08 фев. 2023 г.

„Нуждаех се от изобличителна проповед, която да ме доведе до ново раждане“

Кардиф е морско пристанище и столица на Уелс – красят го множество исторически сгради, а на хълм над него се извисява старинен замък. Към началото на XIX век това е незначително градче с население под 2000 жители, но към края на столетието в него живеят вече стотици хиляди. Към бума на раждаемостта в Кардиф по онова време допринася и появата на бял свят на Мартин Лойд-Джоунс на 20 декември 1899 г.

Детството на Мартин е белязано поне от една забележителна случка. През една януарска нощ на 1910 г. техният дом е обхванат от пламъци и той и двамата му братя едва не загиват в леглата си. Семейството загубва почти всичките си притежания и крехкото му финансово положение не се възстановява никога. Под знака на трудните си юношески години, един ден младежът Мартин напуска дома си, твърдо решен да успее в живота.

Постъпва в медицинско училище към лондонската болница „Св. Вартоломей“ и се учи много прилежно. Взема всичките си изпити толкова бързо, че се налага да чака, докато навърши изискващата се възраст за получаване на диплома. Назначен е главен клиничен асистент на сър Томас Хордър, лекар на кралското семейство. Последният описва Мартин като „човека с най-остър и бистър ум, когото съм познавал някога“. По всичко изглежда, че брилянтна и финансова осигурена кариера очаква младия мъж. Той е приет за член на Кралския колеж на лекарите. Но става нещо, което променя напълно хода на живота му.

Още на 15-годишна възраст Мартин Лойд-Джоунс се е присъединил към една калвинистична методистка църква, принадлежаща към реформираното крило на британското евангелско движение. Към 1924 година той започва сериозно да се замисля относно духовното си състояние. „Доста години смятах, че съм християнин, докато всъщност не бях. Едва по-късно прозрях, че никога не съм бил християнин и чак тогава станах такъв.“ След като прекарва дълги часове с Библията и разсъждава върху смисъла на посланията ѝ, той най-сетне осъзнава следното: „Имах нужда от проповед, която да ме изобличава за грях и… да ме доведе до покаяние, като ми говори за ново раждане. Но никога не бях слушал такава. Проповедниците в църквата винаги изхождаха от предположението, че ние всички сме християни…“

Тогава Мартин моли Христос да стане Господар на живота му. Скоро след като взема това решение, той е обзет от силен копнеж да се върне в Уелс, за да споделя преоткритата си вяра със своите сънародници. Поема малка църква в уелското градче Ебъравон. Местните лекари го приемат хладно, защото се опасяват, че д-р Джоунс ще започне да им отнема пациентите. Ала Мартин е заинтересуван единствено от това да печели души за Господа. Неговите послания са ясни и аналитични. Работещи мъже и жени стигат до познание на Христос. Печално известни алкохолици се обръщат към Бога. Други църкви започват да го канят да говори на техните събрания.

Няколко години след заселването му в Ебъравон, Мартин е помолен от местен лекар да му помогне в един сложен медицински случай. Мартин веднага поставя диагноза и се оказва напълно прав. Скоро след това заявките за неговата медицинска намеса или компетентно мнение нарастват лавинообразно и започват да застрашават пастирското му служение.

Мартин Лойд-Джоунс става все по-известен в обществото. Влиятелният пастир Дж. Кемпбъл Морган го поканва за свой помощник в лондонската евангелска църква Уестминстър Чапъл. Поканата е приета през 1939 година. Няколко години по-късно п-р Дж. Морган излиза в пенсия и неговият помощник става пастир на Уестминстър Чапъл за близо три десетилетия.

Мартин Лойд-Джоунс се отличава със стила си на разяснително проповядване[1]. Неделните му проповеди и библейските му уроци в петък вечер привличат до няколко хиляди посетители. Обикновено са му нужни месеци, дори година, за да разгледа стих по стих една глава от библейска книга. Типичните му проповеди имат продължителност от 50 минути до един час и предизвикват интереса на мнозина лондонски студенти.

След оттеглянето си от пастирско служение през 1968 г. Мартин Лойд-Джоунс се посвещава най-вече на редактиране и публикуване на проповедите си, съветва други свещенослужители, води активна кореспонденция и участва в множество конференции. Проповедите му са публикувани на различни езици и му носят известност и авторитет по целия свят. Може би най-известната му книга са коментари върху Посланието към римляните в 14 тома. На български език са издадени Авторитетът (Нов човек, 1995) и Духовното униние (Нов човек, 1999).

Бог призовава Мартин Лойд-Джоунс при Себе Си на 1 март 1981 г.

 


[1] T.нар. expository preaching: последователно проповядване по библейска книга, с разяснение на отделните стихове и с коментар върху приложението им.

 

Съвместна публикация със списание ХАРТА.

Similar Posts