Ние често се молим и предлагаме на вниманието на Бога нашите нужди, нашите притеснения, нашите очаквания, нашите желания. И в това няма нищо лошо. Но замисляли ли сте се: Какво желае Бог? Какви са Неговите копнежи? Ако Той беше на молитвена служба за какво щеше да се моли? За какво се молеше Спасителят Христос? Мисля си, че познатият Първи псалом ще ни даде отчасти отговор на тези въпроси.
Псалмопевецът започва с думите (ст. 1-2а): „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа.”
Ако проследим Псалтира, ще видим, че много от псалмите са написани от перспективата на вярващ човек, който разбира, че е обикнат от Бога, приет от Него и сега иска да знае как да живее за своя Спасител. Какъв да бъде неговият живот, с какво да се отличава той?
И псаломопевецът тук започва с тези въжделения още от самото начало: Блажен онзи човек. Още с първите думи той сякаш пита: Искаш ли да си блажен? И под “блажен”, тук се има предвид пълно щастие. Щастие във всеки аспект. В духовен, душевен, умствен, физически… във всеки един смисъл. Да си напълно щастлив!
Но какво означава щастие? Може ли да бъдем напълно щастливи? Щастливи ли сме, когато имаме нужди и трудности? Това пълно щастие ли е?
Изглежда, че блаженият, щастливият човек прави едно нещо и не прави нещо друго. Псалмистът казва, че той не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои и в събранието на присмивателите не седи. Виждате тази прогресия, предполагам: той не ходи, не се застоява и не се заседява в пътищата на този свят. А какво прави в замяна? Ето го и контраста: А се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Така че, вместо да се наслаждава в думите, пътищата и компаниите на нечестивите, той изпитва наслада в размишлението върху закона Господен – върху Божието слово. Така, с други думи стих втори ни казва, че когато съзнанието ни е пленено от думите на Бога, то не е вече в плен на този грешен свят и това, според псалмопевеца е равнозначно на блаженство, равно е на пълно щастие.
Тук виждаме как Библията дава нови определения на иначе известни ни понятия. Ние си имаме светско определение за блаженство и щастие. И то е обикновено: живот без каквито и да било по-големи проблеми или неприятности.
А Писанието прави друго. То ни описва един вярващ човек, който е под натиска на околния свят. Нечестивите искат неговото време, искат неговите мисли, искат неговото сърце. Той е под огромен натиск да се съгласява всеки ден с тях. Непрекъснато се бори на кого да предаде мислите, сърцето и душата си. Хората странят от него, защото предпочита да обича Господа и Неговия закон. Няма много приятели, защото всички се страхуват от човека с Книгата!
Когато гледаме това, сме принудени да отстъпим и да се запитаме: Това ли му било то щастието? Добър ли е Господ, като ме поставя в една такава ситуация? И то всеки ден! Всеки Божи ден аз трябва да се боря, за да остана на страната на Бога. Ако това е щастие… искам ли го? Трябва ли ми? Не е ли изтощително?
Но Писанието винаги е много откровено с нас. Да, ние попадаме в трудности. Има много болка и страдание и в нашия живот. Страшни трагедии се случват и на вярващите хора. Но източникът на нашето щастие, на нашето блаженство не са обстоятелствата около нас. Не е този живот, който можем да видим и пипнем. Източникът на нашето блаженство е във вечните взаимоотношения със Спасителя и Господаря на душите ни. Това се опитва да ни каже псалмопевецът. Това е и което Бог желае – да вдигнем погледа си от този свят, да се взрем в Него и в свято блаженство да копнеем за повече от Него.
Не ни трябва много време обаче, за да си признаем, че не е никак лесно да изпитаме подобно блаженство. Тогава можем да помолим Бог да ни помогне, като ни даде от Своя мир, според обещанията Си в Словото. Да ни помогне да не зависим (в мислите и поведението си) от обстоятелствата на този грешен свят. Но да сме в пълна зависимост от Господ Исус Христос и от взаимоотношенията си с Него. Защото Той ни е абсолютно достатъчен и връзката с Него, напълно задоволяваща. Помните ли молитвата на Спасителя в Гетсимания? Той искаше да остане близо до Отца, като изпълни Неговата воля, а не като се поддаде на напрежението от предстоящата позорна смърт. В тази молитва, Той целеше близост и истинска връзка с Бога.
Поради това и псалмистът продължава да описва състоянието на блажения човек в стих 3: „Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши ще благоуспява.“
Този човек черпи сили за живота си, вода за душата си, храна за ежедневието си от потоците води на Божието слово. Той се е вкоренил на бреговете им и гребе с пълни шепи, за да може да живее. Животът му е богат. Той е като дърво, което дава много плод и листата му са вечно зелени и не увяхват.
Познаваме такива хора – хора духовно плодоносни. Хора, които когато застанеш до тях, ще чуеш нещо от Библията, нещо, което ще те насърчи, или нещо, което ще ти помогне да преодолееш трудности, проблеми, грехове. Такива са духовно блажените хора. Хора, които да са насърчение за другите. От които да струи “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеубоздание“ (Гал. 5:22-23).
