Непокорството е като греха на магьосничеството,
а упорството – като нечестието и идолопоклонството.
I Царе 15:23
Непокорността е непослушание, неподчинение. Човекът обикновено не обича да се подчинява. Желае да живее свободно, без ограничения, без да се съобразява с чужда воля. Сатана пръв се разбунтува. Той иска не да бъде подчинен, а да бъде равен на Бога. По тази причина е изгонен от Рая.
Сатана използва лъжа пред Ева, като ѝ казва, че ако хората ядат от забранения плод, ще станат като Бога. Внушава ѝ, че няма да имат никакви ограничения – нито в знание, нито в поведение. Макар че са имали толкова голяма свобода, а само едно единствено ограничение (да не ядат от забранения плод), Адам и Ева проявяват непокорство и отхапват от забранения плод. От тогава до днес хората стават все по-непокорни – до такава степен, че непокорството се превръща в една от характеристиките на последното време (II Тим. 3:1-2).
Когато евреите мирно пътуват от Египет към Обещаната земя, амаличаните ги нападат многократно. Затова Бог казва: „Ще излича съвсем спомена за Амалик под небето“ (Изх. 17:14). Бог забавя, но не забравя; и на Своето време изпълнява това, което е казал. Божието време за въздаяние настъпва при царуването на цар Саул: „Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има. Не го жали, а избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и магаре“ (I Цар. 15:3). Саул поразява амаличаните, но пощадява царя им Агаг и по-добрите от овцете, от говедата и от угоените животни. Оставя всичко, което е добро, а унищожава това, което е изхабено и няма стойност.
Когато по-късно пророк Самуил отива при Саул, той се хвали, че е изпълнил Господнята заповед. На въпроса на пророк Самуил: „Как да разбирам тогава това блеене на овце, което чувам, и този рев на говеда?“ (I Цар. 15:14) цар Саул отговаря: „Народът пощади по-добрите от обречените неща, за да пожертват на Господа, твоя Бог“ (21 ст.). Тогава пророк Самуил казва знаменателните думи: „Всеизгарянията и жертвите угодни ли са на Господа така, както послушанието на Божия глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. Защото непокорството е като греха на магьосничеството, а упорството – като нечестието на идолопоклонството“ (22-23 ст.). Колко страшни думи! Непокорството е приравнено с магьосничество и идолопоклонство.
Тази непокорност предизвиква Бога до такава степен, че Той казва: „Разкаях се, че поставих Саул за цар.“ И после издава присъда: „Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар“ (23 ст.).
Подобен е случаят с Ахан. Бог заръчва, когато превземат Ерихон, да изтребят всичко живо в града: мъже, жени, говеда, овце, магарета. А „всичкото сребро и злато, и медните и железните съдове са посветени на Господа. Те трябва да се внесат в Господнето съкровище“ (Ис. Нав. 6:19). Бог изрично ги предупреждава: „Пазете се от всяко обречено нещо, да не би да вземете от това, което е обречено, и да донесете проклетия върху стана на Израил“ (Ис. Нав. 6:18-19).
Но Ахан не се покорява на Божията заръка и взема една вавилонска дреха, двеста сикли сребро и една златна плочка и ги скрива в своя стан. Заради тази непокорност на Ахан всички попадат под проклятие. Бог се оттегля от тях и в следващата битка израиляните са победени от гайците. Бог им казва: „Израил е съгрешил, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед. Да! Те са взели от обреченото, също са откраднали и излъгали. Затова израиляните не могат да устоят пред неприятелите си“ (Ис. Нав. 7:11-12). Със строго отношение Бог им казва: „Аз няма вече да бъда с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас“ (12 ст.). И Бог връща Своето присъствие сред стана, едва след като Ахан, целият му дом с децата и притежанието му са убити с камъни и изгорени извън стана.
Бог мрази непокорството и е много строг към непокорните.
Позната ни е случката и с Ананий и Сапфира. Те продават своя нива и донасят пред апостолите само част от парите. Когато ги питат дали това са всичките пари, за които са продали нивата, те отвръщат: „Да.“ По тази причина Бог ги покосява на място. Тяхната вина е първо в това, че лъжат. Но те проявяват и тщеславие, защото искат да демонстрират щедрост, като даряват сума за общото благо. Освен това проявяват и сребролюбие. С други думи, те са непокорни на Божието слово, според което лъжата, тщеславието и сребролюбието са грях. Заради това непокорство на Словото Бог ги убива.
Апостол Павел казва в I Тимотей 6:10, че сребролюбието (което е непокорство) е корен на всички грехове. Затова ни увещава да бъдем покорни на Божието слово и ни съветва да отхвърлим всяка нечистота, сребролюбие, дори празните приказки, „защото поради тези неща идва Божия гняв върху синовете на непокорството“ (Ефес. 5:6). Същото казва и в Колосяни 3:5-6: да се покоряваме на Божието слово и да умъртвяваме плътта с нейните страсти, заради които „идва Божият гняв върху синовете на непокорството“.
Още докато носи името Савел, той отива към Дамаск с цел да преследва християните. По пътя го среща Исус, Който не само го пита защо гони християните, но и му открива, че го е избрал да бъде Христов благовестител. Когато по-късно разказва за тези неща на цар Агрипа, ап. Павел пояснява: „Не бях непокорен на небесното видение“ (Деян. 26:19).
Това иска Бог от нас: да не бъдем непокорни на Бога, на Неговото слово, на принципите на Библията. И да внимаваме да не живеем „според вървежа на този свят, според княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството“ (Ефес. 2:2). С колко болка Бог казва за Своите люде: „Те са непокорен народ, деца, които не искат да слушат поука от Господа“ (Ис. 30:9). Исая също предава Божиите думи: „Горко на непокорните деца“ (Ис. 30:1).
Нека не бъдем като тях! Нека във всичко сме покорни на Бога и на Неговото слово!
