20 ное. 2026 г.

Божията любов – показана и доказана

И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син и всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден, а който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
Йоан 3:14-18

 

Несравнима е отговорността, която носим пред Бога всеки път, когато излагаме Божието слово. За всички проповедници има едно голямо изкушение, когато се подготвят, за да се изправят на амвона: по някакъв начин да разгърнат някой и друг коментар или духовна книга. И въпреки че имах доста кратко време за настоящата проповед, този път не отворих нито един коментар и не се допитах до никаква странична литература. Молитвата ми беше, както пише ап. Павел, „Бог откри на нас тези неща чрез Духа Си“ (II Кор. 2:10). Когато имаме откритието на Духа, имаме и привилегията да познаваме Бога. Павел завършва главата с думите: „Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи? А ние имаме ум Христов“ (16 ст.).

Често пъти слушателите заспиват по време на проповед. А по думите на Чарлз Спърджън, това показва един ясен факт: че през седмицата проповедниците са спали, а слушателите в неделята спят. Благодаря на Бога, че не допусна да спя, докато се подготвях за тази проповед. Молил съм се Той да благослови словото Си, а аз да бъда инструмент и отпушен канал, така че Той да докосне сърцето на всекиго от нас чрез това живо и деятелно слово.

Ще се спра върху може би най-известния, „златния“ стих на Библията: Йоан 3:16. Той е в центъра на нашата проповед, но в прочита отделяме внимание и за стиховете около него от третата глава на Йоан.

Защото.

Защо Бог толкова е възлюбил света? Всичко онова, което е включено във вечния план на Бога, има една-единствена основа, един-единствен мотив: Неговата любов! Именно поради Своята любов прави всичко това Той.

Толкова.

Божията любов е неизмерима. Няма такава мярка, която би могла да я измери. Често пъти питаме малките деца: „Колко обичаш мама, татко, дядо?“ И тогава те протягат ръчички в двете посоки. Именно тук, на Кръста, виждаме протегнатите ръце на Господ Исус Христос към всекиго от нас.

Скъпи приятелю, дори да не приемаш този исторически факт, това няма никакво значение. Твоят отказ да повярваш и да приемеш истината, че си възлюбен, е онова, което те възпира. Няма друга личност на земята, която по толкова категоричен начин да може да заяви, че те обича! Той те е възлюбил с една вечна, с една неизмерима, с една неизразима с човешка реч, с една безусловна любов! Единствено Бог обича така. Той доказа и показа в жертвата на Божия възлюбен Син.

Често пъти слушам такива молитви: „Боже, дай да почувстваме присъствието Ти!“ А какво става, ако не го почувстваме? Той не обитава ли в сърцето на онези, които са приели Неговия Син? Не живее ли Гълъбът на същото място, където е приет Агнецът? „Ще вложа Духа Си вътре у вас“ (Езек. 36:26-27), заявява Бог, а Исус обещава преди възнесението Си: „Аз съм с вас през всички дни“ (Мат. 28:20). При определени условия ли ще бъде това? Не! „До свършека на света.“ Това е истина, която човешката черупка не може да побере. Не можем да го схванем с нашия човешки ум. Именно по тази причина апостол Павел казва в I Коринтяни 2:10-11: „Бог откри на нас тези неща чрез Духа Си. Защото кой човек знае какво има в човека освен духа на човека, който е в Него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божия Дух.“

Бог.

В I Йоан 4:7-10 се казва: „Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога. И всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога. Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта – не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“

За голямо съжаление, в тези дни се води ненужен спор, една война, провокирана от онзи, който желае да разделя Божиите чада: Къде и как да се събират вярващите? Можем ли да бъдем зависими от обстоятелствата, от обстановката, от помещенията и салоните – и това да определя Божието присъствие? В Псалом 16:11 се казва: „Ще ми изявиш пътя на живота. Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе – всякога веселие.“ Християнството, скъпи братя и сестри, не е зависимо от абсолютно никакви обстоятелства. Дали ще е помещение, дали ще е пещера – Господ Исус Христос казва, че там, където са събрани двама или трима, не в уютен салон, не в голям салон, не в малък салон, там е и Той. И то Той обитава не само посред тях, а и вътре в тях! Християнството никога не е било зависимо от обстоятелствата. Божиите обещания не са зависими от обстановката. Бог е верен във всичко на Своите обещания.

Възлюби.