Но блаженството не носи само плодовитост, а и е пример за издръжливост. Листата не повяхват така лесно, казва псалмистът. Един от най-големите проблеми на страните от Близкия изток днес не са свързани толкова със златни залежи, нито с нефтени залежи. Най-големият проблем на тази част от света още от древността е водата. Тя е и сред основните причини за войните там.
От друга страна е и сухият пустинен климат. Ветровете, които изсушават тревата и дърветата са често срещани в тези страни. Но посаденото до потока дърво не се влияе от това откъде духа вятърът, за да променя цвета си, за да губи от силата си. То е с постоянно зелени листа.
Блаженият духовно човек е постоянен и издържа на напора на греховните метереологични условия. А това е така, защото той изпитва удоволствие в Божието слово. Като резултат, животът му е стабилен. Той е благословен, поради трайните и постоянни връзки с Бога, поради доверието му в непроменящото се Слово. В следствие на това блаженият вярващ човек благоуспява във всичко.
Ще кажете: Това е невъзможно! Нали виждаме, че невярващи хора живеят много по-уреден живот. Успели са повече. Имат повече. Реализирали са се много по-добре. Обществото ги приема и зачита. Как така вярващият ще успява винаги?
Тук псалмистът бърза да пренареди отново мислите ни и да ни даде вярната перспектива. А именно перспективата на небето и на вечността. В стихове 5 и 6 той пише: „Нечестивите няма да устоят в съда, нито грешните – в събора на праведните; защото Господ наблюдава пътя на праведните; а пътят на нечестивите ще бъде погибел.”
Да, ако се огледаме около нас (и псалмистът също се оглежда) ще видим много зло, нечестие, неверие, неправда, нещастие, греховност и какво ли още не. И това на фона на хората, които постигат своето щастие с неправедни мотиви и действия.
Но ако погледнем това “щастие” през призмата на вечността, тогава нещата ще си дойдат на мястото. Тогава ще разберем, че нечестивите и тяхното щастие ще бъдат отвяни като плява в Съдния ден. Нищо няма да остане от тях. Докато уповаващият се на Божието слово ще бъде лично наглеждан и благословен от Бога за през цялата вечност!
Но имаме проблем! Като погледнем описанието на блажения човек, ние веднага разбираме, че не сме като него. Колко често четем Библията, а съзнанието ни е някъде другаде? Колко пъти предпочитаме вестника, телевизията, закуската, пред прочита от Словото? Дали всеки път можем с ръка на сърцето да признаем, че се наслаждаваме в закона на Господа? Нима ап. Павел не се притеснява за това също (Римл. 7:18-19): „Желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша.“ Примерите могат да продължат.
Това не бива да ни обезсърчава. Напротив! То ни кара да се замислим и да потърсим отговора извън нас самите. Защото е пределно ясно, че не можем да постигнем този божествен стандарт. Не можем да се доближим до тази праведност на блажения човек от псалома. Не можем да издържаме на напора на ветровете около нас. Не винаги листата ни са зелени.
Има Един обаче, който покрива този стандарт. Има Един, който напълно отразява образа на блажения човек. Той и само Той покрива стандартите за праведност – и това е Господ Исус Христос.
Така псалмистът ни казва да не мерим блаженството и праведността по себе си. Напротив, да разбираме, че ние не можем да постигнем Божията правда. И че само в Христос, и само чрез Неговата правда, можем да имаме взаимоотношения с Бога и със Словото Му. Защото Бог „за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (II Кор. 5: 21).
Псалмопевецът изправя читателите си пред един прекрасен образ на блажен живот. Толкова чист, толкова хубав, но същевременно и толкова непостижим. Аз си представям древния евреин, който чете този псалом. Няма как да не осъзнава безсилието си пред Лицето на Святия Бог. Няма как да не се взира в очакване на идването на Месията, на Спасителя, който да го преведе през греховността му и да го облече със Своята правда. Да му даде Своето благо (блажено) иго.
От стиховете на този псалом пред нас е представен Исус. Той е нашето блаженство, защото Той и само Той може да изпълни закона в Себе Си. Той и само Той може да ни даде истинската наслада от Божието слово. Той ни дава Духа Си, който ни прави с вечно зелени листа, който ни дава от плода Си.
Какво желае Бог? Какви са Неговите копнежи? За какво се моли Той. Молбата Му е толкова съкровена и толкова истинска. Чуйте я, тя е записана. Толкова ярко отразява първи псалом: „Това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил (ето го истинското блаженство)…..изявих името Ти на човеците, които Ми даде…и те опазиха Твоето слово (ето я и насладата)…не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия (ето го и праведния живот). Те не са от света, както и Аз не съм от света. Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина (ето го и начина за благоуспяване)” (Йоан 17:3,6,15-17).
За какво би се молил Бог? Какво желае Той за нас? Да познаем Него, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото е изпратил – за да имаме истинското блаженство; вечен живот. Да опазим Неговото слово – за да има наслада в живота ни. Да живеем праведен живот – встрани от лукавия. Да не сме от света, както и Той не съм от света. Да се освещаваме чрез истината, като знаем, че Неговото слово е истина. Бог да ни помага да копнеем за тези неща.
