Случката, която се описва в книгата Деяния на апостолите 8:26-40, е много интересна. Тя следва веднага след като Филип проповядва на самаряните и след като Петър и Йоан идват и чрез полагането на ръце дават Светия Дух и на жителите на Самария. Така Евангелието се разпространява и извън Йерусалим. Езичниците чуват Благата вест и се приобщават към Божия народ.
Веднага след това Духът отвежда Филип от Самария до Газа – от северната част на страната над Йерусалим, до най-южната част под Йерусалим на пътя за пустинята и Египет.
По прашния римски път се задава колесница, в която се вози „скопец (евнух), велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото ѝ съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони“ (27 ст.).
Етиопците се смятат за предани слуги и често изпълняват отговорни задължения в царските дворци (Йер. 38:7). Когато имат досег с харема или с жени по принцип, те по разбираеми причини трябва да са евнуси. Нашият етиопец е велможа с ранг на министър на финансите на двореца на царица Кандакия и току-що е бил на посещение в храма в Йерусалим. По време на богослуженията там той вероятно се е покланял на Бога, в Когото, въпреки че не е евреин, вярва дълбоко.
По пътя обратно за Етиопия, вместо да разглежда красивата природа, да отпива разхлаждащи питиета под лъчите на пустинното слънце, той чете… от Книгата на пророк Исая. Тоест извън храма този велможа търси по-дълбоко общение с Бога чрез Писанието. Той не се задоволява само с проповедта и песните в богослужението, но жадува за повече от Божието присъствие, иска да чува Божия глас. Затова и чете от Неговото слово. Той не седи в удобно кресло, на сянка вкъщи, а пътува. Поел е по един нелек път, през безводни земи. Сигурно знаете, че римските пътища са били изграждани от големи обли камъни. А колесницата, колкото и удобни ресори да е имала, сигурно ужасно се е клатила и друсала по тези камъни. Но това не е попречило на евнуха да търси близост с Божието слово и да го чете, и то на глас (както ще видим по-късно).
Когато чува евнуха да чете от Книгата на Исая, Филип разпознава пасаж от 53 глава, 7 и 8 стих. Както знаем, от 52:13 до 53:12 пророкът описва страдащия Месия, а неговите думи почти буквално се изпълняват от Господ Исус Христос на Голготския кръст. Това е един от многото месиански пасажи в Писанието.
Проблемът е, че този текст не се намира в нито един прочит от еврейската религиозна година. Различни са обясненията защо е така. Важното е, че текстът не е бил четен и не се чете днес в еврейските синагоги. Етиопският велможа чете и такива пасажи от Библията, върху които никой не проповядва и които никой не разглежда. Тъй като е етиопец, вероятно еврейският не му е бил майчин език, но въпреки това той е искал да чете Писанието, да познава напълно Бога и Неговата воля. Извън храма този човек чете Божието слово и иска да познава дотолкова своя Господ, че се обръща и към пасажи от думите Му, които по-трудно би могъл да разбере, т.е. той полага усилия в желанието си да израства във вярата. В 30 стих виждаме, че като доближава колесницата, Филип чува какво чете велможата: „Филип… го чу да чете пророк Исая и каза: Разбираш ли това, което четеш?“
Според обичаите в древния свят хората са четели на глас, а не на ум. Но да четеш указ на царицата си, книги, провъзгласяващи мощта на Рим, или книги за общоприети тогава божества сигурно е било престижно. А да четеш книгата на Бога на евреите – народ, който е мразен от околните най-вече защото е различен и странен за тях – да четеш книгата за техния Бог и то на глас, едва ли е било много престижно. Чужденците, които са подминавали колесницата на евнуха, сигурно са се подсмихвали многозначително след това. „Още един заблуден“, са си казвали вероятно.
Етиопецът не се е вълнувал какво ще си помислят хората. Макар и да не е в храма, където е защитен от погледите на чуждоверците, той чете на глас, както би чел заповедите на своята царица. Не се срамува, че държи в ръката си Библията. Важното е той да опознае своя Бог повече, важното е какво Бог мисли за него. Книгата на пророк Исая е особено важна за евнуха, защото в нея Бог обещава спасение и на такива като него.
В Исая 56:3-5 четем: „Чужденецът, който се е прилепил към Господа, да не говори, като казва: Господ съвсем ще ме отдели от народа Си! И скопецът да не казва: Ето, аз съм сухо дърво! Защото така казва Господ за скопците, които пазят съботите Ми и избират това, в което благоволя, и здраво държат завета Ми: На тях ще дам в дома Си и вътре в стените Си място и име по-добро от синове и дъщери. На тях ще дам вечно име, което няма да се изличи.“
Копнее евнухът да чуе тези думи и за себе си, затова чете повече и повече, за да познае този милостив Бог и да може един ден да влезе в Дома Му.
И докато чете, той вижда до колесницата му да приближава, тичайки, един евреин. Вероятно обикновено облечен, не велможа като него. Но това, което евреинът го пита, е много по-важно от облеклото му: „Ти, като четеш, разбираш ли?“ Тогава велможата забравя златотъканите си дрехи, ранга си, богатството си и поканва в колесницата обикновения евреин, на чийто език обаче е написано Божието слово. Поканва този прашен и потен човек не само да се вози до него, но и най-вече да му разясни Писанието. Да му помогне да познае по-дълбоко любящия Бог на Вселената.
Какво правим извън храма? Тук е ясно. Тук се молим. Тук пеем. Тук слушаме Словото. Тук не се срамуваме да четем от Библията. Но какво става, когато излезем вън?
Авторът на книгата Деяния на апостолите неслучайно е описал тази случка с етиопския евнух. Тя е насърчение за нас – да се стараем да търсим близостта на Бога и Неговото слово и извън храма. Да искаме да живеем в Дома Господен винаги. Дано Бог да ни благослови да не се спираме пред нищо, за да постигнем тази свята цел.
