„Когато Мария чу поздрава на ангел Гавриил: „Здравей, благодатна! Господ е с теб, благословена си ти между жените”, тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав” (Лука 1:28-29).
След като ангелът й обясни , че тя е избрана да бъде майка на Спасителя на света, тя не разбираше как ще стане това. Затова ангелът ѝ обясни за свръх естественото зачатие. Объркана, тя напълно не разбра какво значи това, но послушна на Бога каза: „Нека ми бъде според както си казал”(Лука 1:38). Така тя пое риска, който щеш да последва от всичко това – като самотна майка може да бъде презряна, отхвърлена от обществото, а според Мойсеевия закон можеше да бъде убита с камъни като прелюбодейка.
В нощта на Рождество се случиха много чудни неща. Небето ехтеше от ангелски хор. Ангел от Господа отиде при овчарите и небесна светлина ги огря. Още по чудни бяха думите му „Днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ” (Лука 2:11). Овчарите побързаха да отидат в обора и разказаха онова, което им беше известено. Йосиф и Мария не разбираха точно какво значи всичко това, затова се учудиха, но „Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си” (Лука 2:19).
Когато според закона занесоха детето в храма, за да го представят пред Господа, Симеон го благослови и благодари на Бога, че е видял спасението не само на Израил, но на всички народи. Че е видял светлината, която да просвещава езичниците. Родителите също пак не разбраха какво казва той. Нали езичниците са презрeни, отхвърлени! А пророчеството, че на Мария меч ще прободе душата, съвсем ги обърка.
Събитие след събитие, учудваха Мария. Пророчица Анна също говореше неща, които не разбираха. На 12 г. възраст Исус стоеше сред законоучителите в храма и с разумът и отговорите си учуди книжниците. На упрекът на Мария, че той не се е обадил и те с баща му притеснени го търсят, Исус отговори: „Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Моя Отец?” (Лука 2:49). Тогава, те пак не разбраха думите Му, но „майка му пазеше всички тези думи в сърцето си” (Лука 2:51).
Мария слушаше и не можеше да осмисли всичко, но пазеше в сърцето си това, което беше чула и размишляваше за него.
Сега, на Рождество Христово, ние отново ще чуем тези чудни думи. Ще си припомним важността на раждането на Исус. Ще чуем за значението на Неговото дело. Нека като Мария да ги пазим в сърцето си, но и да размишляваме върху тях. Не само на тези светли празници, но през цялата година, през целия си живот. Нека не бъдем „празнични” християнки, които си спомнят за Божието слово и за Исуса само на Рождество.
Най-доброто празнуване на Рождество Христово е да позволим на Исус отново да се роди в сърцата ни с нова сила. Да Му позволим напълно и във всичко да ръководи целия наш живот, така, че с ново посвещение и препосвещение да Му служим.
Честито Рождество Христово!
