Понеже ни остава обещанието да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би някой от вас да не е достигнал до нея.
Евреи 4:1
Когато вършим някаква дейност, ние се изтощаваме и силите ни отпадат. Но дори и да не върши нищо, човек пак се уморява. Колкото и добре устроено да е тялото ни, то се уморява не само от различните дейности, но има и друга причина за умора. За да живее и функционира човешкото тяло, в него се извършват сложни физиологични процеси. За всички тях е нужна енергия. Тя се набавя чрез храната, кислорода и почивката. Нужен ни е сън, особено за възстановяването на фината мозъчна тъкан. Почивката е необходимост за човешкия организъм, заложена генетично от нашия Създател, за да възстановяваме силите си.
Четох някъде, че една жена се чувствала виновна, защото въпреки че била християнка, се уморявала. Нима ние сме роботи? Перпетуум мобилето е било мечта на много хора, но е химера. Бог е създал човека така, че да се уморява. Това е естествен природен закон, заложен от Бога.
Пророк Илия е много активен пророк. Той извървява пеш големи разстояния, но и той се уморява и има нужда от почивка. След като на планината Кармил избива 450 Ваалови пророци, Илия се оттегля в пустинята. Толкова е уморен, че Библията казва: „Той легна и заспа“ (III Царе 19:5). Естествено, това не е единственият път, когато Илия спи. Като всеки човек почивката е ежедневна част от живота му.
Библията ни казва, че след като сътвори вселената, на седмия ден Бог си почина. Разбира се, това не е било почивка от умора, защото Божието слово казва: „Нашият Господ Бог, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява“ (Исая 40:28). Това е било ден на доволство, на възхищение от съвършеното творение, което Бог е създал. Затова Бог освещава ден и го прави ден на радост и прослава.
Когато Исус Христос е в човешка плът на земята, като всеки човек и Той се уморява и има нужда от почивка. Евангелист Матей описва как след един уморителен ден заедно с учениците Исус се качва в една ладия, а „в езерото се надигна голяма буря, дотолкова че вълните покриваха ладията… а Той спеше“ (Мат. 8:23-24). Исус е толкова уморен, че даже вълните и бурята не Го събуждат.
Исус най-добре познава човешкото естество. Той е наясно колко натоварени са учениците Му и евангелист Марк описва как Той им осигурява почивка. „Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат“ (Марк 6:31).
Въпросът е не дали ще се уморим, а от какво се уморяваме. Дали живеем според Божията воля, дали животът ни е изпълнен с нормални дейности или го прахосваме с празни удоволствия? Дали се уморяваме от тревоги, от притеснения, от горчивини, от съмнения, от непростителност, от омраза – все неща, които са плод на неверие и непослушание?
Физическата почивка е важна. Тя ни е нужна, докато сме в плът, но има една друга истинска почивка: тази в Господ Исус Христос. Тя започва, когато отворим сърцето си за Него, когато Го приемем като Господ и Спасител, когато Му позволим Той да управлява живота ни. Тогава имаме истинска почивка. Тогава Исус ни освобождава от грижите и тревогите. Той казва: „Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). Нека да се разтоварваме, като Му предаваме своите трудности и грижи.
Иначе ще приличаме на онзи пътник, който пътувал с тежка раница на гърба си. Един каруцар го съжалил и го качил на каруцата си. По едно време каруцарят се обърнал назад и какво да види – човекът седял с раницата си на гърба. Учуден, каруцарят го попитал защо не сваля раницата си.
Божието слово ни съветва: „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (I Пет. 5:7). Едва тогава товарът ни ще бъде по-лек и ще се уморяваме по-малко.
Добре е да се научим да си правим тест за умора – тоест от какво се уморяваме. Дали се уморяваме от служение на Бога, което е сладка и благословена умора, или се уморяваме от празен и безплоден живот? Ако сме уморени от грешна причина, нека с вяра поискаме Бог да ни помогне да се поправим. Той е обещал: „Онези, които чакат Господа, ще подновят силата си. Ще се издигнат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят. Ще ходят и няма да отслабнат“ (Исая 40:31).
