Тогава Самуил си отиде в Рама, а Саул се прибра у дома си в Гавая Саулова. И Самуил не видя вече Саул до деня на смъртта си, обаче плачеше за него. И Господ се разкая затова, че беше поставил Саул за цар над Израил.
Тогава Господ каза на Самуил: „Докога ще плачеш за Саул, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израил? Напълни рога си с миро и иди. Аз те изпращам при витлеемеца Есей, защото си промислих цар измежду неговите синове.“ А Самуил отвърна: „Как да ида? Ако чуе Саул, ще ме убие.“ И Господ каза: „Вземи със себе си телица и кажи: Дойдох да пожертвам на Господа. И покани Есей на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще помажеш този, когото ти посоча по име.“
Самуил направи каквото каза Господ и отиде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани и го запитаха: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир. Идвам да пожертвам на Господа. Осветете се и елате с мене на жертвата.“ И той освети Есей и синовете му и ги покани на жертвата.
И когато те влизаха и Самуил видя Елиав, си каза: Със сигурност този е помазаникът, когото Господ е избрал. Но Господ каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил. Защото не гледам, както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.
Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил. А Самуил каза: „И този не е избрал Господ.“ Тогава Есей накара Сама да мине, но Самуил каза: „Нито пък този е избраникът на Господ.“ И Есей накара да минат и седемте му сина пред Самуил. Но Самуил каза на Есей: „Господ не е избрал тези… Всичките ти синове ли присъстват тук?“ Есей отговори: „Остава само най-младият. Той пасе овцете.“ А Самуил му каза: „Прати да го доведат, защото няма да седнем около трапезата, докато той не дойде тук.“
И Есей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив наглед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото това е той. Тогава Самуил взе рога с мирото и го помаза пред братята му и Господният Дух дойде със сила върху Давид от същия ден и нататък. Тогава Самуил стана и си отиде в Рама.
I Царе 15:34-16:13
Днешният старозаветен текст ни говори за един избор. Темата е важна не само защото през тази година бяхме призовани три пъти да се явяваме на парламентарни избори. Тук обаче дума за един друг, изключително важен избор: как Бог избира и как ние трябва да избираме, за да живеем добър живот. Не как да изберем депутати, нито президент, нито кметове или общински съветници; не как да изберем продукти от магазина, телефон, колa или жилище; дори не как да си изберем професия или спътник в живота. Имаме да избираме много по-важни неща.
Да разгледаме текста. Господ оттегля благоволението си от Саул. Но нито Господ, нито пророк Самуил проявяват грубост или злорадство. От текста лъха мъката на пророка и скръбта на Бога. Този, който е бил избран от Него, сега губи доверието Му, провалил се е. Този, който е бил избран да води народа, сега остава без Божието слово. И не е възможно да не се отклони от правия път, щом няма Божие напътствие. Тъжно е, когато Бог оттегля благоволението Си.
Когато Самуил пристига във Витлеем, градските старейшини го питат: „С мир ли идваш?“. Личи си, че са разтревожени. Може би заради политическата ситуация. Те бяха чули за разногласията между Саул и Самуил. Ако те приемат Самуил, няма ли Саул от своя страна да ги притисне? Успокояват се, когато чуват, че е дошъл да принесе жертва на Господа.
Господ казва на пророка, че си е избрал цар измежду синовете на Есей. Глаголът раах от еврейски се превежда буквално „промислих“ и е ключов за тази глава. Този, когото Господ търси, за когото е промислил, е Неговият избраник. Темата на I Царе 16 глава е изборът, който прави Господ. Нека да проследим това поучение.
Най-напред ще се върнем накратко към скръбта на Самуил. Той не скърби за себе си. Не скърби за провала на собствените си усилия, макар да изглежда, че всичко, на което е посветил живота си, се сгромолясва. Самуил не скърби и защото му липсва удовлетворение в служението. Той скърби заради Саул, заради неговото непокорство и отхвърляне на Божията воля. Самуил не се радва на победата над този, който му е бил приятел, но му е станал противник, не злорадства. Отново виждаме човек, който не се радва да изобличава, а който тъжи за това, че изобличеният от него цар ще понесе позор и наказание.
Но той плаче и за Божия народ. Израил губи своя водач и има опасност да се самоунищожи, да бъде опустошен от враговете, да пламне гражданска война. Господ вижда вътрешните терзания на Самуил и му дава заповеди, които ще му донесат успокоение: „Напълни рога си с миро и иди. Аз те изпращам при витлеемеца Есей, защото си промислих цар измежду неговите синове.“ Бог няма да позволи Неговият народ да бъде изтрит от историята.
