През 1857 г. един 25-годишен американец, мисионер на Методистката епископална църква, пристига в Шумен и свързва завинаги живота си с този на нашия народ. Като евангелски мисионер д-р Алберт Лонг идва тъкмо навреме, за да подкрепи българската кауза за църковна независимост, което означава преди всичко богослужение на разбираем за хората език – напълно в духа на делото на светите братя Кирил и Методий, както и на Реформацията, осъществена в Западна Европа през XVI век.
Лонг научава български език още по време на тримесечното си пътуване през океана до България. Веднага след това се захваща да учи също така и гръцки и турски. Целта му е да може да установи контакт с всички слоеве от населението в Отоманската империя. Настанява се най-напред в Шумен, а от 1859 г. се премества в Търново. Тук основава евангелска методистка църква и проповядва на български език. Първото богослужение на новооснованата методистка евангелска общност се провежда на 14 декември 1859 г.
Алберт Лонг се отличава с широка култура, богата ерудиция и много приятен общителен характер. Умее да си създава приятели и сред българи, и сред турци. Става съюзник и приятел на българските дейци за духовна независимост като Иларион Макариополски, Петко Р. Славейков и други. Специално внимание заслужават връзките му с Гаврил Илиев, който по това време ревностно разпространява Светото писание на Новия завет в превод на архимандрит Неофит Рилски (издаден от Британското библейско дружество през 1840 г. в Смирна).
През 1863 г. д-р Лонг е преместен в Константинопол като ръководител на Методистката мисия за българските земи. Като съзнава огромната нужда на българите от обща и духовна просвета, през 1864 г. започва да издава списание Зорница, което впоследствие придобива вид на вестник и което имаме привилегията да четем и днес. Пребивава всяка година през лятото в България, отдаден на писателска и просветна дейност. През 1870 г. издава кратка история на България, озаглавена Славяните и българите. Високо цени движението на богомилите и се отнася с възхищение към българския народ.
Д-р Алберт Лонг участва в епохалното дело по превеждането на Библията на съвременен български език в екип с големия американски лингвист д-р Илайъс Ригс и българите Константин Фотинов, Христодул Костович Сичан-Николов и Петко Рачов Славейков. Този превод, издаден със средства на Британското и чуждестранно библейско дружество през 1871 г. и известен като Цариградската Библия, става определящ за българския книжовен език. До ден днешен неговият текст продължава да се ревизира според развитието на езика ни и да се преиздава.
Голяма е заслугата на д-р Лонг за осведомяване на западната общественост относно турските зверства след Априлското въстание. Той подтиква американския консул в Цариград да посети Батак, превежда и предава на журналист от вестник Дейли Нюз записките на архимандрит Методи Кусевич за потушаването на въстанието, включва се в действията на Уилиям Гладстон пред английската общественост в защита на българите. Така постепенно Турция изгубва подкрепата на западните страни срещу Русия, в резултат на което, след поредната руско-турска война и много перипетии, България става независима държава.
С това не се свършват заслугите на д-р Лонг към България. Като преподавател по естествена история (1872-1901 г.) и един от ръководителите на прочутия „Робърт Колеж“ в Цариград, той има дял и в подготовката на елита на освободена България. Краят на неговата дейност на територията на Отоманската империя е ознаменуван с големи почести. Той е отнесен на ръце до парахода, който трябва да го закара до Англия, откъдето да започне презокеанското му пътуване към Америка. Но на 28 юли 1901 г., на 68-годишна възраст, големият приятел на България умира в Ливърпул, без да успее да се върне в родината си.
След Освобождението, първото и учредително Народно събрание в Търново тържествено отчита огромните заслуги на д-р Алберт Лонг към България. Днес улици с неговото име има в София, Велико Търново, Пазарджик и може би в Панагюрище[1]. Той е също така патрон на Евангелската методистка епископална църква в София.
[1] Улица „Д-р Лонг“ в централната част на гр. Панагюрище по-вероятно е кръстена на д-р Джеймс Лонг (1814-1887 г.) – англоирландски протестантски мисионер, който след разгрома на Априлското въстание, се включва в акция за събиране на помощи за пострадалото българско население. За около 6 месеца под негово ръководство са построени 400 къщи и 15 училища в Панагюрище и редица села в околността. Вж. Д. Игнатов, История на евангелската съборна църква в Панагюрище (Нов човек, 2022). Б.р.
През декември 2022 г. ЕМЕЦ София тържествено отбеляза 190-годишнината от раждането на д-р Алберт Лонг. Вж. хроника от п-р Цветан Илиев тук.