За голямо съжаление, често пъти ароматът на Божията любов е един липсващ аромат в нашия живот. Причината може да е поради непослушание, поради грях, поради своеволие, което е изпълнило сърцето ни. „Какво представлява Адът?“, питат много хора. Отговорът е много прост. Адът е там, където я няма излята в сърцето ни тази божествена любов. Именно там се усеща атмосферата на Ада. Когато нашите сърца не са изпълнени с тази любов, тогава взаимоотношенията ни стават невъзможни.

Скъпи братя и сестри, и приятели, когато наблюдаваме творението, ние получаваме доказателство за творческата длан на Създателя. Но когато погледнем към Кръста, където е разпънатият Христос, получаваме откровение за любовта на Бога. Често пъти, когато си припомняме Кръста, ние го възприемаме просто като някакъв исторически факт. Моля се Божият Дух да помогне на всеки един от нас да приеме този факт не само с ума си, а и със сърдечната си вяра. Едва когато го приемем лично с вяра, тогава ще можем да схванем в пълнота какво означават тези думи: „Бог толкова възлюби света!“

Неговото откровение е, че аз лично съм бил възлюбен от Създателя. И по каква причина ме е обикнал? Не е за някакви мои заслуги. „Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Рим. 5:8). Каква е тази невъобразима сила на Божията любов? „Много води не могат да угасят любовта – се казва в Песен на песните 8:7 и продължава, – нито реките могат да я потопят!“

Въпросът е каква е нагласата ни и доколко сърцето ни е отворено и жадно. Псалом 42:1-2 казва: „Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог! Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“ Наистина се моля Бог да направи душите ни гладни и жадни за Неговото слово! Когато четем или слушаме словото, имаме привилегията да чуваме бащинския глас на този любящ Бог, Който по думите на Йоан е любов.

Света.

Обръщам се към онези, които все още не са отворили сърцето си и не са позволили на Светия Дух да излее Божията любов (вж. Рим. 5:5). В лицето на Господ Исус Христос тази небесна любов беше показана на кръста. Нейната цел е една-единствена: да се излее не само на Голгота, а и в сърцето на всеки човек, който е готов да приеме заместническата смърт на Исус. Тази любов е универсална. Не е само към една раса, нито към един народ. Тя обхваща цялото човечество. Не се съмнявай, ти си включен в думичката „света“: Бог толкова възлюби света! Ти си част от този свят. Бог толкова възлюби теб!

Даде Своя Единороден Син.

В Стария завет виждаме как Бог дава като заместник на Исаак един овен. Но на кръста виждаме, че Бог не замести Господ Исус с овен. Там беше принесен послушният, покорен във всичко Син, който доброволно напусна Своята слава и дойде на тази грешна земя. Не е ли знаел какво ще бъде отношението на грешниците? Не, много добре е знаел.

Исус идва не само между грешници, а и между бунтовници. Няма естествено роден човек на земята, който да обича Господ Исус Христос! Няма такъв. Но и няма човек, който да не е възлюбен от разпнатия на Голгота Божий Син и който да не е включен в обхвата на Неговата любов.

Колко дълбоко е посланието на песента На един хълм далеч:

На един хълм далеч бе издигнат груб кръст,
знак ярък на мъка и срам.
Аз обичам тоз кръст, върху който Исус
зарад’ грешний свят бе прикован.

Ще ценя много тоз стар, груб кръст,
докат’ свърша тоз път кат’ пришлец.
Ще държа здраво тоз стар, груб кръст.
Скоро аз ще сменя го с венец.

Скъпият стар, груб кръст, тъй презрян от света,
за мене е спасение.
За да носи Христос до Голгота тоз кръст,
Свойта слава остави в небе.

А ето и текста на една от моите любими песни, която, за жалост, днес се пее доста рядко:

Голготски кръст, как ярко грееш ти!
В нощ мрачна, гдето демони пълзят,
рубинен лъч над образ мил трепти,
сълзи и кръв за грешний свят блестят.

Голгота, свят покров на моето сърце!
Хвала на Теб, Спасителю Христе!  

Кристален извор пръска с мощ лъчи,
Надежда зрей в човешкото сърце.
И две препълнени с любов очи,
Простират две прободени ръце!

Това са очите на Господ Исус, които те гледат от кръста. Това са две прободени ръце, които се простират към всеки грешник, независимо колко тежки са греховете му! Това са две препълнени с любов очи, които не желаят нито един човек да погине!

Да не погине нито един, който вярва в Него.

