„Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси. Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото, какво би дал човек в замяна на живота си?“
Марк 8:34-38
Тези думи са в основата на спасителната вяра. Има много религии, много вярвания по света, но само един е пътят, който води към Бога, и той е Христос. Сам Господ ни дава обещанието, че чрез Него можем да спасим живота си и да не го загубим. Но вярата в Него има цена, и то скъпа цена, която не всеки е склонен да плати. В момента, в който Петър изповядва апостолската вяра, че Исус е Христос, Господ започва да учи Своите апостоли за цената да бъдат Негови последователи. Той трябва да им покаже пътя и да стане Пътят и съвършеният пример за тях, затова и пръв поема към страданието, смъртта и възкресението.
Това, което се случва с Господа, е това, което трябва да очакваме като християни да се случи и с нас. Не е сигурно дали всеки от нас ще прослави Господа с мъченическа смърт, но всеки от нас трябва да е подготвен, да е готов за такова развитие на житейския си път. Това, обаче, е учение, което не се харесва на грешната ни природа. Ние желаем да сме независими, да живеем лесен и спокоен живот, да бъдем харесвани, влиятелни, богати и здрави. Често не желаем или не сме готови да страдаме и отбягваме всичко, което може да ни причини неудобство: не се молим, за да спим повече или да гледаме повече телевизия; не постим, за да се наслаждаваме на всяка храна, която си пожелаем; отвръщаме на злобните подмятания или подигравки, за да „поставим на място“ човека, който ги изрича, и да охладим желанието му да го прави отново; ние не прощаваме на хората, които ни нараняват, и ги отбягваме, за да не би да ни наранят пак; предпочитаме да сме религиозни и да „научим“ Бога, а не да се приближаваме към Него с покаяние и смирение, за да не би Той да ни лиши от любимите ни грехове. Всичко това показва, че ние с охота вървим в широкия път, който води в погибел, и отчаяно се стремим да останем господари на живота си, да запазим живота си на тази земя.
Господ Исус, обаче, ни показва спасителния път и той започва със себеотрицание: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си… Тази християнска добродетел проличава най-ясно в Гетсиманската молитва на Господ Исус: Отче мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш (Матей 26:39) и в молитвата „Отче наш“: Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята.
Себеотрицанието не означава да изгубим способност да взимаме самостоятелни решения и да нямаме свободата за това. Себеотрицанието е истинската свобода да приемаме винаги и във всичко Божията воля като най-висше благо за нас. То е силата на волята да изберем да вършим с радост волята на нашия небесен Отец винаги и независимо от ситуацията и последствията за нас, само и единствено поради любовта и вярата ни в Христос. Себеотрицанието е пътят на любовта.
Спасителният път продължава с кръст, т.е. със смърт. Светът, невярващите хора, се страхуват и ужасяват дори от идеята да умрат. За тях смъртта е краят на всичко, което има смисъл и стойност за тях, – семейство, забавления, взаимоотношения, постижения. За християнина смъртта е враг, но враг, който извършва Божията воля за нас. Смъртта ни помага да се уподобим във всичко на Христос. Тя ни кара да погледнем нещата от този живот в светлината на вечността. Смъртта ни кара да ценим истински само това, което ще остане след нея. А след нея, в личен план, остава единствено душата, която Бог ни е дал, и възкресението от мъртвите, което очакваме.
И точно тук въпросът на Господа придобива актуалност за всеки един от нас: Какво би дал човек в замяна на душата си? За кое нещо от този свят бихме заменили единственото нещо с вечна стойност, което имаме? Кое е по-важно за нас от собствената ни душа, от собствения ни живот?
Едно нещо е сигурно – никой от нас сам по себе си не може да се надява, че ще живее вечно на тази земя. Ние не можем да запазим живота си, колкото и да ни се иска. Смъртта е една безмилостна и противна аномалия в Божието творение, която за съжаление очаква всеки от нас. Затова най-важният въпрос е как можем да преодолеем смъртта, как можем да съхраним душата си. И ние не съхраняваме живота си с вълшебна ваксина, хитри политически ходове или бягство от смъртта. Господ ни дава неочакван отговор на този въпрос: Който изгуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси! Значи все пак има надежда да спасим, да съхраним душата, която не можем да запазим от мрачната реалност на смъртта?! Да, ние трябва да последваме Христос по единствения път, който води отвъд бездната на смъртта към вечен живот: вярата в Него, покаянието от греховете и безбожния ни начин на живот, и себеотрицанието, без което Христос никога не може да бъде истински Господар и Спасител за нас!
Това е един от многото велики парадокси на християнската вяра: за да живеем истински, трябва да се откажем от живота си, за да преодолеем смъртта, не трябва да бягаме от нея. И тук не говорим за самоубийство, което е съзнателен отказ да живеем за Божия слава, а за себеотрицание – т.е. отказ от нашия дълбок, вроден инстинкт за самосъхранение, за да сме способни да последваме Христос и да Му служим. Господ Исус изпълва със смисъл нашето земно съществуване и го превръща в изобилен и вечен живот, който дори смъртта не може да ни отнеме. Ние се отказваме от това, което не можем да задържим, за да получим в Христос това, което никой не може да ни отнеме – вечен живот и участие в Божията слава.
В периода на Великия пост ние не просто си припомняме, че сме смъртни, че сме твари, и че дните ни са в ръката на Бога, но и преоткриваме нашата истинска надежда, която не е в този свят, а в Христос, Който победи смъртта. Понеже Исус, Божият Син, е Възкресението и Животът, Той ни предизвиква да не се срамуваме заради Него или думите Му, докато живеем сред хора, които не познават истинския живот. Нашият Спасител ни учи да светим с добри дела, които прославят нашия небесен Отец, и с Неговата светлина, която дори смъртта не може да угаси.
Нека триединният Бог – Отец, Син и Свети Дух, да укрепи всички ни във вярата, да ни даде чисти сърца, да ни направи силни в молитва и постоянни в добри дела! На Него, на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове.
