Псалом 8
Живеем във време, в което всичко е концентрирано върху човека. Всичко се прави за човешките потребности, за неговите нужди, но най-вече за негова изгода. Това е така, понеже живеем в материалистичен свят. Обществото, от което сме част, ни учи как да бъдем все по-материални не само от финансова гледна точка, а и когато става въпрос за нашите притежания и начин на живот. Начинът, по който изглеждаме, се диктува от новите тенденции. В новите интернет платформи като Инстаграм, Снапчат, Тик-ток главният герой си самият ти. Там и само там ти си оценен на базата на харесвания от страна на други потребители. Там се изявява и измерва колко красив, модерен, популярен и величествен си в очите на хората. Жалко е, че ние, християните, сме пленени от тази лъжа, която не ни ползва по никакъв начин.
Пред нас има една-единствена алтернатива: да се обърнем към Божието слово и там, в този храм на истината, да намерим утеха, прошка и избавление за идолопоклонството, което заимстваме от този свят. Едва тогава ще осъзнаем съществената разлика между това, да бъдеш популярен и велик в очите на околните хора, и това, да разбереш изповедта на псалмиста: „Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя“ (Пс. 8:1). Фундаменталната разлика е в това, че денят ти не започва и завършва не със „селфи“, а с думите на псалмиста Давид: „Господи, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!“
В първите два стиха на Псалом 8 виждаме ясно изявена Божията титла: суверен Създател, Държател на всемира, всевластен Господар и всемогъщ Спасител. И точно в този миг трябва да забележим реакцията на Давид. Той не гледа на себе си като център на внимание, а поставя Бог като единствения, който привлича вниманието. В този текст виждаме как царят на Израил говори на Царя на вселената и слага себе си под авторитета и ръководството Му. Той съзнава, че у Него се съдържа всяко добро, всичко благо, милостиво и любящо.
В Лука 9 глава сме свидетели на поръчение от Бога към всички хора. Гласът от Планината на преображението не казва: „Този е Моят възлюбен Син, хвалете Го!“, а казва: „Този е Моят възлюбен Син, слушайте Него!“ (Лука 9:35). Мнозина днес смятат, че причината да слушаме проповед е защото първо сме Му отдали хвала и прослава с няколко песни в началото на богослужението. Тъкмо напротив! Причината да имаме повод за хвала и какъвто и да било изказ на прослава към Бога е фактът, че първо сме чули какво Той има да ни каже. Неговото слово е отговорило на нашите въпроси и ни е предизвикало да Го опознаваме с ум и сърце. Едва след това идва моментът да Му отдадем слава. „Онова, което препълва сърцето, говорят и устата“ (Мат. 12:34). Тук, в този Псалом 8, Бог ни сваля от високия престол, на който сме се самоиздигнали, и ни кара да разберем за пореден път, че всичко започва с Него, а не с човека. Реформаторът Калвин казва: „Човек никога не разбира напълно себе си, освен ако първо не погледне към Бога.“
Ние, българите, сме странни хора. Не обичаме да сме под нечий авторитет. Не обичаме американците, англичаните са ни доста странни, руснаците също не ги тачим. Имаме проблем с това, да се обърнем към някого с израз като „Ваше височество“. Преди време чух проповедник да казва, че бил желал да отиде на богослужение с английската кралица и да я чуе тя да прочете точно този псалом. Представете си за момент, да бъдем водени в ответния прочит от кралицата и тя да произнесе точно тези думи: „Господи, Боже наш, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!“ Тъкмо това намираме в този псалом. Един владетел посочва друг владетел и го определя като върховния Цар на всичките царе.
Скъпи приятелю, този псалом трябва да те предизвика да прецениш защо си тук! Какво е твоето отношение към Негово величество? Какъв е начинът, по който се събираме пред Неговия благодатен престол, в деня, в който Той ни е отредил? Трябва да стигнеш до осъзнаването, че идваш да се поклониш, като отдадеш слава и като признаеш, че си се провалил в това досега. Показал си слабост и не си разбрал главното предназначение на човека, а именно „да прославя Бога и пълноценно да се радвам в присъствието Му, завинаги“.[1]
Скъпи братко и сестро, ако в началото на този Псалом 8 ти е изявено, че липсва нещо в твоето отношение към нашия чудесен Господ, ако си бил поправен и наставен от Неговото слово, то самото те насърчава да започнеш отначало, да отвориш нова страница и да кажеш: „От днес ще живея за Бога. Ще спра да живея за мнението на обществото, а ще последвам примера на Давид и ще казвам в началото на деня и края на деня: „Господи, Боже наш, колко превъзходно е Твоето име по цялата земя!“ (1,9 ст.).
През тази есен си напомняме отново как преди повече от 500 години реформаторите са възприемали доста сериозно въпроса за отношението им към Бога. Тяхната главна цел се е изразявала в латинската фраза: Soli Deo Gloria – „Само на Бога да бъде слава!“ Твърде малко тези хора са се вълнували какво ще кажат другите, но най-много – какво ще каже Бог за тях. Когато честваме за поредна година деня на Реформацията, трябва да си напомним, че Господ Исус ни е призовал да бъдем хора, които гледат по различен начин на отношението към Неговата слава и смирено да се поклоним, казвайки: „Ние сме безполезни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим“ (Лука 17:10).
[1] Уестминстърска изповед на вярата, Подробен катехизис, въпрос 1.