Каква е целта на жертвената смърт на Исус? За да не погине нито един човек! Дори и разбойникът на кръста има шанс. В последния миг от живота си той се обръща с вяра към Господ Исус Христос „Спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си.“ Няма нито една човешка молба, няма нито едно човешко стенание, дори без думи, което да било искрено обърнато към Бога, но да не получи отговор от Него. „Още днес ще бъдеш с Мене в рая!“ – му отговаря Исус.

Времето за спасение, скъпи приятелю, не е утре, не е довечера, не е след един-два часа. Божията спасителна благодат се обръща към теб сега: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцето си, като в преогорчението“ (Евр. 3:7,15; 4:7; Пс. 95:7-8), защото „сега е благоприятното време, сега е спасителният ден“ (II Кор. 6:2). Когато Бог дава определение на времето, значи няма заместител. Няма друг ден, друг час, друг момент. Една хубава песен описва реакцията на Ирод Агрипа след проповед на Павел „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!“ (Деян. 26:28):

Ако не си съвсем убеден
и да се върнеш почти решен,
на Духа казваш ли: „Сега иди си Ти.
Ще Те повикам аз в удобен час“?

Скоро ще мине случаят ти.
Жетвата пак не ще се яви.
Печалба избери небесната
или за твоята душа вечна щета.

Ти, който днес си тъй небрежлив,
плачът ти колко ще е горчив!
„Аз бях почти решен, без малко убеден.
Сърцето ми избра вечна тъга!“

Но да има вечен живот.

За голямо съжаление, често пъти хората се молят не за спасение, а за изцеление или някакви други проблеми. И настояват Бог да отговори положително. Но Божието време „днес“ се отнася единствено за спасението на грешните човешки души. Всичко друго може да се отлага. Един автор казва, че Адът ще бъде пълен с добри намерения, но лоши решения на хората, които са отлагали спасението на своята безсмъртна душа.

Божията любов е проницателна и просветена. Тя ще изпълва атмосферата в небесата. Там няма да има място за омраза. Тази любов не само ни прощава и оправдава, но също така ни и осиновява. И нещо повече, в книгата Откровение на Йоан виждаме светиите облечени в бели дрехи, опрани не в скъпите препарати от телевизионните реклами, а в кръвта на Агнето.

Познавате добре тази песен: „Бог е любов! О, най-сладки думи! Той ни възлюби, Той е любов!“ Брат Чунчуков много я обичаше и често я изпълняваше на румънски език: „Нек’ всеки радостно пее и слави, Него да слави. Бог е любов! Тоз’ Изкупител и мен избави, този Спасител и мен прости. Аз Тебе вечно ще славя, на Теб ще пея – Ти си любов!“

В Римляни осма глава нагледно виждаме, че няма такава сила нито на небето, нито на земята, която да може да ни отлъчи от Божията любов, показана и доказана в лицето на Неговия разпънат Син! Ето как се описва тази спасителна и неизразима с човешки думи любов: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч? Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“ Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Рим. 8:31-35).

Няма нищо по-ароматно, нищо по-ценно от Божията любов от тази любов, която е огряла душите ни и която ни е подбудила ние на свой ред да възлюбим Христос. А ето и какво казва „химнът на Божията любов“ I Коринтяни 13 глава: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“

Във Второто послание към коринтяните, пета глава, апостол Павел пише: „Христовата любов ни принуждава да разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели, и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, а за Този, Който за тях е умрял и възкръснал. Затова отсега нататък ние не познаваме никого по плът. Ако и да сме познали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така. Затова ако някой е в Христос, той е ново създание. Старото премина. Ето, всичко стана ново“ (14-17 ст.).

Няма друга сила, която е способна да промени разсъжденията, чувствата и решенията на грешния човек – дори и на повярвалия – освен божествената любов, плод на Божия Дух. Той иска да изпълва сърцето ни с нея. Ние сме напълно уверени в обещанието, което Господ Исус Христос дава на Своите ученици – а и на всекиго от нас: „Отивам да ви приготвя място. Там, където съм Аз, да бъдете и вие.“

 


 

В тази своя последна проповед, изнесена онлайн на 31 октомври 2021 г., пастир Васил Вангелов Василев говори върху „златния стих на Библията“. Споделяме текста с известни съкращения.

П-р Василев бе достоен служител на Божието слово, верен ученик на Исус, наставник и духовен ориентир за мнозина. Брат Васко бе безценен подарък за евангелските среди: призован, издигнат и изпратен от Бога със задача да повдига погледа на хората от привременното всекидневие към жива та, блажена надежда на Христовото спасение. Бог го прибра при Себе си на 5 декември 2021 г.

 

Similar Posts