25 фев. 2024 г.

Исус Христос – Светлината на света

В Него беше животът и животът беше светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината, а тъмнината не я обхвана… Истинската светлина, която осветява всеки човек, идваше на света.
Йоан 1:4-5,9

Рождество Христово отмина. Красивите украси са прибрани, започнаха обикновените делници. За традиционните християни Рождество е завършекът на едно празнично настроение, но за просветените християни е началото на един нов живот с вяра.

Престарелият апостол Йоан е в залеза на своя живот. След като е преживял толкова много, той иска да сподели своите спомени от величествените събития, на които става свидетел. Той премисля кое е това необикновено събитие, което го е променило, това, което променя не само неговия живот, но и живота на хиляди други?

Всеки един човешки живот е наниз от събития. Но нещо особено се е случило с Йоан. Той вижда как „Истинската Светлина, която… осветлява всеки човек“ (Йоан 1:9), идва на света. Колко е обнадеждаващо, че в мрака на този свят можем да открием надеждата на идващия светъл ден.

Йоан пише: „Всичко стана чрез Него и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше животът и животът беше светлина на човеците!“ (Йоан 1:3-4).

Йоан не може да остане равнодушен. Той получава друг поглед към света. Не че светът става друг, но Йоан се променя. Небето се отваря и апостолът вижда, че над мрака и тъмнината на този свят е светлината на Христовото присъствие. Йоан разбира, че Исус Христос е над всичко и е наистина Победителят.

Затова деветдесетгодишният Йоан започва да пише това Евангелие, една повест за живота и богочовешката същност на Исус Христос. И още с първите стихове той бърза да ни каже най-важното: Светлината вече е сред нас! Това е задачата на неговия живот – да свидетелства за Светлината. В своето евангелието Йоан многократно говори за Христос като Светлината. Само в първите девет стиха на първа глава тази дума се споменава шест пъти!

Йоан е най-близко до сърцето на своя Учител. Той усеща това, което другите като че ли не успяват да разберат. Шестдесет години след кръстната смърт и възнесението на Исус Христос Йоан преосмисля преживяното и така изкристализират тези забележителни стихове. Това не е някакъв спомен за миналото. Той анализира всичко, което е преживял и открива нещо изключително важно: „В Него беше животът и животът беше Светлината на човеците. И Светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обхвана“ (Йоан 1:4-5).

Точно този факт Йоан прокламира с удивление и радост. Нощта е била толкова тъмна, а Христовата светлина – толкова ограничена. Ап. Йоан просто се удивлява от факта, че след близо сто години Светлината все още свети. Не след сто години, а след две хиляди години Светлината свети и тъмнината не можа да я угаси и никога няма да може да я угаси!

Забележете разликата между Йоан и нас за мястото, което ние даваме на тъмнината. Забравяме, че само преди тридесет години Рождество Христово беше обикновен работен ден.

За каква светлина можехме да говорим, когато хората, които споделяха вярата си, бяха преследвани или най-леко казано, бяха игнорирани в обществото. Всички се изкушаваха да мислят, че това ще трае вечно, че от тук нататък светът ще живее така. На места трескаво се унищожаваха старите християнски вестници и брошури, криеха се Библии, всички мислеха, че това е краят.

Днес също ние често се изкушаваме да бъдем потиснати от тъмнината, и казваме: времената са тежки и мрачни. Забележете обаче, че Йоан приема мрака като нещо естествено. Разбира се, че ще има мрак в този свят. Вие какъв свят очаквате? – би ни запитал Йоан. – Грехът в този свят е факт и той е страшен. Разбира се, че ще има мрак. Не се занимавайте да коментирате тъмнината.

Ние все още не можем да забравим деветдесетте години на миналия век, когато често нямаше електричество, колко много светлина може да ни даде една малка запалена свещ. Как тя изведнъж променя всичко и животът става отново нормален. Тогава разбираме колко е ценна тя – по-ценна от многото вещи, с което сме отрупани.

Да, тъмнината съществува в този свят. Има страдания, има разпятие, има гроб, но има и Възкресение, една Светлина, която мракът не може да задуши, колкото и да бъде потъпквана и преследвана! В това е силата на Исус Христос и на Неговата църква. Какво от това, че християните са често гонени, нежелани и не винаги разбирани. Но Исус Христос е жив и Неговата църква продължава да бъде солта на земята. Има една Светлина, която мракът не може да угаси.

Евангелието е изключително актуално и днес, стига да искаме да вникнем в неговите истини. Това послание на Йоан е важно за цялото ни общество. Ние живеем в духовен мрак. Духовното ни развитие и духовното ни състояние не съответстват на нашите потребности и на нивото на другите християнски народи. И ние изоставаме спрямо тях не защото сме глупави или неуки. Ние сме само безбожни! От тук тръгват всички злини. Половин век тази истина на Евангелието на Йоан беше скрита за народа ни. Няколко поколения бяха възпитани в атеизъм. Надеждата за истинската светлина, беше заменена с други фалшиви кумири.

Истинската Светлина, която е за всеки един човек, дойде на света. Тя е като изгрева на слънцето, никой не може да го спре. Слънцето е за всички, които искат да се радват на неговата топлина и живот. Не случайно в любимите ни евангелски песни често се употребява стихът: „Исус Христос е слънцето на правдата.“

Тази Светлина ви се дава като подарък – казва Йоан, – само я приемете. Ето в това вярваме ние. На това е основана нашата надежда. Не че светът става по-добър, но Светлината продължава да свети и да ни води независимо от обстоятелствата около нас. Апостол Йоан ни напомня за едно прекрасно наследство, което не е загубило стойността си през цялата история на Църквата през вековете, – една Светлина, която тъмнината не може да угаси. Исус Христос е Светлината, която преобрази света!

Similar Posts