25 фев. 2024 г.

Да бъдем самаряни!

Какво е любовта според Библията? Отговорът на този въпрос се намира в Матей 22:34-40. Преди всичко от мен се очаква да обичам Господа своя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум. На второ място се очаква да обичам ближния си както себе си. Христос казва, че на тези две заповеди се основава целият закон и пророческите писания.

Любовта най-вече е действие: да се погрижиш за човек в беда или в уязвимо състояние. Приятел в нужда се познава. Приятел е онзи, който съзира нуждата и веднага откликва. Когато забележиш, че съседът ти изнемогва, кажи му, че Господ го обича. Сетне сподели с него част от благата, с които те е обдарил Господ. Как ближният ти ще разбере дали го обичаш? Любовта си проличава по практическата грижа.

Бог толкова е възлюбил света, че е дал своя единороден Син в жертва с цел да избави човека от смъртта. Това е действена любов. Ако изпълняваш втората заповед (да обичаш ближния си както себе си), значи изпълняваш и първата (да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум). Тези две заповеди не могат да се разделят. Можем да показваме своето отношение и любовта си към Бога, като обичаме ближния си както себе си.

Това е трудно изпълнимо, нали? Но ние се молим Бога да ни благослови с тази дарба. А Той поначало ни е създал по Свой образ и подобие. Любовта е заложена в нас. Очаква се само да имаме необходимото желание и вярност към Бога.

Така възникват два въпроса. Кой е нашият ближен? И как действително да му показваме любов? За отговор ще се обърнем към Лука 10:25-37.

Зли хора са нападнали един човек и са го оставили полумъртъв, но на прашния път се появява самарянин. Той е готов да обикне немощния ближен. Подсигурява всичко, от което се нуждае пострадалият. Смилява се, превързва раните, качва го на собственото си добиче, настанява го в гостилница, полага грижи за него, утешава го, насърчава го и му плаща сметката.

Дали съм готов и аз да бъда толкова широко скроен и с такова голямо сърце като този самарянин? Това иска да вижда Христос в мен. Ако виждат добър самарянин у мен, приятелите ми, съседите ми и колегите ми може да прославят Бога и да приемат спасението. Затова нека бъдем самаряни! Нека бъдем сол и светлина! Нека се молим Бог да изчиства сърцата ни и да влага в тях Своята любов. Тя е най-голямата проповед.

В I Коринтяни 13 гл. отново четем за любовта. Ако у нас липсва любов, всички останали неща губят стойност и сила. Освен това любовта никога не отпада.

Може би сърцето ви възкликва в молитва пред Бога: „Господи, прости ми! Не съм достатъчно добър за Теб! Допускам грешки.“ Може би не сте уверени дали някога изобщо ще съумеете да постигнете Неговите стандарти. Може би изпитвате неувереност в себе си, в силите си или в способностите си.

На подобна молитва вероятно Бог би отговорил по следния начин: „Дете мое, погледни Ме със сърцето си и Ми кажи! За „достатъчно добрите хора“ ли съм пожертвал живота Си? Никой не е достатъчно добър да спаси сам себе си. Единствено Моята любов е достатъчна за всички.“

Ето как Писанието изявява същата тази истина: „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядаме греховете си, Той верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (I Йоан 1:8-9).

Достатъчно е да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум, а и ближния си както себе си. И не забравяй! В света има много скръб, но дерзайте! Христос победи света. Да, в света има много скръб, но Господ ни е заповядал да обичаме и враговете си. Не е лесно да си християнин, но си заслужава. Божията любов ни дава сила и увереност, че можем да обичаме неприятелите си. Известният реформатор Мартин Лутер казва: „Любовта – това е единствената сила, способна да превърне всеки враг в приятел.“

Един от героите в Стария завет с много врагове е цар Давид. Той е приел от Бога силата да обича враговете си и искрено да скърби за тях. Колкото и успехи да жъне, Давид така и не забравя, че успехите са Божии заслуги и затова не се възгордява и не приписа нещо на себе си. Той обича Бога и е смирен пред Него. Въпреки че има много врагове, той продължава да ги обича и затова Бог го нарича „човек по Моето сърце“.

В живота ни Бог желае да обичаме ближния си. Както Бог е много милостив и до последно не се отказва от нас, така желае и ние да продължаваме да обичаме грешниците и да се грижим за тях – без значение дали са невярващи или охладнели вярващи. Всички знаем, че многократно сме можели да загинем и духовно, и плътски заради греховете ни. Но Бог с голямата Си любов ни избавя всеки път от собствените ни грехове.

Нужно е да направим усилие да се променим, да се стремим да бъдем като самарянина. Нужно е да поискаме това и Бог ще ни подкрепи и утвърди. Той има силата и желанието да го направи, защото е всемогъщ, вездесъщ, многомилостив, любвеобилен, справедлив. Ние не сме достойни, но Той е напълно достоен. Затова можем с пълна увереност да се молим за ново начало в отношението ни към ближния ни.

Similar Posts