21 ное. 2026 г.

Плодът на светлината: всичко добро, право и истинно

Денят на народните будители е празник, който събужда паметта за хора, посветили живот и дело за нашата просвета и култура, за развиване на народностно самосъзнание и любов към Отечеството. На 1 ноември 1922 г., по инициатива на Стоян Омарчевски и с решение на Министерство на народното просвещение, България започва да чества този ден, за да почете приноса на духовните просветители, които са градили идентичността, опазвали са вярата и са съхранявали езика, културата и традициите на българите.

Сред фигурите, оставили своя завет за идни поколения, се откроява името на Неофит Рилски. Роден като Николай Поппетров Бенин в Банско, този духовен баща на българската просвета оставя незаличима следа в българското образование и култура. Още като млад монах, Неофит избира пътя на просветителството, воден от убеждението, че знанията са най-силното оръжие срещу духовната и социалната тъмнина.

Неуморен преводач, лингвист и автор на първата българска граматика, Неофит Рилски проправя пътеките на българската национална и духовна идентичност, издигайки знамето на просвещението в духа на християнската любов. Многозначително е, че именно на 1 ноември 2024 г. издателство „Българска история“ съумя да поднесе на читателите неговата Първа българска граматика, в обновено издание. Преводът е осъвременен, а публикацията включва също така научен коментар, дело на доц. д-р Ива Трифонова. Научни консултанти са реномирани изследователи в тази област като гл. ас. д-р Камелия Христова-Йорданова и доц. д-р Татяна Илиева.

Граматиката е публикувана през далечната 1835 г. в Крагуевац и е първият опит за систематизиране на единен книжовен български език. Творбата „представлява оригинална и увлекателна дискусия относно трудностите при създаването на един литературен език от много диалекти – пише Джеймс Ф. Кларк. – Тя успява да съчетае едновременно употребата и изучаването на българския език.“[1]

Животът на Неофит Рилски ще остане в историята като ярък символ на отдаденост и вярност към народа и християнската вяра. Неговото дело е живо наследство, отекващо през вековете и подбуждащо поколения българи към смирено и всеотдайно служение – дискретен, но и убедителен пример за следващи будители и просветители.[2]

Едно от основните измерения в дейността на Неофит Рилски е сериозният труд по превода на Новия завет. През първата половина на XIX век Британското и чуждестранно библейско дружество търси преводач за Писанието и по препоръка на митрополит Иларион се спира именно на Неофит. Той приема предложението, сключва договор с дружеството и завършва превода в срок. Новият завет на Неофит е отпечатан в Смирна през 1840 г. с църковнославянски букви и претърпява пет издания, което подчертава значимостта на този труд десетилетия преди издаването на Цариградската Библия.

Днес, когато България разполага вече с няколко превода на Божието слово, будителското дело на личности като Неофит служи като основополагащ опит в преводаческата традиция. То е също така и нагледен пример как любовта към Библията и езика мотивира сърцето на Божиите люде да отдават усилия, време и талант в полза на околните. Да, сега българският народ е далеч по-образован от времената на онези възрожденци. Но по отношение на библейска грамотност, нравственост и духовност сякаш има още много потребност от посветени работници.

Писанието описва ролята на Христовите последователи като „солта на земята“ и „виделината на света“ (Мат. 5:13-14) – тоест като будна съвест на обществото. В своето Послание към ефесяните апостол Павел пише: „Плодът на светлината се състои във всичко, което е добро, право и истинно. Опитвайте какво е благоугодно на Господа и не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте“ (Еф. 5:9-11). Осоляването и осветяването на делника са метафоричният израз на тези наставления. Това е будителската длъжност на всеки евангелски вярващ. Нашето присъствие сред съученици, колеги, комшии има функцията да представя „какво е благоугодно на Господа“ (тоест да изявява и онагледява правдата) и многозначително да избягва и изобличава „безплодните дела на тъмнината“.

Християнският живот включва не само лична вяра и пътуване към Бога, а и отговорност към ближния и към моралните стандарти, които изграждат едно здраво общество. Да бъдеш будител означава да съзираш и назоваваш неправдата и да съдействаш за преодоляването ѝ. Пророк Михей предава Божиите думи: „О, човече, Господ ти е казал какво е добро и какво очаква Той от тебе: да се придържаш към справедливостта, да обичаш милосърдни дела и смирено да живееш пред своя Бог“ (Мих. 6:8, НП ББД). Тези думи са призив към хората на Евангелието да влагат сърце, сили и средства за Божиите стандарти за правда, да се застъпват за нуждите, правата и достойнството на угнетените и уязвимите, както и всячески да се противопоставят на злото в този свят.

В Деня на народните будители не само си припомняме историята и завета на личности като Неофит Рилски, но и се подлагаме на морален и духовен изпит как изпълняваме своето призвание като християни да бъдем жива съвест на обществото. Чудесен повод да си кажем на глас пред самите себе си, че Бог очаква да изобличаваме неправдата и да отстояваме Неговата истина и Неговата благодат. Нещо подобно ни подсказва самият Господ Исус в Матей 25:40: „Истина ви казвам: понеже сте сторили това на един от тия най-малки Мои братя, на Мен сте го сторили.“

Будителството не е само утопичен спомен от възрожденското ни минало като народ, а и ежедневна мисия за всеки вярващ да бъде светлина в съвременна България.

 

 


[1] Джеймс Ф. Кларк, Библията и българското Възраждане (МаК, 2007, 167 с.) 
[2] За делото на Неофит Рилски вж. също така Зорница, 01/2021.

Similar Posts