Може би си струва да се замислим за какви неща скърбим ние. Скърбим ли или клюкарстваме по адрес на греховете на околните? Скърбим ли за лошото духовно състояние на църквата? Или се вълнуваме единствено от личния си комфорт и сигурност? Но Господ винаги може да постави ново начало. Той ще промисли за Своя народ, когато всичко върви към провал. Истинският Цар никога не губи контрол върху царството Си. Той никога не губи самообладание заради поредната кризисна ситуация, възникнала в Неговите владения. Затова изборът, който прави Господ, вдъхва надежда.
Вече в дома на Есей, Самуил се подвежда по външния вид и обноските на Елиав. Нека за момент да се замислим за цялата история на Израил, която познаваме от Стария завет. Колко важен избор трябва да се направи в I Царе 16 глава! Господ съветва Самуил да не гледа външните видими неща. Това, което човекът вижда, няма значение, защото той „гледа на лице“, докато Господ „гледа на сърцето“ (7 ст.).
Когато народът избира цар, следва катастрофа.
Царството е в безопасност само когато е в ръцете на Бога. Бог не е против добрия външен вид. Просто външният вид не прави някого подходящ или неподходящ. Важно е сърцето.
Този текст разкрива нашата нужда от проницателност. Ние, методистите, нямаме възможност да избираме своите пастири и мисля, че това е добре. Можем да избираме само депутати. Ако можехме да избираме пастирите си, вероятно бихме търсили хора, които са инициативни, които могат да разтърсват и разчувстват със словото си, които са добри комуникатори, екстроверти, амбициозни, които имат добър подход към хората и могат да представят добре църквата в обществото, а освен това умеят да се изразяват добре от амвона. Но дали бихме се питали как се моли пастирът, наслаждава ли се да прекарва време със семейството си, може ли да плаче?
След това се преминава през всички възможни избори, преди да се стигне до Божия. Много е показателно. Замислете се! Не се ли опитваме и ние по всеки възможен и дори невъзможен начин да се справим сами и чак тогава се доверяваме на Бога?
Сякаш и Есей, и Самуил, и всички присъстващи си казват: „На кого би му дошло на ум?“. Есей си мисли, че няма нужда да покани на угощението най-малкия си син. Той може да остане с овцете. Но Божият избор не държи сметка за човешките стандарти: „Самуил взе рога с мирото и го помаза пред братята му и Господният Дух дойде със сила върху Давид от същия ден и нататък“ (13 ст.).
Господ избира Давид да царува и едновременно с това го подготвя за това служение. Неимоверно трудно служение, пред което невероятните схватки с лъвове и мечки изглеждат направо детска игра! Веднага след като Духът докосва Давид, той е захвърлен на място с безкрайни проблеми: при завистта, гнева и заговорите на Саул. Оттук нататък Давид ще бъде преследван и предаван, ще бъде залавян и ще се измъква, ще се крие в пещери, ще живее в изгнание и ще бъде доведен до предела на силите си. Сякаш можем да кажем: Идва Духът и проблемите започват.
Същото се случва и с Давидовия Син, Господ Исус. Духът слиза на Него при река Йордан като гълъб. И веднага Го отвежда в пустинята, при дивите зверове, да бъде изкушаван от дявола.
Подобни неща се случват и със слугите на Господа. Ап. Павел и Варнава казват на Христовите ученици в Антиохия: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство“ (Деян. 14:22). Веднага след като сме доведени до покорство на Исус, започват проблемите. Сякаш напрежението и ударите, които понасяме, нямат край. Но ако помним Давид и неговия Потомък (Исус), ще разбираме, че тези проблеми не са наказание за грехове, а са белег, че сме Божии деца; че не сме под негодуванието, а под дисциплината на Бога. Бог се отнася с нас като със синове и дъщери, за да може по-късно да разказваме истории как Той е избавял душата ни от всяко бедствие.
Бог вечно избира Своя възлюбен Син и наш Господ Исус Христос за Цар на царете. Но в личността на Исус Христос човешката личност е също избрана, издигната до невероятната висота на Божия промисъл. Отъждествяващите се с Него християни са избрани за царе и свещеници в Божието царство. Бог избира и теб за специална работа. Избира те за спасение и за благовестие. Ще Му се довериш ли?