Божието слово казва: „Понеже ни остава обещанието да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би някой от вас да не е достигнал до нея“ (Евр. 4:1). Някои хора чуват Благата вест, но това „не ги ползва, понеже не се съедини с тях с вяра. Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка, както каза Бог“ (Евр. 4:2-3). Тук, естествено, не става дума за неделната почивка, която да освещаваме, а за това, дали приемаме Благовестието, дали се съединяваме с Господ Исус Христос.
Божието слово говори и за една друга почивка, почивката на небето. Нарича я „Неговата (на Бога) почивка“ (Евр. 3:11,18; 4:1,3,11). Бог дава за пример евреите в пустинята. На прага на Обетованата земя им остава само едно: да тръгнат напред и да влязат в тази земя, за да си починат от изморителното пътуване в пустинята. Но вместо да се доверят на Бога, Който им е обещал, че ще воюва за тях, те се поддават на страха. А просто трябва да вървят напред. Вместо това те се оставят на страховете си и започват да роптаят, отхвърляйки Бога. Затова Бог ги наказва, като ги връща да се скитат още почти четиридесет години в пустинята, докато измрат всички възрастни, които роптаеха. По този повод Бог казва: „Така се заклех в гнева си: Те няма да влязат в Моята почивка“ (Евр. 3:11).
Почивката в Обетованата земя, която Бог е подготвил за Израил, не е само физическа. Тя е цялостно благословение. В Обещаната земя ги очакват извори с прясна вода, разнообразни плодове и зеленчуци. Очакват ги уредени домове и градове, за които не са се трудили. Онази почивка е и почивка в Господа. Бог желае те да се оставят в Неговите ръце в Ханаан. Да Му се доверят напълно, а Той да се грижи за тях, да ги управлява. Словото казва, че едновременно с отказа от земната почивка в Ханаан евреите отхвърлят и Неговата (небесната) почивка. Бог прави следната аналогия: „На нас, както и на тях, се даде една блага вест. Но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха“ (Евр. 4:2).
С други думи, ако не се доверяваме на Исус тук, на земята, ако не си почиваме в Него, тогава подобно на евреите ние отхвърляме и Неговата небесна почивка. Тази почивка, за която апостол Йоан пише: „Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си, защото делата ги следват“ (Откр. 14:13).
Божието слово предупреждава да внимаваме да не би като евреите и ние да изгубим тази почивка, като отстъпим от вярата в Господ Исус Христос: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог“ (Евр. 3:12). Ние имаме участие в Христос само ако удържим твърдо и докрай първоначалната си увереност (Евр. 3:14). „Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в същия пример на неверие“ (Евр. 4:11).
А какво да разбираме под „неверие“? Само отричането на Бога ли е неверие? Само заявлението, че Бог не съществува, ли е неверие? Не. Може с ума си да признаваме, че има Бог, че има Творец, Който управлява вселената, но ако не Му се покоряваме във всичко, ако не Му позволяваме да управлява живота ни, ако не изпълняваме Неговите закони, ако не живеем според библейските принципи и заповеди, ако не Му се доверяваме винаги и във всичко, тогава на практика ние проявяваме неверие и отхвърляме Бога.
Девизът ни за тази година ще бъде: „Нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в същия пример на неверие“ (Евр. 4:11).
Нека през новата година помним, че Сатана ще се старае да разколебава нашата вяра, като всява у нас страх и съмнения. Затова трябва безусловно да вярваме на всяка дума на Божието слово и да не се съмняваме в нито едно Божие обещание, а винаги с доверие да се оставяме в Божиите ръце.
Истинският източник за преодоляване на всяка умора е Господ Исус Христос. Само у Него намиране истинска почивка. Той очаква винаги и за всичко да прибягваме при Него. Нека не Го разочароваме!
