Ваканцията свърши. Пред нас е новата учебна година. Отново е време за учене. Подходящ момент за размишления върху една от най-важните теми в християнския живот – ученичеството. Ученичеството е процесът на израстване и придобиване на духовна зрялост. Това е пътят, който християнинът извървява с помощта на Святия Дух в стремежа си да се уподоби напълно на своя Господ и Спасител Исус Христос.
За мнозина, които наричат себе си християни, ученичеството е досадно, твърде тежко и прекалено скъпо, затова и те с лекота го отхвърлят. В църквите битува схващането, че можеш да си християнин и без да си ученик на Исус. Според доктрините на „удобното християнство“ това може и да е вярно, но не и според учението на Библията. В Новия завет съществително „ученик“ се среща 269 пъти, а „християнин“ – три пъти, като двата термина са взаимнозаменяеми. В книгата Деяния на апостолите четем: „Първо в Антиохия учениците се нарекоха християни“ (Деян. 11:26). Да си християнин е равнозначно на това, да си ученик на Исус.
Какво означава да бъдеш ученик на Исус – да си редовен и съвестен посетител на богослужения, да си деен участник в църковния живот и служение, да четеш сравнително често от Библията, да се молиш? За да си ученик на Исус, е нужно повече от това. На първо място, за да бъдеш Христов ученик, трябва да имаш близка и лична връзка с Божия Син. Истинското библейско ученичество предполага също така да Го следваш: „Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик“ (Лк.14:27) и „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва“ (Матей 16:24).
Да следваме Исус не означава буквално да обуем чифт сандали и да тръгнем из прашните улици на Палестина по стъпките на Учителя, а да следваме примера Му, учейки се от Него, подражавайки Му. Като ученици на Исус, нашият стремеж трябва да бъде не просто да схванем християнството на едно интелектуално ниво, но да се стремим да живеем като нашия Господ, моделирайки живота, постъпките и характера си според примера Му.
Докато беше на земята, Божият Син ни показа как да живеем живот, който е угоден на Бога и Го прославя. Исус ни показа как да се покоряваме във всичко на небесния ни Баща, как да отделяме качествено време сред натовареното ежедневие, за да разговаряме с Него в молитва. Показа ни как да се отнасяме към хората, как да ги обичаме и да им служим със смирение и жертвоготовност. Как да се радваме с радващите се и да скърбим със скърбящите. Как да се молим за враговете си и да не подхранваме в себе си омраза и непростителност. Освен съвършен пример, който да следваме и да подражаваме, Исус ни остави и ясни критерии какъв трябва да бъде всеки Негов ученик.
„Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици“ (Йоан 8:31).
Тук Исус казва, че не е Негов ученик този, който просто чете Библията механично, нито този, който само я изучава. А е този, който прилага наученото и живее според Словото
„Нова заповед ви давам, да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34-35).
Христов ученик е този, който е повярвал и приел любовта на Исус. След това на свой ред се стреми да се научи да обича по начина, по който е бил възлюбен от своя Спасител. Не можем да се наречем ученици на Исус, докато в себе си таим огорчение, омраза, ненавист, озлобление, непростителност, високомерие към тези, които нашият Господ обича с безгранична любов.
„В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици“ (Йоан 15:8).
Исус казва, че Неговите ученици принасят „много плод“, като има предвид, че истинското ученичество не се изчерпва със спорадични добри дела и временни проблясъци, а с целеустремен начин на живот, който прославя Бога. Ако в действителност искаме да бъдем ученици на Исус, нашият стремеж трябва да бъде, да живеем по примера на Христос, така че Божието име да бъде прославено чрез нас.
Драги читателю, позволи ми да те попитам накрая:
Ти ученик ли си на Исус?
Въпросът не е дали си член на някоя църковна общност, дали си кръстен, дали помагаш в някое служение, дали си си залепил рибка на задния капак на автомобила, а дали поддържаш и развиваш близка и лична връзка с Исус като твой Господ и Спасител, дали си се посветил да подражаваш примера Му, дали прилагаш в ежедневието си учението Му, така че Бог да бъде прославен чрез теб.
Да бъдеш ученик на Исус, да следваш примера Му, да растеш в духовна зрялост и да придобиваш характера Му – всичко това не е лесно, не става автоматично и не е достатъчно просто да имаш добро желание. Нужни са посветеност, усърдие, постоянство и покорство. В процеса на ученичество обаче ние с теб не сме сами. Имаме сигурен и надежден помощник в лицето на Божия Дух, който живее и работи в нас.
Ако все още не си поел по пътя на ученичеството, защо да не започнеш сега? Започни там, където си. Реши и се посвети чрез силата на Светия Дух да бъдеш ученик на Исус. Ако го направиш, ти няма да бъдеш повече същият и светът около теб никога няма да е същият.
