на надгробната му плоча:
Тялото на Бенджамин Франклин, печатар, (като корицата на стара книга, със скъсани страници, с изтрити букви и позлата) лежи тук, храна за червеите. Но трудът няма да бъде изгубен; Защото ще се яви още веднъж, в ново и по-изящно издание, преработено и коригирано от Автора.[1]
- Духът умъртвява телесните действия – ст.13
Нашата плът всячески се опитва да си върне контрола над живота ни като използва своите привични дела. При някои хора може да е пиянство, при други идолопоклонство, а колко често плътта използва ревност, завист, вражди, разпри, раздори… Както са казали пуританите: „По-лесно е да извлечеш масло от камък, от колкото святост от плътта.”[2] Всичко това трябва да умре и тук се намесва Духът, който убива тези действия с любов, радост, мир, търпение… Дали това е повод за празник? За мен – ДА! Когато зная, че има Кой да издяла всички „трески“ от моя характер, от моите желания и решения, от моите дела… Когато зная, че това ме прави подобен на Исус… Когато с очите на вярата виждам как небесния Баща се усмихва… Аз празнувам! А, ти!?
- Духът управлява – ст.14
Когато трябва да преминем през опасно място, пълно с подводни скали, ще искаме най-опитния капитан, най-умелия кормчия. По-добър водач от Светия Дух няма! За това дай Му кормилото на твоя живот и празнувай!
„Именно това е великолепието на вярата: да не знаеш къде ще отидеш, какво ще правиш, какво ще изстрадаш; всичките чувства и разум, желанието и умението да използваш при следване само на Божия глас; това означава повече да бъдеш воден и ръководен, отколкото сам да водиш” (Мартин Лутер)[3]
- Духът ни осиновява – ст. 15
Не знам за теб, но аз го намирам за много вълнуващо, Божият Дух да не се ограничава да освобождава, управлява, възкресява…, но иска да има с мен родствени взаимоотношения.
И сякаш това е малко, че заедно с осиновяването се оказваме и наследници. Наследяваме не барака или нива, нито дори апартамент в София, нито дори милион долара, а наследството на Христос! А освен всичко това и споделяне на славата на Христос. Това, както и осиновяването и наследството трудно се поддават на описване, още по-малко на разбиране, но това не ги прави по-малко ценни. Това, ако не е повод за празнуване, не знам кое може да е!
- Духът свидетелства с нашия дух – ст.16
Ако го няма това свидетелство животът ни би бил белязан с терзания, лутания, колебания, съмнения… Но Духът, който живее в мен ме уверява да не слушам лъжите на противника и вместо това ми казва: „Дете мое, Аз Съм твоят Баща!“. Това е свидетелство и утеха за мен самия, но също е предпоставка да бъда свидетел пред другите. Съгласете се, че не мога да бъда свидетел за нещо, което не съм преживял. То е същото като да си свидетел на нещо, което не се е случило.
Надявам се, сега, да имаме повече или по-голямо основание да празнуваме и да го правим с разбиране. Само едно от нещата, които апостол Павел пише за Светия Дух е достатъчен повод за празник, а ние имаме повече от един до тук, при това 8 глава още не е свършила.
Все пак нека спрем до тук, с надеждата да запомним: чрез Духа имаме освобождение от закона на смъртта и греха; имаме живот и мир; превръщаме се в място, което е дом за Светия Дух; Той ни дава надежда за възкресение на нашите тела; Духът умъртвява делата на плътта; управлява живота ни; Той ни осиновява и свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца – слава да бъде на Него!
Скъпи братя и сестри, честит празник на Петдесятница!
[1] „Хляб за всеки ден“ – 17.11.1999 – Върнън К. Граундс
[2] „От сянката към същността“ стр. 33 – Рой Хешън
[3] Бюлетин на фондация „Пробългария” април 2013 – Ернст и Катя Рат
